Необятна пустиня. Никола Анелка тича сам-самичък сред океан от пясък.
"Не правете това, което направих аз - ще си спечелите врагове. Ще преодолеете ли предизвикателствата? Не знам. Можете ли да се справите психологически? Не знам. Искате ли да сте като мен? Не става. Ти не си аз", казва Никола Анелка.
Така започва филмът на Netflix "Неразбраният" за бившия нападател.
Французинънт игра за грандове като ПСЖ, Реал, Арсенал, Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Ювентус, турския Фенербахче, Болтън... Има мачове и в китайски и индийски отбори. Спечели почти всичко: Шампионската лига, Европейското първенство, два пъти стана шампион във Висшата лига, Серия "А" и др. Но скандалите го съпътстваха през цялата му кариера.
Netflix поставя всичко в хронологичен ред, а в лентата се появяват Тиери Анри, Пол Погба, Патрис Евра, Арсен Венгер, актьорът Омар Си и много други настоящи и бивши футболисти, журналисти и хора, пресичали пътя си с Анелка.
Филмът е увлекателен и добре направен, а Анелка говори за това как в Арсенал си стегнал багажа и се готвел да си тръгне, но бил спрян от Венгер. Хвърля светлина върху войната си с ръководството на Реал и испанските медии и се спира на скандала във френския национален отбор на Световното първенство през 2010-а.
Но всичко по реда си.
Нико израства в парижко предградие, а родителите му работят в сферата на образованието. "Не живеехме в бедност, но не живеехме и в лукс. Мама и татко бачкаха здраво. Имах прекрасно детство и съм горд, че израснах в предградията", казва Анелка.
Най-добрият му приятел от детството е известният днес актьор Омар Си, който вече има над 70 филма зад гърба си. "Постоянно бяхме заедно, а ежедневието ни беше филми, музика и футбол", спомня си Омар.
Осемгодишният Анелка започва да играе за местния Трап и още тогава мечтае да стане голяма звезда.
На 13-годишна възраст напуска дома си, за да отиде в Клерфонтен. В документалния филм, седнал на ракла в детската стая, разказва на синовете си: "Вече сте на 10, а скоро ще станете на 11. Представете си, че след две години и половина напускате дома и вече няма да прекарвате нощта тук."
В Клерфонтен Нико се среща с Тиери Анри и бързо се сприятеляват. На 16 вече тренира с първия тим на ПСЖ и влиза в няколко мача като резерва, а през същата 1996-а, вече 17-годишният Анелка вкарва и първия си гол за парижани.
ПСЖ от 90-те беше могъщ отбор, който спечели КНК и имаше в състава си фигури от ранга на Джоркаеф, Леонардо, Уеа, Жинола и др.
Спомняйки си периода в ПСЖ, Анелка дава нестандартен съвет: "Ако искаш да успееш, не можеш да мислиш, че някой е по-добър от теб. Понякога чувам млади футболиста: "Да, той е много силен, той е страхотен!" Те никога няма да успеят, ако продължат така. Никога не бих казал: "Този е по-добър от мен", дори и да е вярно. Това е невъзможно да се случи."
На 17-годишна възраст Никола се решава на дръзката крачка да отиде в Арсенал. Венгер изпратил скаути да го гледат, след което се срещнали на четири очи.
Проблемът е, че според френското законодателство 17-годишният ученик първо трябвало да подпише договор с родния си клуб, тоест с ПСЖ. Представителите на Анелка обаче се позовават на правилото "Босман", а Лига 1 и УЕФА дълго се занимават със случая.
"В ПСЖ нямаше да му дадат много игрово време. Той каза: "Заслужавам повече, добър съм." Никола беше играч, който можеше да постави ПСЖ на място", казва тунизиецът Селим Бенашур, бивш съотборник на Анелка.
Бившият директор на Canal+ Карим Неджари видя нещо повече в действията на младока: "Само гениите наистина вярват в себе си. Това е като Ван Гог в рисуването: ако гений не вярва в себе си, той няма как да изрази себе си в изкуството. Очевидно е, че подобно отношение може да изглежда арогантно, но само така изтъкваш изкуството си."
Анелка признава, че периодът в Англия е бил труден, но не е имал намерение да отстъпва.
