Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато истинската самба започна: Как Роналдиньо превърна ПСЖ в трамплин към величието си

Когато истинската самба започна: Как Роналдиньо превърна ПСЖ в трамплин към величието си Снимка: Getty Images

Сам и нежелан в сърцето на Франция, Роналдиньо се нуждаеше от нещо по-силно от вино, за да се справи със ситуацията. В края на септември 2001-ва Пари Сен Жермен отстъпваше с 0:1 на Бордо, а техният звезден нападател седеше на пейката.

В продължение на две години той омагьосваше Бразилия, но шест месеца след пристигането си в Париж изглеждаше, че може да се превърне в поредния провален талант. Бе избрал ПСЖ заради сигурността, че ще играе постоянно в първия отбор, но беше записал само два мача като титуляр. И дори не можеше да стане от скамейката.

Мондиал 2002 беше зад ъгъла, а той не бе обличал екипа на "селесао" от половин година. Нещата не вървяха по план...

Всичко започна прекрасно в Бразилия

Роналдиньо вече бе звезда, когато слезе от самолета на летище "Шарл дьо Гол" през юли 2001-ва. Всички в Бразилия говореха за новия завладяващ тийнейджър, който блестеше с екипа на родния си клуб Гремио.

Накара феновете да започнат да пеят песни за него за първи път във финала на щатското първенство през 1999-а, когато в дербито срещу местния съперник Интернасионал 18-годишният талант на два пъти успя да унижи световния шампион Дунга с изключителната си техника.

Веднага последва повиквателна за националния отбор за предстоящата Копа Америка. Роналдиньо влезе като резерва в първия мач срещу Венецуела и му отне само четири минути, за да покаже магията си. Топка на един от защитниците, преодоляване на втория и мощен завършващ удар в близкия ъгъл на вратаря. Всички бяха наясно, че стават свидетели на раждането на един нов виртуоз.

Радостта му след гола пък показваше просто едно момче, което изживява мечтата си, бележейки с фланелката на "селесао".

Събитията в следващите две години са достойни за роман - от онези, руските. Роналдиньо продължи да блести на терена, а около него се завихри ураган от спекулации. Реал Мадрид и Барселона започнаха да проявяват интерес към него, а Масимо Морати мечтаеше да го събере заедно с Роналдо в Интер.

Борусия Дортмунд го искаше, Арсен Венгер също бе сериозен в намеренията си да го привлече, но трансферът му на Острова пропадна заради отказана работна виза. В един момент от Гремио дори твърдяха, че са получили умопомрачителната оферта от 42 милиона паунда за него от Лийдс, а световният рекорд по онова време бе 37 млн. паунда.

По време на последния му сезон в Гремио, в който отбеляза 41 гола в 49 мача, слуховете станаха толкова много, че президентът Жозе Герейро се видя принуден да издигне огромен транспарант на входа на стадиона, на който пишеше: "Не продаваме най-добрите си футболисти".

Накрая Роналдиньо откликна на ухажорите си от "Парк де Пренс". Решението му бе добре пресметнато. Младата звезда прецени, че ще е по-добре за него да облече фланелката на по-малък отбор, с който да има възможността да играе редовно и да се представи още по-добре пред грандовете от Европа. В допълнение, не можеше да рискува да търка пейката на някой от топ отборите само година преди Световното първенство.

Фактът, че брат му успя да си уреди трансфер в Монпелие също изигра важна роля при вземането на решението. Така цялото семейство можеше да бъде заедно във Франция.

Но в Гремио не бяха щастливи. Благодарение на нова поправка, която действаше в Бразилия, подобно на Правилото Босман, Роналдиньо подписа предварителен договор с ПСЖ през декември 2000 г., който подсигуряваше трансфера му през лятото. И то без пари! Една от теориите на конспирацията е, че цялата схема е измислена от брат му, който е бил изхвърлен от Гремио в началото на 90-те, когато клубът отказва да поднови договора му след тежка травма.

И всичко това се случва зад гърба на шефовете на бразилския клуб. "Тъкмо прочетох новината на официалния сайт на ПСЖ - гневеше се Герейро. - Бяхме по средата на преговорите за нов договор с Роналдиньо, но никой от ПСЖ не се свърза с нас."

Неочаквана пауза

Докато Гремио и ПСЖ отнесоха проблемите си към съда, ФИФА се намеси и забрани на Роналдиньо да играе футбол, докато двете страни не се разберат, което означаваше, че в последните си месеци в родния клуб бе изцяло аут от играта. Прекарваше дните си в Рио - на 2500 км от дома, тренираше самостоятелно и наблягаше върху уроците по френски.

