На 23 април непобеденият шампион в тежка категория Тайсън Фюри ще се изправи срещу мощния Дилиан Уайт. На официалната пресконференция екипите на двамата боксьори за малко не стигнаха до бой, а най-активен сред застъпниците на Фюри бе баща му - 57-годишният Джон Фюри. Именно той бе човекът, който провокира екипа на Уайт.
Бащата на Фюри е дори по-скандална личност от него. Той е бивш боксьор, като се е бил и в мачове с голи ръце. За разлика от сина си, Джон не успява да постигне кой знае какво в професионалния спорт. Вместо това всичко, което изкара на ринга, го пръска за жени, алкохол и наркотици.
През 2011-а дори влезе в затвора, след като извади окото на друг мъж при "мъжкарско" спречкване.
Преди да влезе и след като излезе от затвора Фюри-старши придружава сина си на всеки мач и се радва на победите му. Джон обожава Тайсън и неведнъж го е обявявал за гордостта на всички цигани по света (или т.нар. "пътуващи хора", както им казват в Англия, САЩ и други страни). Въпреки че има няколко деца, Джон няма жена до себе си. ю
На стари години, луксозният начин на живот не блазни бащата на Фюри. Джон обича усамотението, живее в каравана и е в перфектна хармония с природата.
Като млад, бащата на Фюри участва в боеве с голи ръце. Бие се с футболни фенове, пробва се в бокса и организира оргии с проститутки.
Джон Фюри е роден в семейство на ирландски номади. Още от малък си пада по боевете. Много от членовете на семейство Фюри се хвалят със способностите си с ръцете, но Джон смята, че може да вдигне летвата една идея по-високо.
"Имах чувството, че всички около мен са ми врагове - спомня си Джон. - Зад всеки ъгъл ме очакваше различен враг. Когато бях млад, не можех да изляза от вкъщи, без да се сбия. В началото на 80-те се биех с футболните хулигани. Петък и събота - не пропускахме уикенд."
По онова време много цигани, а и не само, се бият в не особено законни битки с голи ръце. Малко от тях стигат до професионален статут. Но Фюри решава да пробва и си осигурява не особено лоша боксова кариера, която се простира в рамките на цели осем години.
Оказва се обаче, че на ринга е доста по-различно от на улицата и Фюри слиза от професионалната сцена със статистика от 8-4-1. В последните си два двубоя Джон губи с нокаут.
След като напуска професионалния бокс, Джон не спира с битките и се връща към тези с голи ръце, продължавайки традицията на предците си. Според думите му именно от такъв мач е изкарал най-големия си хонорар - сто хиляди паунда, повече отколкото е спечелил по време на цялата си професионална кариера.
"През 1992-ра се бих с някакъв шампион - ирландец, не помня името му - разказва Фюри-старши. - Със залозите и всичко останало, спечелих над сто хиляди. Боевете, в които участвах, обичайно приключваха за секунди. Нямах кой знае какъв тежък удар, но още от началото се втурвах срещу противника си и го налагах, докато не припадне.
Исках да убия всички. Побеждавах с юмруци, лакти, глави, крака. Докато не припадаха или не се предаваха. Ако се правеха на мъже, се налагаше да им размажа физиономията. След това си стискахме ръцете и следващият опонент може да заповяда. В 20-те си години бях голяма работа."
Като млад, Джон води доста бурен живот - бие се, пие много и се радва на компанията на много жени. Още от малък се влюбва в твърдия алкохол, картите и жените. Неведнъж всичко приключва с оргии, при които Джон се озовава в леглото с няколко жени.
"По три или четири проститутки всяка вечер, "полети" с три-четири бутилки уиски. Взимах и всякакви наркотици, само някой да ми предложи. На сутринта се събуждах, оглеждах жените в леглото и всеки път решавах, че трябва да се прибера у дома при децата.
Така живеех - прибирах се, жена ми ме чакаше с точилката на вратата, а в понеделник всичко започваше от начало. Това беше животът на Джон Фюри. Казвах, че излизам за вестник, и изчезвах за по три седмици. Но винаги съм обичал децата си."
Именно заради начина си на живот, през всичките тези години Джон остава ерген. Но признава, че това изобщо не го тревожи, въпреки че има пет деца от няколко различни жени: "Никога не ми е пукало за жените. Те идват и си отиват. Но за децата си мислиш цял живот."