"Отначало му беше трудно. Той беше едно парижко дете, което се потопи в английска среда", спомня си Арсен Венгер.
Нова страна, клуб, език... Патрик Виейра взима тийнейджъра под крилото си и му помага да се адаптира. Вози го до базата, тъй като Анелка все още няма книжка. В първия си месец Анелка изобщо не играе, а след това Венгер го пуска от време на време като резерва.
"Той се смяташе за страхотен играч, което е присъщо на младите. Но му липсваше зрялост и физика. Никола често губеше топката и беше малко небрежен на терена", обяснява Венгер.
Анелка не е доволна от тази ситуация и започват да го измъчват съмнения дали изобщо е трябвало да поема към Лондон. Търпението му изтекло преди последния мач за сезона срещу Дарби.
Всички играчи на "топчиите" се качали в автобуса, но Никола липсвал. Венгер отишъл в хотелската му стая и го видял да събира куфарите си: "Какво правиш?", попитал го той, а сънародникът му отговорил, че не иска да пътува за мача.
На мениджъра му отнело 20-30 минути, за да го убеди да остане. "Старай се и нещата ще се получат", спомня си думите на треньора бившият нападател. В двубоя срещу Дарби Анелка сменя контузения Пол Мърсън още в 9-ата минута и дава две асистенции.
Този мач променя всичко: французинът усеща, че има подкрепата на треньора и през следващия сезон се утвърждава като титуляр. Арсенал печели титлата с 13 точки пред Манчестър Юнайтед и прави дубъл, вдигайки и трофея от ФА къп.
След две години и половина в Лондон, Анелка решава да приеме офертата на Реал Мадрид. От Арсенал не са склонни да се разделят с него, но желанието на младока е категорично.
Испанските медии обаче приемат французина "на нож". Остро критикуват играча и обкръжението му, обвинявайки ги в алчност.
"Реал Мадрид е един от най-добрите отбори света и когато те искат на "Бернабеу", се съгласяваш не заради парите, а заради това, че са печелили Шампионска лига седем или осем пъти. Този клуб е номер едно", обяснява Нико.
Мадрид посреща шумно новата си звезда. На летището има стълпотворение от фенове и журналисти. "Там разбрах какво означава да бъдеш звезда и мразех това усещане", споделя бившият нападател.
Всичко отива по дяволите още на първата тренировка. След пресконференцията той влиза в съблекалнята и сяда на произволно място, но чува: "Това е моето място". Мести се на друго - пак същого. И така 20 пъти.
"Помислих си: "Какво правя тук?" Всички са толкова враждебни към мен." Преживяното през този ден беше само началото на кошмар. Притискаха ме от самото начало, а всеки ден името и снимката ми бяха във вестник "Marca"."
Дебютът му е неуспешен и чака първия си гол почти шест месеца: "Играта ми не вървеше. Отчасти и защото нямах личен живот. Не можех да направя нищо. На 20 си, но дори не можеш да излезеш на улицата, защото постоянно те следят и се коментира всяко твое действие. Всичките ти покупки са във вестниците на следващия ден."
Под огромно напрежение са поставени и родителите на футболиста. Журналисти дежурят пред къщата на Анелка, а завесите постоянно са спуснати, за да спрат любопитните погледи. Майка му започва да получава паник атаки, а баща му се притеснява, че момчето му ще се откаже от футбола.
Анелка изобщо не успява да намери общ език с журналистите и проблемите се задълбочават. Канят го в редакцията на "Marca" и за фотосесията го карат да поиграе FIFA с един от журналистите. Анелка се държи добре, говори охотно и вкарва срещу Атлетико във виртуалната игра. Мисли си, че следва затопляне в отношенията му с медиите.
На следващия ден обаче вестникът излиза със заглавие "Първо дерби и първи гол за Анелка".
Французинът е огорчен. "Да, бях се провалил. Но не мислех, че ще бъдат толкова злобни. Направих приятелска крачка към тях, но получих шамар в лицето", спомня си той.
Анелка има и добри моменти с Реал и отбелязва три гола в три мача на Световното клубно първенство в Бразилия, когато е далеч от острите пера на испанските журналисти.
