През ноември 1992-ра едва ли някой в Манчестър Юнайтед изобщо си е помислял за шампионската титла. По онова време отборът се помещаваше в средата на таблицата на новосъздадената Висша лига и бе загубил от 20-ия в класирането Уимбълдън.
Но през декември всичко в Юнайтед тръгна нагоре. До края на сезона "червените дяволи" регистрираха само две загуби в оставащите 24 мача, бележеха средно по два гола на мач, а когато бяха обявени за шампиони в края на кампанията, имаха десет точки преднина пред най-близкия си преследвач.
Юнайтед спечели първата си титла от 1967 година и всички бяха наясно коя бе причината за това - Ерик Кантона. Както сър Алекс Фъргюсън писа в автобиографията си, французинът се оказа "точният играч за точния клуб в точния момент".
"Той имаше специална аура. Когато беше на терена, останалите играчи го усещаха. Поемаше отговорността върху себе си, сякаш искаше да каже: "Ето ме, името ми е Ерик и съм тук, за да ви помогна да печелите трофеи", спомня си Пол Инс.
Кантона пристигна в Англия на 25 и с огромни проблеми зад гърба си. Бъдещата седмица на Юнайтед бе изгонен от националния отбор за година, след като нарече селекционера Анри Мишел "торба с ла*на". Бе продаден от Марсилия в Ним за това, че хвърли фланелката си по старши-треньора Жерар Улие, след като бе изваден от игра против волята му.
В Ним проблемите се задълбочиха. След като бе изгонен, запрати една топка по съдията, заради което бе наказан за месец. Недоволен от санкцията, Кантона нарече членовете на Дисциплинарната комисия към Френската футболна федерация идиоти, за което наказанието му бе увеличено на три месеца.
Кантона бе убеден да се върне в националния от Мишел Платини, когато той пое "петлите", а Улие го посъветва да се премести в ново първенство, за да даде нов тласък на кариерата си. Така дойде трансферът в Лийдс през февруари 1992-ра.
"Видях Ерик да играе за националния отбор на Франция до 21 г. и знаех колко добър футболист е - разказва Хауърд Уилкинсън пред The Coaches' Voice. - Когато чух, че Кантона си търси отбор в Англия, веднага звъннах на Жерар Улие и Мишел Платини. Те потвърдиха информацията, както и че е страхотен футболист, но ме и предупредиха, че е като зареден пистолет, който във всеки момент може да гръмне."
Но клубът няма никакви пари. Все още сме далеч от ерата на мултимилионните телевизионни договори, заради което Лийдс се вижда принуден да вземе Кантона под наем срещу сто хиляди паунда, а ако иска да го задържи, ще трябва да извади още 900 хиляди.
Договорени са и още допълнителни половин милион паунда под формата на бонуси, но само при определен брой изиграни мачове.
"Нямахме никакви пари по онова време, но се съгласихме да обещаем да доплатим за Ерик, тъй като бе препоръчан от самия Платини! Решихме да действаме, пък да му мислим след това", спомня си тогавашният изпълнителен директор на Лийдс Бил Фотърби пред PA Sprot.
"Лийдс ме възроди - разказва пък Кантона за първите си месеци в Англия. - Благодарение на тях и топлото посрещане от феновете им се завърнах към футбола."
Французинът изигра 15 мача в остатъка от сезон 1991/92, но в по-голямата част се появяваше като резерва. Това обаче не му пречеше да произвежда подобни изпълнения като при победата над Челси с 3:0, когато подаде и за още един от головете.
След успеха над "сините" Лийдс записа четири победи и едно равенство в последните пет кръга, докато Юнайтед изоставаше. "Червените дяволи" записаха изненадващо равенство срещу последния в класирането Лутън и загуби на два пъти - от Нотингам Форест и Ливърпул.
Кръг преди края тимът на Уилкинсън имаше четири точки аванс на върха и така на 26 април бе ясно, че Манчестър Юнайтед няма как да изпревари конкурента си за титлата. Лийдс бе обявен за шампион, а в града започнаха да организират парада. Целият отбор се бе събрал на терасата на общината, а Кантона не успя да скрие емоциите си.
"Не знам защо, но ви обичам", обяви французина на микрофона към празнуващата тълпа долу.
Въпреки че бе на Острова само от няколко месеца, вече започнаха да се носят легенди за Кантона. Част от феновете на Юнайтед бяха сигурни, че французинът играе с вдигната яка, тъй като прикрива татуировка на Лийдс на врата си. Истината за якичката на Крал Ерик обаче е далеч по-тривиална.
"Беше много студен ден. Обличах си екипа с дългите ръкави и яката просто остана вдигната. Реших да я оставя, а след това бихме. Така ми се превърна в нещо като навик - да играя с вдигната яка", признава самият Кантона пред манчестърския журналист Анди Митън.