Когато пристигна в Париж през април, не беше играл официален мач от четири месеца, а продължаващата съдебна битка означаваше, че може да не докосне топка скоро. "Беше тежък момент", споделя той по-късно. Агентът му се опита да му уреди кратък период под наем в Сейнт Мирън, но от ФИФА забраниха.

Снимка: Getty Images

Роналдиньо никога не получи шанса да играе във Висшата лига, но по онова време ПСЖ бе пълен с бивши и бъдещи звезди на английския елит. Капитан на парижани бе Маурисио Почетино, който друсаше дългата коса по раменете си; в защита действаше младият Габриел Хайнце, а пред отбранителния вал 19-годишният отдаден под наем от Барселона Микел Артета започваше да изгражда името си.

В предни позиции пък бразилецът трябваше да си партнира не с кой да е, а с Джей-Джей Окоча, който веднага забелязва таланта му и го прибира под крилото си. "Беше ми като по-малък брат. Разбрах колко талантлив е и че се нуждае само от някой, който да го напътства", спомня си нигериецът.

Въпреки тези имена ПСЖ се намираше в дупка. Миналия сезон се свлякоха от второ до девето място. А за да направят място за Роналдиньо, от клуба трябваше да се разделят с голмайстора си от предишната кампания Лоран Робер, който бе продаден за рекордна за клуба сума от 9,5 млн. паунда. Парижани отчаяно се нуждаеха от това бразилецът да пренесе магията си на "Парк де Пренс".

Най-накрая, в средата на август, навреме за втория мач от сезона, ФИФА вдигна забраната на Роналдиньо.

"Когато ми позволиха да играя, всичко се промени", спомня си Рони. Не точно.

Дебютира, появявайки се от резервната скамейка срещу Оксер. Публиката го посрещна с мощни овации, но бразилецът не успя да впечатли. Равенството 1:1 щеше да бъде последвано от само две победи в следващите 10 мача.

Есента бе към края си, но не и трудностите на Роналдиньо. Парижани се сринаха до осмата позиция, а новото попълнение бе далеч от блясъка си и се появяваше само като резерва. Рони не изгледаше да си дава много зор, все още беше прекалено слабичък и без проблем усложняваше и най-простата ситуация, от която можеше да се измъкне с един обикновен пас. Надеждите, че може да се превърне в наследник на Робер постепенно биваха попарени.

Никола Анелка, който се бе прибрал у дома след неубедителен престой в Реал Мадрид, също бе далеч от убедителен. Пресата не пестеше критиките си към звездното нападение и често се концентрираше върху слабата му продуктивност.

Но нещата щяха да станат още по-зле за Роналдиньо. В родината му започна да се шуми около ново 19-годишно бижу, на име Кака. Позицията му бе също толкова свободна, колкото на Роналдиньо, и не спираше да вкарва за Сао Пауло. Изведнъж Кака се оказа фаворит да се нареди до Роналдо и Ривалдо в нападателното трио за Световното.

Постепенно, бразилецът успя да се адаптира към футбола в Европа. В началото на октомври ПСЖ губеше с 1:2 от лидера Лион. Роналдиньо получи шанс да изпълни пряк свободен удар, прати топката в долния ъгъл и осигури точката за тима си. Най-накрая отбеляза първия си гол. "Чаках този момент от дълго време - каза Рони след мача. - Това ще ми даде повече увереност. Сега ще играя по-освободено."

И спази обещанието си. Четири дни по-късно бе време за мач от Купата на УЕФА срещу Рапид Виена. Роналдиньо вкара два - единият с малко късмет от пряк свободен удар, вторият - след марковото си еластико. За първи път бразилецът се забавляваше с фланелката на ПСЖ.

Няма и месец по-късно Роналдиньо вдъхнови ПСЖ за голям обрат. Парижани губеха с 0:1 от шампиона Нант и бяха редуцирани до 10 човека след само половин час игра. Бразилецът се появи в игра в началото на второто полувреме и поведе съотборниците си към обрата, отбелязвайки победното попадение. Бавно, но сигурно, Роналдиньо включваше на по-висока предавка.

Всичко се промени по Коледа, и то без да има общо с нищо, случващо се на терена. Окоча, който се конкурираше с Роналдиньо за ролята на плеймейкър, замина за Мали, за да участва в Купата на африканските нации. Разривът в отношенията между Анелка и старши-треньора Луис Фернандес достигна точката на кипене и нападателят бе пратен под наем в Ливърпул.