През февруари излиза като титуляр в дербито срещу Барса и бележи, но още в следващия мач играе слабо и е върнат на пейката. На първата тренировка след кръга настоява за разговор с ръководството, но никой не му обръща внимание. "Казах си, че щом те се отнасят зле с мен, аз ще правя същото. Имах характера на момче от улицата. И този характер не беше кротък. Щом искаха война - нека да бъде война", спомня си той.
Никола отказва да тренира, а от Реал му налагат глоба в размер на 350 хил. евро и го отстраняват от отбора за 45 дни. Анелка прекарва изгнанието си у дома в Трап.
"Нико е прям човек - честен, лоялен. У него има истинска преданост. Понякога той прекрачва границите, но това е защото е импулсивен. Бяга от нещата, които го дразнят. А когато губи самообладание, често казва не това, което мисли. Така си спечели славата на скандалджия", обяснява Венгер за отличителните страни на характера на бившия му играч.
Впоследствие Анелка се извинява и се завръща към тренировките, въпреки че цялата съблекалня е настроена срещу него. Постепенно обаче търканията намаляват и на полуфиналите в Шампионската лига през пролетта на 2000 г. нападателят се разписва на два пъти срещу Байерн, а след това "кралете" печелят турнира.
Анализирайки този период от дистанцията на времето, Никола признава, че е имало моменти, в които е трябвало да си държи езика зад зъбите и нещата са щели да се получат по-добре.
След една година в Реал Мадрид играчът се завръща в ПСЖ, а през 2002-ра е взет под наем от Ливърпул.
В Англия си връща настроението от играта, но мениджърът на мърсисайдци Жерар Улие отказва да го задържи за постоянно, тъй като братята му преговаряли с други клубове, докато играел на "Анфийлд".
Така нападателят се озовава в Манчестър Сити, но не намира място във френския тим за Мондиал 2002. Няколко месеца след първенството начело на "петлите" е назначен Жак Сантини, който идва в Манчестър, за да гледа сънародника си.
"Сантини дойде на дербито срещу Юнайтед. Изиграх страхотен мач, вкарах и победихме с 3:1. Сантини влезе при мен в съблекалнята и ми каза: "Ако не те взема в националния, това е защото не те познавам". Бях преминал през ПСЖ, Арсенал, Реал Мадрид и Ливърпул, а той не ме познава...? Нямаше право да ми говори така. Приех го зле. Когато ми се обади, му дадох да се разбере да ме остави на мира", обяснява Анелка.
Никола отхвърля повиквателната и отсича: "Сантини трябва да коленичи, за да играя отново за Франция."
Години по-късно, през 2013-а, Анелка се оказа в Уест Бромич на Стив Кларк. В първия му официален мач треньорът смени нападателя в 70-ата минута при резултат 0:0, което вбеси играча.
"Бях звездата на отбора и вкарах всичките голове предсезонната подготовка. Вадейки ме при 0:0, показа на публиката, че резултатът е такъв поради факта, че нападателят му не прави нищо. Това беше проява на неуважение и липса на доверие. Ти си на 34, а треньорът постъпва така с теб още в първия ти мач. Спрях да му говоря и ме извади от отбора. Но както често се случва, когато някой се прави на умник, последваха пет загуби в пет мача и чао", спомня си французинът.
Анелка беше върнат в състава веднага след оставката на Кларк и веднага вкара. След попадението направи популярния във Франция жест "кенел" в мача срещу Уест Хем на 28 декември. Той беше адресиран към бившия му треньор.
Жестът представлява опъната надолу една ръка, а другата се поставя на противоположното рамо. Той се смята за "резервен нацистки поздрав" с антисемитско послание, тъй като се асоциира антиционистка философия. За автор се смята френският политик и комик Диудон М'бала М'бала, когото Анелка определя като свой приятел. Той твърдеше, че жестът му не е антисемитски, а протест срещу статуквото. След месеци на разследване и внимателно обсъждане на въпроса, ФА реши, че това е дискриминационна проява.
Глобиха го със 100 хил. паунда и го наказаха за пет мача.
"Изслушванията продължиха два дни. Решиха, че не съм антисемит, но жестът е антисемитски. Аз обаче бях невинен. Никога не съм имал проблеми с еврейската нация. За какво ми е да мисля за евреите след гол? Защо? Самите те казаха, че не съм антисемит. Това е - точка по въпроса", разказва бившият нападател.
