Маргарита Мамун стана олимпийска шампионка още преди да навърши 21 години. Състезаващата се за Русия гимнастичка спечели титлата в многобоя в Рио, но златният медал от Олимпиадата е имал голямо значение не само за нея, но и за баща й.
Маргарита е родена на 1 ноември 1995 г. Баща й, Абдула Ал Мамун е с бенгалски корени, откъдето идва и прякорът й – Бенгалския тигър.
Абдула емигрира от Бангладеш в Русия, където става морски инженер. В Русия се запознава и с майката на Маргарита – Анна, която е бивша гимнастичка. Впоследствие, на бял свят се появява една от най-екзотичните шампионки в художествената гимнастика.
Мамун, със своите бенгалски и руски корени, се превръща в сензация по света, но когато красотата ти е гарнирана и с успехи, това е съдба на истинска шампионка.
Преди началото на Олимпиадата рускинята имаше седем златни медала от световни първенства и четири от европейски, но винаги оставаше в сянката на сънародничката си Яна Кудрявцева.
Интересното е, че Кудрявцева е с две години по-малка и винаги е била смятана за по-талантливата от двете, които започват кариерите си заедно. И въпреки свирепата вътрешна конкуренция, са изключително близки.
Подобно се очакваше да се развият нещата и на Игрите, но не така мислеше Мамун.
Маргарита обаче заминава за Рио със свито сърце.
Когато каца в Бразилия, научава, че на баща й му остават два дни живот. Толкова му давали лекарите. Абдула се е борил с рака дълги години и е бил на път да почине, докато дъщеря му се състезава на най-големия спортен форум на другия край на света.
Рита, както казват на галено на Мамун, е трябвало да се опита да забрави за баща си, поне за няколко минути, за да може да се концентрира и да изиграе съчетанията си.
„Единственото нещо, което можеш да направиш, когато излезеш, Рита, е да се молиш баща ти да е добре“, казва й треньорката преди началото на състезанието.
И чудесата следват едно след друго
Маргарита Мамун стана олимпийска шампионка, а първа я поздрави голямата фаворитка за титлата – сънародничката й Яна Кодрявцева, която остана втора.
Другото чудо обаче е много по-голямо. Абдула Ал Мамун не се подчинява на прогнозите на лекарите и дочаква завръщането на дъщеря си в Русия. Успява да се порадва на успеха на малката си Маргарита и да подържи златния й медал. И само ден по-късно да си отиде този свят.
„Мога да боря от 1 до 10 на бенгалски. Баща ми ме учеше, като бях малка“, разказва гимнастичката пред „Ройтерс“. Титлата на Мамун донесе радост не само на Русия, но и на Бангладеш.
Като малка, Рита се състезава за страната, преди да получи повиквателна за националния отбор на Русия. Затова и в Бангладеш чувстват олимпийската си титла като своя. Първия изобщо олимпийски медал в историята на страната, бил той и неофициален.
Олимпийската шампионка е в щастлива връзка с друг олимпийски боец на Русия – плувецът Александър Сухоруков. Той не успя да спечели медал за страната си, но е подкрепял приятелката си от трибуните.
„Мога само да кажа, като спортист, че е много по-трудно да стоиш и да гледаш, без да можеш да направиш нищо. Много по-лесно е да се състезаваш. Единственото, което можеш да направиш, е да викаш и да свириш“, казва Сухоруков пред „Р-Спорт“, като добавя, че щом Рита се е качила на почетната стълбичка, е решил да й предложи брак.
Единственото, за което, може би, ще съжалява Маргарита, е, че баща й няма да може да я заведе до олтара. В същото време обаче може да бъде доволна, че Абдула я видя като олимпийска шампионка.
