Той прекара само две години и половина в Арсенал и си тръгна по горчив начин - но какъв играч беше само!
И колко далновиден трансфер се оказа за "артилеристите". Всъщност беше сред най-добрите трансфери, които Арсен Венгер е правил в славната си ера начело на тима.
Никола Анелка оказа сериозно влияние върху английския футбол и в края на 90-те беше някакъв ранен прототип на самотния бърз нападател, на какъвто залагат голяма част от отборите днес.
Сухите цифри показват 90 мача и 28 гола, което не звучи като някакво огромно наследство, оставено от французина в Северен Лондон.
Но той беше купен само за 500 хил. паунда, а после беше продаден на Реал Мадрид за 22.3 млн. и в този аспект остава сред най-печелившите сделки в историята на Висшата лига.
Венгер пое Арсенал през 1996-а и завари един застаряващ състав, в който малка част от основните играчи бяха под 30. Това представляваше едновременно проблем и възможност за новия френски мениджър.
Да, той спешно се нуждаеше от млади попълнения, но ако откриеше правилните хора, можеше да трансформира състава според своята футболна философия. И вместо да остане познатият дотогава агресивен отбор с донякъде грубиянска репутация, Арсенал щеше да развие красив, комбинативен стил, който щеше да се превърне в еталон в следващите години.
На първо място, от подмладяване се нуждаеше нападението.
Иън Райт навърши 33 през сезон 1996/97 и макар че продължаваше да бележи, беше логично да му се потърси дългосрочна алтернатива.
За да разберем контекста на сделката, нека припомним какво можеше да си купи един тим от Висшата лига за половин милион паунда през 1997 г.
Това беше само 7% от сумата, която Астън Вила плати на Ливърпул за Стан Колимор. И едва 16% от платеното от Уест Хем на Арсенал за Джон Хартсън.
Но Венгер успя за тези пари да привлече неизвестен младок, който щеше да се превърне в световна звезда, макар и звезда с меко казано несъвършена репутация.
Още когато премина в първия отбор на Пари Сен Жермен, Никола Анелка вече притежаваше идеалните физически данни за централен нападател: беше висок, супер бърз, добър и с двата крака.
Освен това беше смел, даже самонадеян, а най-силното му качество беше завършващият удар.
Играчите, притежаващи такава скорост, често обичат да надбягват защитите и да си осигуряват удобна точка за стрелба към един празен ъгъл на вратата. Но Анелка можеше да завършва с невероятна сила и точност от далеч по-трудни позиции.
Той нямаше нужда да се доближава максимално до вратата, за да шутира. За разлика от например Майкъл Оуен или Тео Уолкът, Анелка обичаше да стреля рано и отбеляза изненадващ брой голове извън наказателното поле със своите снаряди.
До един момент Никола е виждал себе си като полузащитник, а не като централен нападател, но когато Венгер го взе през февруари 1997-а, той вече беше единствено нападател и нищо друго.
Трансферът не мина безпроблемно. Според френското законодателство 17-годишният ученик първо трябваше да е подписал договор с клуба, чийто юноша е, в случая с Пари Сен Жермен. Представителите на Анелка обаче се позоваха на правилото "Босман", а Лига 1 и УЕФА дълго нищеха казуса.
Младежът не спечели веднага доверието на Венгер и налагането му в състава се случваше бавно.
За първите 8 месеца той записа 10 включвания като резерва и едва тогава получи дебют като титуляр.
"Отначало му беше трудно. Беше едно парижко дете, което се потопи в английска среда", спомня си Венгер. "Смяташе се за страхотен играч, което е присъщо на младите. Но му липсваше зрялост и физика. Никола често губеше топката и беше малко небрежен на терена".
В един момент в този ранен период Анелка даже се е отчаял и е започнал да си събира багажа, отказвайки да пътува за едно гостуване.
Венгер успял да го убеди, че си заслужава да се бори за мястото си.