През 2010-а след толкова години чакане, Анелка най-после тръгна с националния отбор за Световното първенство в Южна Африка - първи мондиал за него. След шампионата на планетата планираше да прекрати кариерата си в състава на "петлите".
Франция достигна до финалите след огромен скандал. В решителния бараж срещу Ирландия Анри игра с ръка преди гола си. Той беше разкъсан дори и от френските медии.
"Нормално е другите страни да го критикуват. Но Франция? Очаквахме подкрепа, а стана точно обратното. Съсипаха го. Анри се пожертва за страната и за народа си, а те го оплюха", възмущава се Анелка.
Две седмици преди турнира той има лоши предчувствия и дори мисли да се откаже от мондиала по собствено желание. "Играхме приятелски мач, в който дори не получих топката. Изобщо. Между нас нямаше сработка, всичко беше отвратително. Знаех, че отиваме на световно с отбор, в който няма доверие и никаква стиковка."
Играчите се опитват да установят диалог с треньора Раймон Доменек, но той остава верен на своята система.
Първият мач в групата е нулево равенство с Уругвай. Анелка е централен нападател, но Доменек иска да играе близо до халфовете. Идеята не се получава.
На почивката на втория двубой - срещу Мексико - гръмва скандал в съблекалнята между двамата. Може би, най-шумният в историята на френския национален отбор.
"Разхождах се нервен и си мислех, че няма как да намеря решение, след като до мен не достигат топки. Играта не ни вървеше и беше 0:0. Изведнъж треньорът влезе и извика името ми. Само моето име! Не можех да понеса разочарованието да ме обвинява, че съм виновен за всичко. Все едно съм враг номер едно на страната. Станах агресивен, което беше голяма грешка. Но треньорът трябваше да усети безсилието ми, трябваше да е наясно, че в мен бушува вулкан", връща се Никола десетилетие назад.
Той не излезе за второто полувреме, а Франция загуби с 0:2.
Но не загубата, а скандалът в съблекалнята е основната тема на следващия ден във френската преса.
L'Équipe излезе с огромна снимка на Анелка и Доменек и заглавиe: "Майната ти, мръсен кучи син!".
Версията им беше, че селекционерът е казал на нападателя да смени позицията си и той е избухнал със споменатата ругатня.
Дори френският президент Никола Саркози реагира на конфликта: "Ако твърденията в печата са верни, това е неприемливо."
Токсичната атмосфера доуби националния отбор.
"Не всеки ден има подобни сензации. Аз бях първата жертва, но и други играчи пострадаха. "Какво става?", питаха всички. Телефоните звъняха постоянно. Ад! Пълна лудница", спомня си Анелка.
Евра и Абидал уреждат среща между Анелка и Доменек, но футболистът остава в стаята си в хотела и не се явява. Тогава френската футболна федерация го вади от състава и го изпраща към дома за "тежка обида към треньора и отказ да се извини".
"Хората, които ме познават, ще потвърдят, че ако се появи нещо в пресата и е вярно, винаги признавам", казва Нико, намеквайки, че заглавието на L'Équipe не отговаря на истината.
Уилям Галас също отрича Анелка да е наругал треньора: "Бях близо до него в съблекалнята и не е казвал написаното във вестника. Но уж засегнатият човек не опроверга нищо", подчерта мълчанието на Доменек защитникът.
Ден след заминаването на Анелка, френският национален отбор обяви бойкот на пресата и не излезе да тренира в знак на протест. Генералният директор на национален отбор подаде оставка, а Франция загуби от Южна Африка третия мач в групата и си стегна багажа.
Анелка пък заведе дело срещу L'Équipe за клевета: "Първата страница беше шокираща. Това не бяха моите думи."
Съдът обаче не се трогна: "Редакционното заглавие със сигурност е измислено за привличане на вниманието, но е водено от журналистическата свобода на словото. В нея може да има известа доза преувеличение и дори провокация."
Адвокатът на футболистът отбеляза, че след подобен прецедент "може да се пише всичко, стига да е възникнал някакъв малък скандал".
Осем години след инцидента Доменек призна, че Нико не е казал това, което бе написано от вестника. "На почивката му казах, че искам да смени позицията си, а той хвърли обувките си на пода и ми отвърна: "Решавай си скапаните проблеми!".
Явно това е истината, макар и изплувала на повърхността твърде късно.
