Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Каръкът със счупените крака: Той игра за Непобедимите, но се отказа на 27

Каръкът със счупените крака: Той игра за Непобедимите, но се отказа на 27 Снимка: Getty Images

Райън Гари бе на крачка от това да се превърне в част от най-великия състав в историята на Арсенал, но съдбата решава, че първият му мач във Висшата лига за клуба ще се окаже и последният му.

Гари се присъединява към академията на Арсенал през 1999-а, печели юношеската ФА Къп през 2001-ва, дебютира за първия отбор в мач за Купата на лигата през 2002-ра, а на 7 май 2003-та за първи път бе избран сред титулярите за мач от Висшата лига.

По всичко изглеждаше, че кариерата му тръгва стремглаво нагоре.

Арсенал смаза Саутхемптън с 6:1 в онзи ден, който ще остане в историята като началото на серията на Непобедимите от 49 мача без загуба в елита. Но докато това бе началото на нещо специално за клуба като цяло, се оказа, че е начало на абсолютен ужас за Гари. В този мач започна кошмарът му с контузии, а след него той никога нямаше да облече фланелката на "артилеристите" отново.

Разбира се, никой, дори и той, не го знаеше по онова време, но каръкът чукаше на вратата.

"След като направих дебюта си (за Купата на лигата), тренирах постоянно с първия отбор и си спомням, че точно след Коледа Арсен ми каза, че ще тренирам само с първия отбор - разказва Гари пред Planet Football.

Знаех, че ще играя (срещу Саутхемптън) още от предния ден, защото Ашли (Коул) ми каза, че няма да може да играе. Затова ще играя аз.

Разборът преди мача беше концентриран върху опазването на моя човек - френското крило Фабрис Фернандес. Той беше най-добрият им футболист и аз бях човекът, който трябваше да го спре.

Бях изключително щастлив по време на мача, все пак това беше дебют във Висшата лига, и то вечерен мач, на прожектори. Двубоят беше много бърз, спомням си, че Джърмейн (Пенант) отбеляза хеттрик, което също бе специално, тъй като двамата бяхме съотборници и в младежкия национален отбор."

Началото на края

След като осъществява мечтата си на "Хайбъри", светът на Гари се срива.

"Може би в продължение на месец и половина преди онзи мач имах болки в пищялите - разказва англичанинът. - Не беше кой знае какво, но причиняваше дискомфорт. Но заради начина, по който се развиваше сезонът и тъй като самият аз се справях добре, медицинският щаб реши да изкача края на сезона, за да реши какво да прави.

След това отидох при специалист, който ми каза, че имам няколко счупвания в двата пищяла, което изненада всички. Точно тогава всичко в здравословно отношение се промени за мен. Това беше началото на период от три сезона, в които не изиграх нито един мач, преминах през няколко операции и сериозно възстановяване.

В продължение на десет месеца чаках костта да зарасне правилно. Това не се случи, заради което се наложи сериозна операция. Поставиха ми пирон и в двата крака."

Трънливият път към възстановяването

В крайна сметка Гари успява да се завърне на тренировъчното игрище, но съвсем скоро е изваден извън строя за още четири месеца заради нови проблеми в долната част на краката, заради които отново трябва да легне под ножа.

"В рамките на две години от дебютант се превърнах във футболист, който не можеше "да хване" мач и за резервите. Това беше много тежък период, но чувствах, че ако намеря начин да се възстановя, бих могъл да се върна отново в състава."

И успява да го направи. През ноември 2006-а - три години след дебюта си във Висшата лига, сяда на пейката за мач от Купата на лигата срещу Евертън. Остана като неизползвана резерва срещу "карамелите", а на следващата седмица извади ужасен късмет, чупейки крак на тренировка.

За негово нещастие, инцидентът идва в последната година от договора му с Арсенал.

"Мениджърът ми съчувстваше и ме подкрепяше, но ни каза, че няма как да ми предложи нов договор, защото, дори и да не е било по моя вина, не съм бил здрав в продължение на три години.

Но ми каза и че мога да остана в клуба, докато се възстановя напълно и си намеря нов или отида на проби някъде - така знаех, че имам пълната му подкрепа."

Живот след Арсенал

Четири години след дебюта във Висшата лига времето на Гари в Арсенал изтече. А, на практика, може да се брои като, дори и малка брънка, но все пак част от Непобедимите.

За негова радост, Борнемут ми предложи шанс да продължи кариерата си в Лига 1, но първо защитникът трябваше да докаже, че е физически на ниво, за да играе отново професионален футбол.

"Борнемут ми предложи проби и останах там месец и половина. Това бе дълъг период, но искаха да проверят напълно състоянието ми. Последният ми мач бе дебютът ми във Висшата лига, така че те нямаше как да знаят какъв футболист съм. Но ми предложиха месец и половина проби, което си беше късмет.

След 10-15 мача отново счупих същия крак. Казах си само: "Не отново!", но този път счупването беше "чисто", така че не бях гипсиран, а трябваше само да нося ботуш."

Гари успява да се завърне на терена преди края на сезона, но претърпява ново крушение, този път отборно, след като Борнемут изпада и попада под административно управление.

Но защитникът решава да остане в тима и изиграва 26 мача през следващия сезон в Лига 2, след което става още по-важен за състава на "черешките" с цели 37 двубоя година по-късно.

Но кракът му отново се прояви и заради постоянен проблем с нерв в крака си, породен от множеството контузии и операции, Гари е принуден да сложи край на активната си кариера на едва 27 г. По онова време той е вече баща на две деца и трябва да си търси друга работа. За негов късмет, му се удава възможност да остане във футбола.

Треньорска кариера

Тогавашният треньор на Борнемут - Лий Бредбъри, му предлага да тренира младежкия тим, но Гари бързо показва добри треньорски качества и е назначен за старши-треньор на първия тим. През 2013-а кариерата на Гари прави пълен кръг и някогашният талант на "артилеристите" се завръща в Арсенал, вече като треньор, отговарящ за младите таланти.

"Още докато бях контузен в Арсенал, си говорих с един от треньорите там, но не започнах като треньор тогава, защото трябваше да се концентрирам върху възстановяването си.

След това, през едно от летата ми в Борнемут, говорих с Джо Роуч - треньор на младежите, и той ми помогна да запиша курсове за треньор. Много ми хареса - беше напълно различно от това да си футболист."

В Арсенал Гари отговаря за различни възрастови групи - до 13 г., до 18 г., до 23 г.

"Отидох в Арсенал на осем и си тръгнах на 22-23 г. Прекарах доста време там като футболист и беше много приятно да се завърна като треньор."

Въпреки че не се радва на бляскава кариера, Гари има много какво да предаде на младоците като опит. Бившият защитник може да им разкаже много по-важното - как да се справят, ако не успеят като професионални футболисти.

"Имам възможност да говоря лично с всеки един талант в школата и да разбера в каква позиция се намира той. Всички имат своите въпроси - дали ще играят, или не; дали ще вземат стипендия, или не; какво трябва да направят, за да станат по-добре - бил съм на тяхното място и ги разбирам отлично."

В академията на Арсенал прекарва цели осем години, а от септември 2021-ва вече е част от младежкия отбор на Англия до 18 г.

Ролята на Гари в развитието на младежите е изключително важна и той се опитва да дава всичко от себе си, за да могат младежите да надминат постигнатото от него. Но най-важното, което си пожелава за тях, е никога да не им се налага да минават през ада, който преживя той.

   

Най-четените