Поражението никога не е било опция за националния отбор на САЩ по баскетбол. След магическото представяне на отбора-мечта на Игрите в Барселона през 1992-ра обаче, американците претърпяват тежки поражения, които разбиват мита за тяхната непобедимост.
В един момент дори се прокрадва идеята изобщо да няма олимпийски отбор, защото така само може да се опетни легендата от началото на 90-те.
И кой може да се сравнява със състав, в който блестят имената на Майкъл Джордан, Скоти Пипън, Карл Малоун, Лари Бърд, Меджик Джонсън и Чарлс Баркли?
Съставът от 1992 година е първият, в който са включени професионалисти от НБА. Те стигат до златните медали, като побеждават съперниците си със средно 42 точки разлика на мач, а според мнозина това е най-великият олимпийски отбор в цялата история - във всички спортове.
Постепенно нещата се променят - американците продължават да имат съвършени състезатели в редиците си, но вече няма притегателна сила, която да ги обединява.
В Атина през 2004 година е ударено дъното. Отборът претърпява поражения от Литва и Пуерто Рико в груповата фаза. Някак си се добира до полуфиналите, но там е разбит от Аржентина.
През 2005 година за треньор на отбора е назначен Майк Кшижевски. По това време той е легенда в колежанското първенство, но няма опит в НБА. Именно затова мнозина гледат недоверчиво към него и задават логичния въпрос - може ли да се справи с егото на звездите в селекцията си?
Coach K, както е известен наставникът, подхваща нежна революция, чиято крайна цел е да създаде истински отбор. Целият свят е наясно, че САЩ разполага с най-добрите баскетболисти, но не и с най-добрия колектив.
Първият сериозен тест е Световното първенство през 2006 година, на което американците се провалят гръмко и губят от Гърция на полуфиналите, въпреки че в състава са хора като Кармело Антъни, Дуейн Уейд и Леброн Джеймс.
Напрежението става огромно. Под въпрос е поставена работата на Кшижевски, а оставката му виси на косъм. Провалът е очевиден - САЩ няма отбор, а само група отлични баскетболистки, които играят за себе си.
В пристъп на лудост (или гениалност) Coach K прибягва до непопулярен ход - кани Коби Брайън да бъде капитан на състава и да го поведе в решителна последна квалификация година по-късно в Лос Анджелис.
Реакциите в медиите са противоречиви. А в отбора върви много популярна шега:
"Обичахме да гледаме интервюта на Коби, в които казва нещо за приятелите си в лигата. После се поглеждахме въпросително и с ехидни усмивки. Ние знаехме, че той няма нито един приятел", разказва Кармело Антъни.
Как може точно такъв егоист да обедини колектива?
Отговорът дава звездата на Лейкърс, който изиграва важна роля на последния квалификационен турнир, благодарение на който националният отбор на САЩ хваща последния влак за Пекин.
Един месец преди началото на Игрите, САЩ прави подготвителен лагер, в който е избистрен съставът:
Карлос Буузър (Юта Джаз), Джейсън Кид (Далас Маверикс), Леброн Джеймс (Кливланд Кевълиърс), Дерон Уилямс (Юта Джаз), Майкъл Ред (Милуоки Бъкс), Дуейн Уейд (Маями Хийт), Дуейн Хауърд (Орландо Меджик), Крис Бош (Торонто Раптърс), Крис Пол (Ню Орлиънс Хорнетс), Кармело Антън (Денвър Нъгетс), Тейшон Принс (Детройт Пистънс) и Коби Брайън (Лос Анджелис Лейкърс).
Майк Кшижевски има последен шанс да промени хода на историята и да убеди група гениални милионери с огромно его, че трябва работят един за друг, но на първо място - да работят в името на честта си.
"На първо място им обясних, че е хубаво да имат его. Но трябва да направим огромен его чадър, под който да бъдем всички. Трябваше да се научим и да играем по-различен баскетбол, защото има дребни разлики в правилата на НБА и олимпийския баскетбол, от които се бяха възползвали съперниците ни преди", разказва треньорът.