Джон Фюри живее в каравана - като предшествениците си номади. През 2010-а вади окото на мъж, заради което лежи в затвора, но излиза навреме, за да гледа победата на сина си срещу Кличко.
През август 1988-а на Джон Фюри му се ражда син. Роден е три месеца преждевременно, заради което се ражда много малък. Лекарите не дават особени шансове на момчето дори за оцеляване, но Джон вярва безкрайно много в него. Зарича се, че това момче ще порасне над два метра на височина и над 130 килограма на тегло. И че ще бъде следващият световен шампион по бокс.
По онова време Джон е фен на Майк Тайсън и затова кръщава сина си на него: "Казах на лекарите, че той ще оцелее и че няма да бъде мъник. Тогава си помислих, че има само едно подходящо име за него - все пак се е борил толкова усилено, за да се роди. И тогава отсякох: "Тайсън Люк Фюри - така ще се казва."
Тайсън не само оцелява, но впоследствие се превръща в любимеца на баща си. Джон го учи на бокс, превръщайки се в първия му треньор. Впоследствие е до него по време на цялата му кариера. Като изключим няколко години след 2010-а, когато е в затвора.
През 2011-а Джон получава присъда от 11 години зад решетките за нанасяне на тежка телесна повреда на 44-годишен мъж. Двамата влизат в спор по време на автомобилен аукцион, в резултат на което Фюри изважда едно от очите на мъжа.
Конфликтът между двамата има предистория - двамата се спречкват още през 1999-а в Кипър, като се смята, че предмет на караницата им тогава е... бутилка с бира. Години по-късно Джон приключва спора, но получава сериозно наказание за това.
По време на процеса Фюри се разкайва за действията си: "Ако можех, бих могъл да дам моето око на този човек, само и само да бъда с децата си. Много се страхувам за сина си. Неговата кариера зависи от мен."
Но Джон не изтърпява цялото наказание - заради добро поведение е пуснат след само четири години. Това се случва през февруари 2015-а - в навечерието на победата на Фюри над Владимир Кличко. Тогава баща му се зарича, че ще бъде до Тайсън, за да му помогне да се бори с демоните си.
"Знам, че на няколко пъти си изпуска нервите, прави странни неща, псува, но това чувства в момента. Мислеше си, че всичко това няма значение, защото баща му не беше до него. Аз съм бил до него през целия му живот, докато не влязох в затвора. Мисля, че това му повлия сериозно. Но аз съм отново тук. Той е мой син и от утре ще започнете да виждате различен Тайсън Фюри."
Фюри победи Кличко, след което Джон продължава да бъде неотлъчно до сина си. С годините феновете забелязват все повече и повече прилики между двамата - не само физически, но и начина, по който говорят, по който се държат и по който живеят живота си.
Тайсън обаче се върна в правия път навреме и продължава да бъде до съпругата си - Парис, докато Джон живее сам в английското градче Моркам, което е с население около 35 хиляди души.
"Живея в близост до летище - обичам да гледам самолетите. Гледам ги и си представям, че се рея над света - навсякъде, но не и над Америка."
Джон живее в усамотение и като истински номад. Казва, че затворът го е променил много и че сега търси единствено и само покой. Не ламти дори за цент от милионите, заработени от сина му, живее в синхрон с природата, а успехите на Тайсън му носят само допълнителна радост.
"Никой не се нуждае от стрес. Но точно до това ежедневната борба за спокойствие. По-добре е да нямаш нищо, но да не изпитваш стрес. Затова аз нямам нищо.
Дали търся нещо специално? Не. Имам ли амбиции? Не. Защото те не са важни. Когато се изправим пред Създателя, никой няма да отиде там с пълни джобове. Всички ще бъде равни и Исус ще ни съди. И Той ще отреди кой накъде да поеме. Дори и да ме прати на най-ужасното място, ще бъда щастлив.
Ако исках красиви къщи и коли, нямаше да живея по начина, по който съм избрал сега. Щях всяка сутрин да ходя на работа, да стоя в задръстване и да правя едно и също всеки ден.
Аз не мога така. За мен е по-добре да нямам нищо, но да се чувствам свободен. Никога няма да се откажа от този начин на живот, който имам сега. С каквото и да се опита да ме подмами светът. Вече съм видял всичко."
