Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всичко започна с две пръчки, завързани с въже. А един ливърпулски гений измисли мрежата

През 1848 г. група студенти и преподаватели от университета в Кеймбридж формулират "Кеймбриджките правила". Те са първият набор от футболни правила в историята.

В документа се обръща внимание на засадата и се предлага вместо традиционните днес корнери от двете страни на вратата, да се изпълняват удари от мястото, на което е излязла топката.

"Кеймбриджките правила" утвърждават и начина, по който започват мачовете от центъра на терена. В следващите години те стават основата на правилника на Футболната асоциация на Англия.

В две от 11-те правила се споменава футболната врата. След всеки гол отборите трябва да сменят полетата, а попаденията се регистрират, когато топката премине между две пръчки, вързани в горните си краища с въже, опънато между тях. Мрежата и напречната греда са табу за футбола през онези времена.

15 години по-късно ФА публикува правилата на играта, в които се установява и точният размер на футболната врата: 8 ярда (или 7 метра и 30 сантиметра). За височината на пръчките и съответно на какво разстояние от земята да се връзва въжето обаче не се казва нищо. То се връзва "на око", а често изобщо не се слага. Понякога се зачитат и голове на височина от 10 метра.

За да се избегнат подобни странности, през 1866 г. Футболната асоциация нарежда на клубовете задължително да използват светла лента, с която да връзват "гредите". Въжето се използва и в първия финал за ФА къп шест години по-късно.

Английският Шефилд и шотландският Куинс Парк са клубовете, които претендират, че са първите, които са поставили твърда напречна греда на вратата. През 1882 г. футболните функционери най-накрая я превръщат в съществен елемент от вратата и решават, че тя трябва да бъде на височита от 8 фута (2 метра и 34 сантиметра).

От този момент нататък клубовете вече могат да подават жалби, ако сметнат, че домакинът не е осигурил нормално футболно оборудване, както се случва в четвъртия кръг на ФА къп след мача между Крю Аликзандра и Кенсингтън Суифтс. Срещата завършва 2:2, а представители на Крю твърдят, че едната напречна греда на домашния стадион на Кенсингтън е по-ниска от другата. Разлика наистина има. Става въпрос за само пет сантиметра, но домакините са дисквалифицирани. Осем години по-късно легендарният вратар на Шефилд Уилям Фулк-Дебелия, който тежи 130-140 кг чупи напречна греда, след като се увисва на нея. Запобват да ги правят по-здрави.

Постепенно вратите се доусъвършенстват и се спазват установените стандарти, но все още не се слагат мрежи. По време на напечените двубои много често играчите на двата отбора и реферът имат противоречия дали топката е преминала през рамката на вратата. Споровете понякога се решават с юмруци. Стига се до прекъсване на мачове и се губи много време в разправии. След победата на националния отбор на Англия над Ирландия с 9:1, ирландците се оплакват, че най-малко четири гола на съперника са били нередовни. Няколко години по-късно англичаните протестират след равенство в Белфаст. Вратарят Джо Райдър уверява, че голът на Вили Гибсън е зачетен неправомерно.

Идеята за мрежата се ражда в главата на 31-годишния ливърпулски инженер Джон Александър Броуди, който изобретява "огромна торба за събиране на топки".

Прототипът на мрежата е тестван в Нотингам през 1891 г., а първият футболист, който отбелязва гол с изобретението на Броуди, е нападателят на Евертън Фред Джери. Между другото, този мач се свири от Сам Уидъусън, бивш футболист, който измисля предпазните кори.

Впоследствие Броуди проектира много по-полезни и по-впечатляващи неща за Ливърпул и северната част на Англия, както и първия околовръстен път във Великобритания, първите трамвайни коловози и първата междуградска магистрала Но самият инженер уверява, че най-голямата му гордост е мрежата за футболната врата.

Първият мач, в който и на двете врата има твърда напречна греда и мрежа, е финалът за ФА къп през март 1891-ва, когато Блекбърн побеждава Нотс Каунти с 3:1 в Лондон.

От септември споменатата година ФА задължава да се използва мрежата на вратите във всички мачове от първенството и купите.

До 70-те години на миналия век гредите са дървени и често изработени от дървесина от Дугласка ела - здрава и устойчива на влага и температурни амплитуди. Тогава дървото е заменено от стомана, а малко по-късно от алуминий. Смяната на материалите довежда и до промяна във формата на гредите.

Кръглите греди обаче са познати на Острова още от 1920-а. Тогава нотингамската компания Standard Goals изработва нестандартни за онези времена с кръгла форма. Първият клуб, който използва това изобретение, е Нотингам Форест.

Докато целият свят постепенно се ориентира към греди с елиптична форма, шотландците предпочитат да се придържат към старите традиции и нямат намерение да сменят вратите на стадионите. Подобна лоялност към миналото коства КЕШ на френския Сент Етиен.

На финала на най-престижния европейски турнир през 1976 г. французите играят с Байерн Мюнхен на "Хемпдън Парк" в Глазгоу и през първото полувреме на два пъти са близо до откриването на резултата. Първо полузащитникът Доминик Батене цели гредата, а след това и великолепният Жак Сантини повтаря упражнението. И в двата случая вратарят на баварците Сеп Майер не успява да достигне до топката, а феновете на Сент Етиен все още са убедени, че именно формата на напречните греди е попречила на техния тим да спечели Купата на европейските шампиони.

През второто полувреме германците играят далеч по-уверено и с гол на Франц Рот печелят трофея за трета поредна година.

Едва през 1987-а ФИФА премахва напълно квадратните греди. Алуминиевите рамки с кръгло сечение са признати за най-здравото и безопасно решение.

През 1996 г. Сеп Блатер, тогава генерален секретар на ФИФА, заяви в интервю за германското списание Stern, че обмисля проект за увеличаване на размера на вратата с диаметара на две топки (около 50 см) и височината с диаметъра на една. Изглежда му добра идея, тъй като ръстът на съвременните вратари е средно 190 см. А също така е и предпоставка за повече голове и по-голямо зрелище за феновете. Но планираната реформа предизвика такава вълна от протести, че проектът така и не видя бял свят.

Сега е трудно да си представим, че вратите могат да претърпят още някоя сериозна проомяна. Производителите стриктно спазват стандартите - от цвета до здравината на материала.

Е, винаги се намират и някои ентусиасти, които да пробутват революционни идеи, а една от тях наистина изумява въображението. Американски учени предложиха мрежата да се замени със специално силово поле, в което топката да се "лепи" при гол. Научна фантастика? Ще видим. Днешният свят ни е научил никога да не казваме "никога".

Най-четените