Когато в началото на септември Севиля посрещна Манчестър Сити в първия кръг от Шампионската лига, домакините нямаха особени надежди да вземат каквото и да е от мощната армада на Пеп Гуардиола. Както се очакваше, "гражданите" спечелиха безпроблемно - с 4:0, но двубоят бе по-специален за един футболист.
Кариерата на Хесус Навас се развива бързо. Талантът му е очевиден и още на 14 е привлечен от Севиля. Само два дни след навършване на пълнолетие дебютира в Ла Лига.
Хесус е роден в голямо семейство - с трима братя и една сестра. В училище му вървят математиката и научните дисциплини, но родителите му решават, че момчето ще се занимава с футбол (кое ли дете не мечтае за подобни родители). Не след дълго Навас научава трикове, с които да се фука пред съучениците си - като да прави "крачета" с кутийка от сок, например.
"И двамата мечтаехме да играем футбол - казва брат му Марко пред "Дейли Мейл". - Като дете аз исках да стана учител по физическо, но Хесус мислеше само за това как един ден ще играе професионално. За него нямаше други опции". Марко е с три години по-голям от Хесус и приключва с футбола през 2015-а, когато е на 32 г.
Навас притежава нелоша техника (все пак прави "крачета" с картонени кутийки от сок), но скоростта е това, което го отличава от останалите. Рекордът му на 100 метра е 10.8 секунди. За сравнение - рекордът на Юсейн Болт е 9.58 сек.
"На една подготовка дори счупих пътеката - споделя Навас пред "Мирър". - Треньорите ми казаха да избягам 12 км на максимална скорост. Аз избягах 15 км и пътеката се счупи. Не излезе пушек отникъде, но трябваше бързо да се хвана за някъде, за да не падна."
Големият му недостатък е, че е дребен - не само нисичък (не израства повече от 172 см), но и хилав. Затова, докато останалите играчи са на стриктна диета, на Навас му е позволено да яде каквото си поиска.
След трансфера на Хосе Антонио Рейес в Арсенал, Навас се превръща в основното оръжие на Севиля по десния фланг. "Роберто Карлош беше единственият, който успяваше да се мери с мен. Винаги съм харесвал само футбола и никога не съм тренирал лека атлетика. Въпреки това винаги съм бил най-бърз в класа", споделя крилото.
От думите му може и да изглежда, че се хвали, но всъщност испанецът е доста скромен. Даже прекалено.
Докато развива таланта си в академията на Севиля, Навас получава повиквателни за младежкия национален отбор на Испания. На базата на андалусийците пристигат скаути от цяла Европа, за да го наблюдават. Но Хесус не иска да чуе за нещо повече от Севиля - още от малък испанецът страда от лека форма на агорафобия и често получава паник атаки, когато не е сред близки хора.
Навас е с цигански произход, което невинаги е свързано с по-тъмен цвят на кожата. Заради сближеното общество, в което израства, момчето понякога дори отказва да пътува с отбора за гостувания. Навас живее с родителите си, избягва големите компании с "чужди" хора дори по време на професионалната си кариера.
Години по-късно, когато е по лагери на националния отбор, Навас често се затваря в себе си и не общува почти с никого. Но на Мондиал 2010 всичко се променя. Две години по-късно крилото изпуска шанса да стане европейски шампион заради страха да се отдели от семейството за дълго време, но на Световното в ЮАР нещата се обръщат.
Навас започва терапия с психолози, която дава резултати. Футболистът все по-често се отделя от семейството си, а цял месец за Световното в Африка е бойното кръщение за Хесус. На мондиала е в една стая със Серхио Рамос, с когото се познават отлично от Севиля. Навас дори признава, че чувства Рамос като брат.
Навас играе в първите два мача на мондиала, но след това се появява чак на финала. Именно от него тръгва атаката за гола на Андрес Иниеста в 116-ата минута за победата с 1:0 срещу Нидерландия.
Две години по-късно също има периферна роля за "ла фурия" на Евро 2012 и изиграва общо 114 минути в шестте мача. Остава неизползвана резерва за финала, но към златния медал от световното добавя и такъв от европейски първенства.
На национално ниво всичко се получи перфектно, но проблемите на Навас за малко не провалят клубната му кариера. В началото на сезон 2005/06 Хесус е искан от Челси, но крилото отказва трансфера поради страх как ще се справи на новото място, далеч от дома. През 2010-а отказва и на Арсенал. Въпреки че вече се чувства по-стабилно, отново не е готов за толкова голяма промяна.
