Случвало ли ви се е след часове в мола да се чувствате отпаднали и направо скапани, да ви заболи глава и да ви се вие свят? Е, не е задължително да е от досадното обикаляне по магазините и констатацията как са надули цените.
Ако подозирате, че се дължи на липсата на свеж въздух и климатичната инсталация - може да сте прави.
Има си официално име - Синдром на болната сграда, и включва симптоми като главоболие, замаяност, запушен или течащ нос, сухота в гърлото, парене в очите, затруднено дишане, кашлица, умора, проблеми с концентрацията, суха или сърбяща кожа.
Състоянието се свързва с дълъг престой в сграда, обичайно с недостатъчно вентилация и лош въздух, и може да се разпознае по това, че симптомите отшумяват след напускане на проблемните помещения.
Макар че няма директна връзка с климатизацията на сградите, проблемът може да е свързан и с нейното проектиране и поддръжка. Ако тя функционира така, че не се осигурява достатъчен приток на свеж въздух, не филтрира добре или не се поддържа добре, то Синдромът на болната сграда може да се дължи на нея.
••• Няма климатик - няма проблем:
"Синдром на болната сграда е общото име на симптоми, които могат да се развият след прекарани продължителни периоди от време в климатизирана среда", пише в The Conversation Праймроуз Фрийстоун, преподавател по клинична микробиология в университета в Лестър, Великобритания.
"Тенденцията е състоянието се появява при хора, които работят в офиси, но може да се прояви и при всеки, които прекарва дълги периоди в климатизирани сгради като болници", допълва специалистът по микробиология.
Тя дава пример с проучване от 2023 г. в Индия, при което е направено сравнение между 200 здрави възрастни, които работят поне по 6 часа в офиси с климатик и 200 души, които са в среда без AC. Установено е, че групата с климатици има повече симптоми, подобни на тези при Синдрома на болната сграда в рамките на 2-годишния период на изследването.
Особено преобладаващи са алергиите, а при клинични тестове се оказва, че тези, които са били изложени на климатици, имат по-зле функциониращи бели дробове и отсъстват от работа по-често в сравнение с тези, които не работят на климатик.
Подобни резултати - за по-висока честота на симптоми на синдрома имат и други изследвания, отново сред хора, които работят в офиси.
Специалистите предполагат, че една от причините за Синдрома на болната сграда са неизправности и недобре работещи климатици. Ако уредите не функционират както трябва, те могат да пропускат алергени, химикали и микроорганизми, които по принцип би трябвало да не минават през филтрите.
"Ако климатична система не функционира добре или не е поддържана правилно, може да се окаже заразена с микроби. Това може да превърне климатика в потенциален източник на редица предавани по въздушен път инфекции - от обикновени настинки до пневмония", предупреждава Фрийстоун.
Зле функциониращи климатици може да изпускат и химикали от самите уреди, включително токсичните бензен и фолмалдехид, които дразнят дихателната система.
Те обаче могат да станат развъдник на бактерии, някои от които причиняват сериозни инфекции.
Често свързвана с климатиците и легионелозата - белодробна инфекция, с която човек се инфектира при вдишване на заразени аерозоли. Бактерията, която причинява Легионерската болест, често се размножава във влажна среда - каквато може да бъде централна климатична система в голяма сграда.
Болестта е сериозна, има подобни на пневмония симптоми и често се налага хоспитализация.
Добрата новина тук е, че това е далеч по-рядко срещано при домашни климатици.
Заразата най-често се получава в места с климатични системи с водни охладители, където има много хора - като хотели, болници или офис сгради, при които бактерията е заразила водоизточник.
Неподдържаните системи могат да събират и прах и влага - добри условия за растеж и на болестотворни гъбички, които причиняват сериозни инфекции при хора със слаба имунна система.
Това обаче важи за неподдържани климатици. Професионално обгрижваните уреди филтрират замърсителите от въздуха, бактериите, вирусите и спорите на гъбички и те не попадат във въздуха, които дишаме. Затова е изключително важно климатиците да се поддържат и почистват - тогава няма място за притеснение.
Дори и почистени и поддържани климатици обаче създават друг проблем, който повишава риска от инфекции.
Те намалят влажността на въздуха, а прекомерното излагане на такава среда изсушава лигавиците на носа и гърлото. Това пък затруднява функцията им да "спират" размножаването на бактерии и гъбички. Така вероятността от настинки, фарингити и дори бронхити се повишава, и е една от причините да казваме, че сме настинали от климатика.
През лятото и особено за хора със сърдечно-съдови заболявания опасен може да бъде термичният шок - когато климатикът е настроен на прекалено ниски градуси спрямо средата навън.
••• Прекалено ниската температура е опасна и за бюджета:
Разликата не бива да е над 8 градуса, максимум 10. В противен случай има риск от термичен шок при рязкото свиване или разширяване на кръвоносните съдове според това дали човек влиза за студено или топло. Това товари сърцето, може да доведе до аритмия, прилошаване, замайване и дори припадък, както и до главоболие.
Директната студена струя, или "да те надуха" климатикът пък действително може да доведе до схващания на мускулите и нервите на врата, гърба или врата. Това е още по-вероятно, ако човек е затоплен и изпотен заради рязкото охлаждане на съответното място и реакцията на мускулите.
Но пък липсата на климатик и охлаждане освен дискомфорт могат да доведат до прегряване с всичките му негативни ефекти, или просто да намалят работоспособността. Затова климатиците са безценни през лятото, а от нас зависи да ги правим и безопасни.