Дебютът му в стартовите 11 дойде при шокираща загуба с 0:3 от Дарби Каунти, когато замести наказания Денис Бергкамп. Следващият му мач като титуляр мина много по-добре и французинът се разписа при 3:2 над другия претендент за титлата Манчестър Юнайтед.
Този директен двубой се оказа решаващ, тъй като накрая "топчиите" завършиха само на точка над Юнайтед и грабнаха титлата.
Младият талант трябваше да чака до Коледа, за да попадне отново сред титулярите, но когато Иън Райт се контузи и беше аут почти до края на сезона, Анелка стана първи избор на Венгер.
В същия сезон французинът спечели не само титлата, но и Купата на Англия, а през следващия запази титулярното си място в 34 от 38-те мача на тима в Премиър лийг.
Кампания 1998/99 беше мечтана за него и той наниза 17 гола в първенството, като наказа Манчестър Юнайтед и в двете дербита. Този път обаче беше ред на Арсенал да бъде огорченият от двата отбора и в края на сезона да остане втори само на точка зад конкурента си.
В онези години тактическите идеи на Венгер бяха изпреварили времето си и днес можем да ги оценим напълно.
Тогава схема с един нападател не беше толкова популярна във футбола, но мениджърът наложи именно нещо такова. Реално Арсенал играеше 4-2-3-1, която стана преобладаваща система във футбола години по-късно. Зад Анелка играеше Бергкамп, а по двете крила пробиваха Марк Овермарс и Рей Парлър.
Със стила си Анелка щеше да послужи за пример на фигури като Дидие Дрогба, Фернандо Торес и разбира се, Тиери Анри - човекът, привлечен да бъде директен наследник на Никола.
Анри беше взет, защото сънародникът му предпочете да приеме офертата на Реал Мадрид през лятото на 99-а.
"Артилеристите" не искаха да се разделят с Анелка, но той беше взел категорично решение.
Случаят не се размина без скандал и играчът даже посочи английската преса като причина да иска да напусне страната.
Трансферът в Реал обаче не се оказа добро решение. Анелка отиде на "Бернабеу" като един от най-блестящите таланти в световния футбол, но не успя да впечатли в Мадрид.
Статутът на звезда му тежеше, всяко негово действие се следеше зорко, а му се наложи и да чака близо половин година, докато открие головата си сметка.
Освен това затвърди образа си на скандалджия, когато в един момент отказа да тренира с Реал. Оттам кариерата му тръгна надолу и Анелка не успя да остави следа при завръщането си в ПСЖ.
После мина през Ливърпул, Манчестър Сити, Фенербахче и Болтън, но вече беше възприеман като бивш талант, разминал се с предварителните очаквания.
Едва когато отиде в Челси през 2008 г., десетилетие след дебюта си във Висшата лига, той отново заблестя на най-високо ниво.
Първият му сезон на "Стамфорд Бридж" завърши тъжно и французинът направи фаталния пропуск от дузпа във финала на Шампионската лига срещу Манчестър Юнайтед.
Но Анелка се завърна по-добър от всякога и спечели "Златната обувка" на Висшата лига в първия си пълен сезон с Челси. При "сините" остана още две години и половина, сформира паметно партньорство с Дидие Дрогба, спечели два пъти ФА Къп и веднъж титлата.
Може би именно това е върхът в неговата богата 19-годишна кариера. Но все пак, най-вълнуващ Никола Анелка беше през онези ранни години в Арсенал.
По-късно той призна, че никога не е трябвало да напуска "артилеристите" и че много обича клуба. Дали беше възможно кариерата му да продължи в големия Арсенал на Венгер и дали днес пред "Емирейтс" можеше да има негова статуя, вместо тази на Тиери Анри?
Едва ли.
Анелка си беше импулсивен и непостоянен, скандалите го следваха почти навсякъде и на него не можеше да се разчита в дълги периоди от време.
Но именно Арсенал го превърна в звезда - и именно при Арсен Венгер качествата му се проявиха така, както никъде другаде.