Ако не беше Сити, може би испанецът никога нямаше да напусне Севиля и щеше да има близо хиляда мача за клуба. Но през 2013-а бе изкушен от "гражданите", където вече има изградена стабилна испанска колония. В тима са Давид Силва и Хави Гарсия, както и испаноговорящите Карлос Тевес, Фернандиньо (бразилец, но говори испански), Пабло Сабалета, Серхио Агуеро, Мартин Демикелис и Яя Туре (дойде в Сити от Ла Лига).
За да бъде по-лесен преходът му, Сити помага на брат му - Марко, да премине в нискодивизионния Бери, който е от манчестърска област. Тогавашният треньор на тима - Кевин Блекуел, го потвърждава: "Изглежда, че момчето се нуждаеше от семейството си." Марко обаче не успява да се адаптира и след само два изиграни мача в рамките на шест месеца втородивизионният клуб къса договора му.
Оказва се, че Хесус не е имал чак толкова голяма нужда от брат си. Докато Марко играе за Бери, двамата живеят близо един до друг и се виждат много често. Но испаноговорящата колония на "Етихад" помага за адаптацията на Навас.
"Винаги съм мечтал за повече. Севиля не беше спечелил нищо в последните няколко години, а аз исках да се развивам. Бях свикнал да печеля трофеи и исках да продължа да печеля, затова избрах Сити. Просто исках да пробвам нещо ново", обяснява Навас.
Всъщност, испанецът не променя много начина си на живот в Англия. "Признавам, че имаше и трудни моменти, но се радвам, че ги преодолях, и супях да се концентрирам върху футбола - разказва още той. - Не харесвам тълпите. Обичам да ходя на кино с жена ми и да се разхождам със сина си. Същото каквото правихме и в Испания. Времето тук е различно, но тук мога да се наслаждавам на футбола, което ме прави истински щастлив."
По онова време на мода бяха "обърнатите крила" тип Ариен Робен и Франк Рибери в Байерн Мюнхен, докато Навас бе представител на старата школа - бутане на топката по тъчлинията с феноменална скорост и точно преди аута остро центриране в наказателното поле. Дори и да не се стигне до опасно положение пред противниковата врата, много често Навас печелеше корнери, от които Сити знаеше как да се възползва.
Мануел Пелегрини (още един испаноговорящ) му се доверяваше често и дори извади Давид Силва от фланга, за да направи място за него. Междувременно Силва влезе в ролята на плеймейкър, където наистина можеше да блесне. По онова време "гражданите" играеха в схема с двама нападатели, което означаваше, че прострелните центрирания на Навас търсеха не само Агуеро, но и Алваро Негредо или Един Джеко.
Заради спада във формата на Яя Туре, Пелегрини заряза тази схема за кратко. Ролята на Навас вече бе да отваря пространства за Силва, но крилото започна и да губи от скоростта си, все пак дойде в Англия на 28 г. Неспособността му да играе с левия крак също се оказа решаваща за бъдещето му в Сити.
С пристигането на Пеп Гуардиола шансовете му за изява бяха съкратени до минимум. В един момент каталунецът го пробва като бек и звучеше доволен, но след това започнаха баснословните харчове за защитници - както централни, така и крайни.
Феновете пък му измислиха прякора "Аарън Ленън с медал на световен шампион".
През 2016-а, след три години и една титла на Висшата лига, Навас се завърна в Севиля, където продължи да играе като краен бранител, което, разбира се, не му пречи да се включва в атаките. При набезите му към противниковото наказателно поле през миналия сезон Навас бе покриван по брилянтен начин от Жул Кунде, но сега, в отсъствието на французина, на 36-годишния Хесус ще му е още по-трудно.
С "гражданите" Навас не успя да спечели европейски трофей, но след завръщането си в Севиля го направи отново. След триумфите за Купата на УЕФА през 2006 и 2007 г. Навас и андалусийците триумфираха в Лига Европа през 2020-а. По пътя към победата над Интер на финала севилци елиминираха и градския съперник на Сити - Манчестър Юнайтед.
Изглежда, че Навас винаги е знаел, че ще се върне обратно у дома. През 2015-а испанецът каза, че мечтае да приключи кариерата си в Севиля, и само година по-късно се завърна. Президентът Хосе Кастро бе готов с тлъстата оферта от 89 хиляди паунда на седмица, с четири хиляди повече от това, което Навас получаваше в Сити, за да го примами. И завръщането бе факт.
Крилото има вече над 600 мача за андалусийци, а от 2018-а е капитан на тима. Именно тогава клубът кръсти тренировъчната база и осемхилядния стадион към нея на негово име. Сега младежите на Севиля играят своите домакински мачове на "Ещадио Хесус Навас". Истинско признание за една истинска легенда.
