През 1932 година в местния вестник на ирландския град Милфорд се появява некролог, който разказва за живота на изключително уважаван местен бизнесмен, брилянтен учен, разказвач и невероятен спортист. Подобни некролози са нещо обичайно по онова време и този не би трябвало да бъде нищо различно, ако историята не разказвала как починалият сър Уилям Маккръм е автор на едно от най-важните правила във футболната игра - 11-метровият удар, или т.нар. дузпа, която се въвежда през 1891 г.
В зората на футбола по терена няма съдии и всички спорни ситуации се решават от двамата капитани, които дори раздават наказания на съотборниците си. Играта се играе само от джентълмени. Всички се опитвали да се държат подобаващо, иначе съществувала възможност да не бъдат повикани повече да играят.
С увеличаването на отборите и с появата на състезателния характер, е решено всеки отбор да има свой съдия. В началото те разрешавали само ситуации, за които играчите се обръщали към тях, но през 70-те години на 19-и век получили правото сами да отсъждат нарушения и да гонят футболисти за системно нарушаване на правилата.
Впоследствие се въвеждат истинската съдийска фигура. Реферът обаче, първоначално, също стои извън терена. Неговата работа е била да следи за спазването на правилата и да съблюдава игровото време.
Едно от големите изпитания пред съдиите било да решават дали да зачетат гол, ако някой от полевите играчи играе с ръка, за да предотврати попадение във вратата си. През 80-те феновете на Стоук Сити имат сериозни претенции в четвъртфинален двубой от ФА Къп, тъй като победата им е отнета заради ненаказана игра с ръка в наказателното поле. Тогава става ясно, че това правило има нужда от промяна.
Първото предложение на Маккръм е отхвърлено, дори е наречено "смъртна присъда" за футбола
Уилям Маккръм е единственият син на милионер, който управлява бизнес с памук, но няма интерес към семейния бизнес. Уилям е луд по футбола и пази на вратата на Милфорд Евертън. Историята мълчи по въпроса за качествата му, но статистиката на неговия отбор в първия сезон от ирландската лига е красноречива: 0 точки, 10 отбелязани и 62 допуснати гола.
Като вратар, Уилям има рядката възможност да следи отблизо мръсните номера в наказателното поле, които според него нарушавали чистотата на спорта. Играта с ръка било най-малко нередното нещо, което се случвало пред него. Защитниците често ритали с коляно в корема противниците си при скачане за висока топка. Имало много щипане, подръпване и ръгане.
Според Маккръм веруюто "победа на всяка цена" е основен враг на футбола, затова през 1890-а се обръща към Футболната асоциация на Ирландия с предложение да бъде въведен наказателен удар от 12 ярда (11 метра).
Идеята е публично заклеймена от членове на Федерацията, от пресата и от играчите. Общественото мнение, че честността на футболистите е достатъчна и допълнителни правила не са нужни, надделявало. Част от коментаторите дори определят предложението като "смъртна присъда" за футбола (както, между другото, и до днес се отнасяме към всяка промяна в любимата игра - б.а.).
За членовете на Федерацията било немислимо как джентълмен може да си позволи да удари или умишлено да нарани свой противник, заради което решили да не приемат предложението. Те обаче не го отхвърлили напълно, а просто отложили дискусиите по него за следващата година.
Изненадващо, на 2 юни 1891 г. предложението било прието единодушно. И така се ражда Правило 13, което звучи по следния начин:
"Ако играчи умишлено препъне, задържи противник или играе с ръка в радиус от 12 ярда от собствената си голлинията, съдията трябва да отсъди наказателен удар в полза на противника, който трябва да бъде изпълнен от всяка точка в радиус от 12 ярда от голлинията според следните условия: всички футболисти, с изключение на изпълнителя на наказателния удар и вратаря, трябва да бъдат на разстояние от поне поне шест ярда."
В българския терминът дузпа идва от френското "douze pas", което буквално означава "12 крачки" - което се произнася именно "дуз па". Футболът в България е пренесен от френскоговорящи швейцарци, откъдето и названието на дузпата. 12 крачки са равни на 12 ярда, а те пък в метри са именно 10 метра и 97 сантиметра.
След въвеждането на наказателния удар следват и още редица промени в правилника, свързани с дузпата. През 1902-ра се появяват очертанията на наказателното поле и точка, от която да се изпълнява дузпата.
Впоследствие се урежда и позицията на вратаря, който трябва да стои на голлинията при изпълнението, а разстоянието, на което останалите футболисти трябва да стоят от топката, се увеличава от шест на 10 ярда (9 метра и 15 сантиметра) - както при всеки наказателен удар.
През 2019-а дойде последната промяна, спрямо дузпата. Вратарите получиха позволение вече не само да се движат по голлинията, но и да могат да излизат с единия крак пред нея, като преди и двата трябваше да са на линията при изпълнението на дузпата.
