Когато младият Жиру поведе Монпелие към подвиг срещу катарските милиони на ПСЖ

Оливие Жиру може и да няма равен, когато говорим за най-добре изглеждащите господа на футболния терен.

В този аспект трудно му се намира конкуренция, но в спортен план нападателят редовно се оказваше засенчен през времето си във Висшата лига.

В Арсенал много повече изпъкваше Алексис Санчес, в Челси - Еден Азар. Жиру пък прекарваше доста време на резервната скамейка.

В периода му в Монпелие между 2010 и 2012 г. обаче, французинът беше първенец не само по красота. 

Днес 35-годишният ветеран е втори голмайстор в историята на френския национален отбор и само Тиери Анри е пред него, но Жиру си остава донякъде недооценен футболист.

Неговата резултатност винаги е била солидна, но не и изключителна, а интелигентната му отборна игра няма как да бъде забелязана от маниаците на тема статистики и рекорди.

Комбинативен, работлив и готов да се жертва за отбора нападател, Жиру разполага с разнообразни качества, но страда от невъзможността си да овладее до съвършенство която и да е от силните си страни. Или поне така ще ви кажат познавачите на Висшата лига.

Феновете на Монпелие вероятно ще нарисуват по-различна картина - защото свързват Жиру с едни от най-щастливите си футболни мигове.

Преди да стигне до този тим, той прекарва два сезона в Тур в Лига 2 и през втория от тях впечатлява с 21 гола и 7 асистенции. Отборът му обаче остава далеч от промоцията и голаджията прави крачката към елитния футбол с трансфер в Монпелие.

Новият тим на Жиру вече лети под ръководството на Рене Жирар и си е спечелил пето място и класиране за евротурнирите в предния сезон.

23-годишният Оливие е привлечен само за около 2 млн. паунда и представлява скромна инвестиция, към която няма големи очаквания.

Монпелие отпада безславно от Лига Европа и не успява да намери ритъма си след добрия изминал сезон, но Жиру се показва като все по-наперен и невъзмутим футболист, способен да се представя добре, независимо от формата на отбора си.

Монпелие взима само две победи в последните си 14 мача и остава само на 3 т. над зоната на изпадащите, но същевременно Жиру прави все по-голямо впечатление.

Все пак той се нуждае от по-добър отбор около себе си, за да разгърне пълния си потенциал. Монпелие прави стъпки в тази насока през лятото, но не може да се сравнява с Пари Сен Жермен, който хвърля над 80 млн. евро за имена като Хавиер Пасторе, Блейз Матюиди и Тиаго Мота в търсене на първа титла от 18 години.

Тогава ПСЖ тъкмо е придобит от Qatar Sports Investments и петродоларите започват да оказват своето въздействие.

С новите попълнения парижани взимат 9 победи от първите си 12 мача до ноември. Печелят с убедително 3:0 и срещу Монпелие, за да се настанят на върха в класирането.

Монпелие обаче не позволява на фаворита да се откъсне. Отборът остава в борбата вай-вече заради Жиру, който до Нова година е регистрирал 13 гола и 5 асистенции в 18 мача и е донесъл на Монпелие 13 точки - без които второто място нямаше да бъде възможно.

Както обичайно може да се очаква от него, нападателят печели почти всеки въздушен двубой, отваря пространства с придвижването си, вкарва съотборниците си в играта, задържа топката с гръб към вратата и прави всичко останало, което човек може да иска от един №9. А в този етап от кариерата си не спира и да ниже гол след гол.

С началото на новата 2012 г., Монпелие продължава преследването на лидера и получава своя шанс. 

Гостуването на ПСЖ на "Парк де Пренс" изглежда като решаващ двубой за титлата и в него Жиру до голяма степен се оказва неутрализиран от не по-малко силните физически Алекс и Мамаду Сако.

Голмайсторът е принуден да се връща по-назад или да слиза по някое от крилата, но все пак изиграва роля и в двата гола на отбора си за равенството 2:2.

Воденият от Карло Анчелоти ПСЖ е взел много специални мерки, за да спре звездата на съперника, но не стига до победата и това се оказва от огромно значение.

Оттам нататък идва последната фаза от сезона за конкурентите за титлата и те изпитват немалко трудности.

Равенство с Дижон и загуба от Нанси разколебават Монпелие, но Жиру вкарва късен победен гол на Сент Етиен, докато ПСЖ губи точки в три поредни срещи.

Така Монпелие се качва на първо място в класирането и отново на Оливие Жиру се пада отговорността да го задържи. В ключово гостуване на Марсилия през април, той се откроява с разкошно воле и с асистенция за не по-малко прекрасен удар на Юнес Белханда, за да направи още веднъж разликата.

Следващата седмица Оливие отбелязва своя гол №20 в лигата, но и той не стига, за да бъде избегната загубата от Лориен.

Шест кръга преди края Монпелие води с едва 2 т. на ПСЖ, напрежението се покачва и изглежда, че дори попаденията на Жиру секват.

Рене Жирар обаче е изградил качествен отбор, играещ гъвкаво 4-3-3 с вариативност в позициите на нападателите и с готовност за усърдна работа в защита. Всичко сработва заради мултифункционалната фигура на централния нападател.

След поражението от Лориен следват три победи на нула, за да стигне Монпелие до предпоследния кръг, в който посреща третия в класирането Лил. 

Трите точки преднина пред Пари Сен Жермен означават, че победата почти сигурно носи титлата.

И въпреки ентусиазираната подкрепа от трибуните, Монпелие провежда един доста затворен и скучен двубой. 

Към края гостите, които още имат математически шанс да станат шампиони, тръгват напред в търсене на победен гол чрез звездите си Еден Азар и Димитри Пайе.

93 минути вече са се изиграли, когато Жиру се появява отнякъде и овладява една безцелно изритана напред топка.

Нападателят се изстрелва сякаш мачът тъкмо е започнал и вместо сам да потърси завършек, прави изкусна асистенция за Карим Аит-Фана.

Незабравим побéден гол и триумф за Монпелие!

Седмица по-късно първата титла в историята на клуба е узаконена с победа и над Оксер, а Оливие Жиру прибира голмайсторския трофей на Лига 1 в шампионския сезон.

Той се е превърнал в лидер и звезда на отбора, опълчил се е срещу недостижимите финансови възможности на ПСЖ. И е надделял.

А само две години преди това все още е играел във втора дивизия...

Логично, сензацията с Монпелие превръща Жиру в цел на редица европейски отбори, печели му и място в състава на Франция за Евро 2012.

Скоро играчът вече е собственост на Арсенал и започва да се доказва във Висшата лига - но в някои отношения триумфалната кампания 2011/12 си остава неговият личен връх. И му гарантира статута на легенда на Монпелие.

Sportcafe Футбол свят

По какво си приличат Роналдо и Жиру?

Оказва се, че има много общо между тях