Беше време Роналдиньо да заеме централна роля в ПСЖ.

Първият двубой след промените беше срещу Монако. Голът от дузпа на бразилеца не успя да спаси парижани от загубата, но се видяха и няколко обнадеждаващи знаци. Три дни по-късно Рони наистина блесна срещу Гингам. След като се появи като резерва отново на почивката, вкара два, вторият след невероятен почти 50-метров спринт. ПСЖ се върна към победите.

"Малко по малко започвам да се адаптирам, но все още съм далеч от стоте процента. Искам просто да радвам публиката", сподели тогава. Самбата можеше да започне.

Роналдиньо не разочарова и подкрепи думите си с действия. Още в следващия мач ПСЖ смаза Лориен с 5:0, а Роналдиньо вкара един и подаде за още два от головете. Попадението му падна след вече превръщащата му се в запазена марка - от пряк свободен удар.

При визитата на Троа в средата на март нямаше гол от пряк свободен, но Роналдиньо вече започна да показва, че не само е лидер на ПСЖ, но е готов да целият отбор да бъде построен около него. Парижани губеха с 0:1, но тогава бразилецът започна да пръска от магията си. Първо центрира от корнер за изравнителния гол на Алойзио, след което защитата на домакините нямаше отговор за действията му и така Рони наниза още два гола за крайния успех.

Въпреки че не успя да помогне за нещо повече от четвъртото място в крайното класиране, Роналдиньо продължи да бележи, като последният му гол за сезона падна в последния домакински мач - победа с 2:0 над Метц. Първенството приключи и идваше време за по-важния форум.

Япония, Южна Корея и пътят към величието

Седем месеца след разочарованието на онази пейка в Бордо, когато някои побързаха да определят трансфера му като провал, Роналдиньо се превърна в най-добрия и най-важния играч на ПСЖ и си заслужи любовта на феновете.

Стартира едва половината от мачовете на парижани в първенството, но завърши сезона като топ реализатор на тима и попадна в идеалния отбор на годината в Лига 1. Седмица по-късно селекционерът на Бразилия Луиш Фелипе Сколари обяви повиквателните за Световното в Япония и Южна Корея. Вече нямаше съмнение, че Роналдиньо си е спечелил място да бъде сред останалите жълто-зелени.

Но дебютният му сезон не му донесе моментална слава. В известен смисъл втората му кампания беше по-слаба. Бразилецът отново успя да вкара горе-долу същия брой голове, много от тях решителни, но отношенията му с треньора се влошиха. Настаникът имаше проблеми с постоянните пътувания на Рони до Бразилия и малко по-фриволното му поведение. "Сякаш се притесняваше от това, че съм щастлив", определяше ситуацията Роналдиньо.

Но погледнато от друг ъгъл - това беше всичко, което правеше Роналдиньо такъв, какъвто е - лекотата, с която играе, радостта и насладата от простия факт, че е на терена и може постоянно да взаимодейства с топката. Неща, които като че ли беше позабравил в първите си месеци в Париж, но преоткри преди лятото на 2002-ра.

Снимка: Getty Images

Ако се разровите, със сигурност ще намерите някой по-талантлив от Роналдиньо. Далеч по-ефективни също. Но никога няма да откриете по-голяма усмивка и по-голяма радост от неговите, когато се налагаше да върши работата си.

Точно поради тези причини първият му сезон в ПСЖ е толкова важен - място, на което можеше да преоткрие играта си, да започне отново да ѝ се наслаждава и да почувства любовта на феновете на нов отбор. След това Рони щеше да покори много върхове, а пикът в кариерата му, някак поетично, отново дойде в Париж, където Барселона спечели Шампионската лига през 2006 г. "Вдигнахме огромен купон в Париж след мача. Имах много приятели там. Беше невероятна нощ", спомня си бразилецът.

Краткосрочните ефекти от престоя му в Париж също бяха доста бляскави. Само два месеца след края на първия му сезон в ПСЖ Роналдиньо вдигна световната купа, потвърждавайки статута си на един от най-вълнуващите млади атакуващи футболисти.

Само година по-късно отново се намираше на самолет, но този път в посока Барселона. Оттогава е и цитатът на неизвестен шеф в Реал Мадрид, който гласи: "Той е твърде грозен и ще ви потопи като марка." Нямаше как да греши повече.

Най-четените