Но в Лийдс се оказват неподготвени за шампионския си статут. Въпреки титлата касата на клуба е разбита и няма никакви пари за нови попълнения. А "белите" вече трябва да играят и в Шампионската лига.
"Спечелихме я много бързо. Нямахме ресурсите да продължим да работим по същия начин. Затова след само една година се провалихме", обяснява Уилкинсън.
Кантона започна новия сезон във вихрено темпо: хеттрик за Суперкупата срещу Ливърпул и шест гола в първите шест кръга на Висшата лига. Но след това влезе в застой. На 24 октомври бе оставен на пейката за мач срещу КПР, тъй като почти два месеца бе без гол, но това вбеси Кантона.
"Не му хареса, че го бях оставил извън отбора за мача с КПР. Напусна хотела и се прибра вкъщи. А след това... нека кажем, че стана по-добре, че напусна клуба", спомня си още Уилкинсън.
Кантона може и да помогна на Лийдс да спечели титлата, но първият му сезон в Англия бе далеч от идеален. Ерик не говореше английски и се налагаше колегата му в нападение Лий Чапман да му превежда наставленията на треньора, тъй като е единственият в отбора, който знае френски.
"Хауърд бе абсолютен перфекционист - разказва Фотърби. - Изискваше от футболистите си да бъдат дисциплинирани и да се придържат към определен модел на гира. Но Ерик не бе способен да се подчинява. А и говореха различни езици. Въпреки че спечелихме титлата, нямаше никаква връзка помежду им."
Но Кантона има различна версия.
"След като напуснах, феновете на Лийдс ми казаха: "Той просто не искаше да бъде в сянката ти." Не мога да повярвам, че това е била причината. Но все пак, с напредване на времето, ставаше все по-явно, че просто е искал да се отърве от мен.
Разбрах, че сам се е опитвал да ускори нещата. И не го е правил за първи път с някого от любимците на публиката. Вини Джоунс и Джон Шеридан се намираха в абсолютно същата позиция. Стана ми ясно, че този треньор не може да се справи със силни личности в съблекалнята."
Може би Уилкинсън щеше да бъде способен да работи с екстравагантността на Кантона, но наближаваше падежът за бонуса. "Отпаднахме от Шампионската лига от Рейнджърс и нямахме пари, а и наближаваше моментът за плащането на допълнителните 500 хиляди паунда. И Хауърд ме помоли да намеря нов отбор на Ерик", казва още Фотърби.
На 25 ноември 1992-ра Фотърби звъни на президента на Юнайтед Мартин Едуардс. "Попита ме за възможността да купи Денис Ъруин. Веднага му отказах, но той ме контрира с: "А какво ще кажеш за Кантона?" Вече знаех за конфликта им с Уилкинсън", пише в автобиографията си Едуардс.
Фотърби се съгласява да продаде французина, а след кратка консултация с Фъргюсън Едуардс звъни в офисите на Лийдс на следващия ден. Според официалната информация Юнайтед плаща 1,6 милиона паунда за Кантона, но Едуардс разкрива, че сумата е далеч по-скромна:
"Разбрахме се за един милион, но Бил ме помоли да обявим, че цената е 1,6 млн. Помисли си, че така ще може да умилостиви феновете. Отвърнах му, че може да съобщава каквото си поиска."
Трябва да споменем, че 600 хиляди паунда изобщо не са малко за онова време. Като вече стана въпрос за Денис Ъриун, Юнайтед го купува от Олдъм през 1990-а за 650 хиляди, след което бекът изигра над 450 мача с фланелката на "червените дяволи".
За разлика от Уилкинсън, Фъргюсън е склонен да промени възгледите си донякъде заради Кантона.
"Рано или късно в отбора пристига футболист, който има нуждата от специално внимание - пише сър Алекс. - Именно такъв беше Ерик Кантона. Говореха сякаш дяволът се бе вселил у него. Но за мен нямаше значение. Когато си имаш работа с изключително даровити хора, е логично да не подхождаш към тях по конвенционалния начин.
Затова бях готов да си затворя очите за миналото на Ерик и се отнасях към него просто като нов футболист в Манчестър Юнайтед."
Иронично, Кантона изгледа отблизо последният мач на Уилкинсън начело на Лийдс. Заедно с французина в състава си, през септември 1996-а, Юнайтед разби един от най-големите си съперници с 4:0 на "Елън Роуд". Кантона подаде за третия гол, а четвъртия заби сам.
Якичката отново бе вдигната, под нея нямаше татуировка на Лийдс, а феновете, които възпяваха името на Кантона бяха малцинство на "Елън Роуд" и бяха пътуващите от Манчестър.
В края на мача Уилкинсън бе уволнен. Бил Фотърби пък защити решението си да продаде французина: "Не мисля, че продажбата на Ерик бе грешка. Просто по някога има хора, които отиват в определен отбор в точното време и се превръщат в нещо, което никога не биха могли да бъдат никъде другаде."
