За по-младите фенове единственият Роналдо е Кристиано, но за тези от нас, които помнят и по-назад в годините, "истинският" Роналдо е бразилец. В 11 от последните 12 случая "Златната топка" отиде в ръцете на Кристиано или на другия голям на нашето време - Лионел Меси, но бяха години, в които стандартите задаваше Феномена.
Колкото и изпразнени от съдържание да са онлайн дразгите в социалните мрежи между фенове - кой е по-велик: Меси или Роналдо, можем да се считаме за щастливци, че може да наблюдаваме двама толкова велики, играещи по едно и също време и забавляващи ни с неспиращото си съперничество.
Колкото и велик да беше бразилският Роналдо, тогава той беше с едни гърди пред всички останали и нямаше такъв партньор в доминацията си. Той беше най-вълнуващото име на своето поколение и правеше неща, невиждани дотогава и които никой друг не можеше по онова време.
Сериозните контузии предотвратиха това Роналдо да властва над всички останали по-дълго. Разбира се, в добавка с бразилската лекота, с която се отнасяше към тренировките, и залитането по безсънните гастроли по нощните заведения на Европа и големите порции, които не останаха безразлични към формата на Феномена.
Но талантът му беше безспорен. Все пак говорим за футболист, който счупи световния трансферен рекорд на два пъти още преди 21-вия си рожден ден. За играча, който и до днес си остава най-младият носител на "Златната топка".
За Роналдо започна да се говори още в средата на тийнейджърските му години. След като дебютира за Крузейро, бразилецът бързо започна да гради името си и няколко месеца по-късно покори цялата страна, отбелязвайки пет гола срещу Баия.
Головете продължиха да валят и Роналдо наниза 44 в първите си 47 мача на клубно ниво. И тук говорим за момче, още ненавършило 18. Въпреки това представянето му бе достатъчно убедително, за да получи повиквателна за националния отбор за световното първенство през 1994 година.
Роналдо не изигра нито една минута, докато съотборниците му печелеха четвъртата световна титла за Бразилия, но за всички бе ясно, че в редиците си "селесао" притежава най-яркия си талант от времето на Пеле.
Европа бе логичната следваща стъпка в развитието му и по подобие на съотборника си в националния отбор Ромарио, Роналдо премина в ПСВ. В Айндховен бразилецът също направи впечатление още от самото начало и смая публиката с 35 гола в 36 мача в първия си сезон.
Завърши кампанията като реализатор №1 в Нидерландия, преди да наниже още 19 в 21 двубоя през следващата. Тогава обаче бе връхлетян от контузия в коляното, която щеше да се окаже първата от много подобни, които, в крайна сметка, да сложат край на магическата му кариера.
Роналдо бързо стана прекалено голям и за нидерландското първенство и през 1996-а към него гледаха грандовете на Европа. Барселона успя да спечели надпреварата за подписа му, което коства на каталунците 15 милиона евро, като по този начин направи 19-годишния нападател най-скъпия футболист в историята.
Бразилецът прекара само един сезон на "Камп Ноу", но тази кампания още се помни от феновете като едно от най-магическите неща, случвали се в Каталуния. А късметлиите, видели иконичното му представяне на живо, никога няма да го забравят.
Роналдо пристигна в Барселона като най-добрия футболист в света, въпреки че все още не бе обявен официално за такъв. С бразилеца в състава си каталунците направиха един от незабравимите си сезони и под ръководството на сър Боби Робсън завършиха 1996/97 с требъл. Барса спечели купата и суперкупата на Испания, както и трофея от КНК.
Звездата на тима, несъмнено, бе новото попълнение Роналдо. Бразилецът демонстрира на целия свят как ще изглежда модерният нападател, комбинирайки в себе си техника и мощ, копринено докосване и мълниеносна скорост, хищническия инстинкт на чистата деветка и възможността да обстрелва отвсякъде противниковите вратари еднакво добре както с десния, така и с левия крак.
Противниковите бранители и вратари бяха като хипнотизирани от бързината на краката и финтовете му; от бразилската самба с топка, благодарение на която Роналдо стана идол за поколения фенове и бъдещи футболисти.
В онзи сезон бразилецът покори противниковите мрежи 47 пъти в 49 мача. В последните години свикнахме на подобни числа заради Меси и Роналдо, но никой друг не бележеше попадения с методичността, с която можеше да го прави Роналдо.
По средата на звездния си сезон в Барселона Роналдо бе обявен за футболист №1 на ФИФА, след което Интер активира откупната му клауза и плати 26,5 млн. евро за него. И така за втори път го направи най-скъпия футболист в света. Роналдо се превърна във втория футболист в историята, след Диего Марадона, подобрявал трансферния рекорд два пъти.
90-те са особено романтично време за феновете на Серия "А", тъй като тогава най-добрите футболисти играеха в Калчото. Клубовете на Ботуша не щадяха пари за световните звезди, както бе и в случая с Роналдо.
В дебютния си сезон за "нерадзурите" бразилецът вкара 34 гола във всички състезания, извеждайки Интер до трофея в турнира за Купата на УЕФА, доказвайки още веднъж, че нямаше равен в нито една лига както в Европа, така и по целия свят.
Бляскавите му изяви през цялата 1997-а му позволиха да задържи титлата футболист №1 на ФИФА, която вече бе гарнирана и с най-престижната индивидуална награда - "Златната топка". На 21 Роналдо стана най-младия носител на приза, като рекордът му стои неподобрен и до днес.
Вторият му сезон в Интер бе белязан от контузии, след което дойде и разочарованието на финала на Мондиал 1998. Проблемите в коляното го тормозеха много през следващите години, но, като по чудо, нападателят бе вдигнат на крака за световното през 2002-ра. Там Роналдо се реваншира за провала четири години по-рано, като вече можеше да се похвали със световна титла, за спечелването на която наистина е допринесъл.
Впоследствие бразилецът се превърна в едно от галактическите попълнения на Реал Мадрид, като спечели и втора "Златна топка". Роналдо продължи да бъде невероятен голмайстор, но светкавичната бързина, която оставяше защитници и фенове със зинали уста, вече си бе отишла.
Въпросът: "Какво щеше да стане, ако не бяха контузиите?", вече се е превърнал в клише. Но колко ли различен би бил футболът, ако Роналдо можеше да задържи нивото си от Барселона и от първия си сезон в Интер още десетина години?