Неговите психологически трикове не свършват дотук. Той кани участник от скандалния олимпийски финал на 9 септември 1972 година в Мюнхен, когато САЩ за първи път губи златото, а СССР печели след 51:50 и драматичен край.
Тогава при резултат 49:48 за СССР Дъг Колинс открадва топката и е фаулиран от Зураб Саканделидзе. До края на мача остават 3 секунди, а американците имат право да изпълнят два фаула. Колинс ги вкарва, а руснаците не успяват да вкарат в последната си атака. Оказва се, че треньорът на Владимир Кондрашин обаче е искал прекъсване още преди наказателните удари. Съдиите са смутени и дават още 3 секунди игра, в които руснаците отново не вкарват. Американците започват да празнуват, но следва нов драматичен обрат, защото хронометърът не е бил пуснат и СССР получава отново 3 секунди, в които този път вкарва и става олимпийски шампион.
Историята от Мюнхен 72 нахъсва състава на Coach K, който води на лагера и осакатени пехотинци от американската армия. Войниците са показателен пример за това, че някои хора жертват живота си за родината, а други само трябва да спрат да бъдат егоисти и да играят качествен баскетбол.
Коби Брайън, Леброн Джеймс и компания се разплакват, когато получават американски знамена от военните униформи на войниците, които да пришият на екипите си. И пренасят емоцията между двата коша.
В предварителния кръг американците записват пет победи: над Испания, Гърция, Китай, Ангола и Германия. За първи път от много години САЩ има истински отбор, воден от Коби.
Между мачовете баскетболистите гледат тенис мачове на сестрите Уилямс и доминацията на Майкъл Фелпс в басейна, за да видят, че може и да са велики, но са велики само в собствения си спорт. Те черпят допълнително вдъхновение и на 1/4-финал елиминират Австралия със 116:85.
Отборът се представя толкова добре, че вече е сравняван с онзи от Барселона през 1992 година. Но най-тежкото изпитание предстои на полуфиналите - сблъсък с феноменалния състав на Аржентина, в който блести Ману Джинобили.
Майк Кшижевски е истински притеснен и знае, че в този мач му трябва Х-фактор. Преди мача той изрязва заглавия от американските медии, в които се сипят суперлативи за аржентинците, и оставя изрезките на седалките на играчите си.
"Погледнахме мястото на Коби и на него имаше заглавие: "Ману Джинобили е най-добрият пойнтгард в света". О, Боже... само чакахме Коби да го види. Когато това стана, погледът му се промени. Той го прие много лично", разказва Дуейн Уейд.
"И тогава... тогава видяхме Мамбата", са коментарите на всички съотборници на Брайънт. Пред очите им той превключва на друг режим.
В мача Коби играе смазващо. Не дава на Джинобили да диша и го притиска до такава степен, че аржентинецът се контузва. Пред очите на всички става ясно защо Брайън е лидер на този отбор. Американците побеждават със 101:81 и отиват на финал.
Срещата с Испания за златото е сложна. Още в началото Брайън и Леброн трупат по две лични нарушения, което принуждава треньора да ги извади от игра, за да може да разчита на тях след това и да не рискува. Така изгрява звездата на Дуейн Уейд, който накрая завършва турнира със средно 16 точки на мач.
В испанския отбор има сериозни имена като Руди Фернандес, Марк и Пол Гасол, а това гарантира напрежение до края.
За първи път от много време, американците не разчитат на това индивидуалните качества на някого да решат срещата, а залагат на отбора. Тимът е балансиран, забавлява се и всеки е готов да се жертва за другия. САЩ печели със 118:107 и връща олимпийската корона и честта си.
Леброн, Коби, Дуейн Уейд, Кармело Антъни и компания на първо място са приятели в Пекин, а след награждаването всички свалят медалите си, за да ги поставят на врата на Майк Кшижевски. Защото той е архитектът на философия, благодарение на която САЩ има ако не по-силен, то равностоен състав на отбора от 1992 година в Барселона.
