Траките и кой знае кой още преди тях по тези земи са смятали виното за свещено. За доказателство си имаме Перперикон и обагреното в червено светилище, където са се правили ритуали с червено вино.
В наши дни традицията продължава, макар че обликът ѝ понякога се получава уродлив. На домашните вино и ракия се гледа като на светиня и нацията настръхна от идеята производството им да бъде ограничено.
Място за драма няма - ограничението от 30 литра ракия и 500 литра вино е съвсем логично.
Производството над тези количества дори няма да е забранено, а само заплатено.
Някои провидяха дългата ръка на винпромите, които търсят начини да си наложат стоката, други директно обвиниха Европейския съюз, който иска да ни забранява шкембето, кривите краставици, розовия домат и домашнярката. Няма място за конспирации - наистина е време заниманията по домашна алхимия да бъдат ограничени.
В условията на абсолютна липса на контрол, съвест и умения, в селските казани и бъчвите по мазетата се раждат както шедьоври, така и истински отрови.
Да оставим настрана метанола и в пъти по-опасните от него естери. Дори и вкусовите качества на домашния алкохол понякога са под всякаква критика. Авторът на огнената течност хвали производството си като ненадминат еликсир, който накрая се оказва я 60 градуса твърдак, я вино с пръст утайка.
Съвестни и способни домашни винари и ракиджии има, разбира се, но те са изключение от правилото.
Нека си го кажем направо - приготвянето на ракия и вино не е за всеки, а професионалистите в сферата учат минимум четири години бакалавър. В така омразните за някои винпроми работят хора, които може и да не достигат всеки път до продукт за златен медал, но поне със сигурност няма да отровят никого.
И като казах винпром, да си дойдем и на думата за културата около правенето на ракия и вино.
Тя действително е тук, залегнала у нас от векове, предавана от поколение на поколение и това е прекрасно. България има амбициите да се очертае като винена и ракиена дестинация и има всички качества да го стори така, както Италия и Франция се възприемат като синоним на хубавото вино, ликьори и бренди.
Налагането ни като дестинация на хубавия и качествен алкохол обаче няма да стане с ракия и вино, произведени из незнайни казани по незнайни пътища.
Нека домашният алкохол си остане точно такъв - за стриктно домашно ползване, колкото ентусиастите да си начешат гъдела.
Никой няма да ни го отнема, никой няма да ни го забранява. Само ще го ограничи до по-разумни количества, които действително да си останат в рамките на домакинството и неговите вкусови предпочитания. Или липсата им.
А виното и ракията, с които да се фукаме пред чужденците, ще оставим на професионалистите.
