Жозе Моуриньо си е спечелил репутацията на човек, за когото победата е на всяка цена. И това се доказа, когато Челси посрещна Байерн Мюнхен в Шампионската лига през 2005 г.
За разлика от кариерата му в последните години, когато пристигна в Англия на Моуриньо всичко му се получаваше. Специалния току-що бе извел Порто до изключителния триумф в Шампионската лига, отстранявайки по пътя си Манчестър Юнайтед на сър Алекс Фъргюсън.
Неговият Челси, подкрепян мощно от милионите на Роман Абрамович, шпореше напред към титлата във Висшата лига, като тогава все още не знаехме, че това ще бъде началото на нова ера в английския и световния футбол.
В Европа Челси също започваше да постига успехи, а феновете за първи път се сблъскаха истински с прийомите на Моуриньо.
След като допусна обрат от 1:0 до 1:2 на "Камп Ноу" срещу Барселона, Моуриньо окупира заглавията с обвиненията си срещу Франк Рийкард. Португалецът обвиняваше наставника на домакините, че на почивката е влязъл в съдийската стаичка, след което през втората част Дидие Дрогба бе изгонен, а Челси допусна две попадения.
Все пак лондончани успяха да отстранят Барса след победа с 4:2 на "Стамфорд Бридж", но рефера от първия мач - Андрес Фриск, бе принуден да се оттегли от футбола преждевременно, след като бе получил десетки смъртни заплахи.
Впоследствие стана ясно, че Рийкард изобщо не е припарвал до стаята на съдиите, но Моуриньо стоеше зад думите си. Това бе поредният нагледен пример, че португалецът бе готов да използва всичко, дори и най-мръсните номера, включително да излъже, в името на това да помогне на отбора си.
В резултат на действията си Жозе бе наказан да не води тима си два мача от пейката, което доведе до едно от най-великите хрумвания на Специалния в треньорската му кариера.
Предстояха четвъртфинали срещу Байерн Мюнхен. Първият мач бе в Лондон и както повеляваше забраната - Моуриньо не само не бе на скамейката, но и бе принуден да гледа мача извън стадиона. Информациите бяха, че португалецът ще наблюдава срещата в близост до "Стамфорд Бридж" под стриктен контрол, който да не му позволява да комуникира с членове от екипа си.
Но не бе нужно да си детектив, за да забележиш странната шапка, с която помощникът му Руй Фария изведе играчите на Челси онази вечер. Веднага се появиха съмнения, че под нея асистентът е скрил слушалка в ухото си, а неколкократните попипвания в тази област на главата само засилиха това впечатление.
Друг интересен момент в цялата тази завера бяха действията на резервния вратар Силвиньо Лоуро, който на няколко пъти спринтира към съблекалнята, всеки път връщайки се се хартийка в ръка. Трите пъти, в които стори това стражът, дойдоха точно преди смените на Челси при победата с 4:2.
И ако това не бе достатъчно, след мача в британската преса се появиха информации, че Моуриньо е бил вмъкнат в "Стамфорд Бридж" в коша с мръсното пране.
Всички в УЕФА може би са смятали, че португалецът ще седи чинно около стадиона и ще наблюдава мача от разстояние, но по онова време номерата на Специалния все още все още не бяха известни на всички.
А и кой би си представил, че един от най-реномираните треньори по онова време, един от най-скъпоплатените специалисти, би прибегнал до подобен прийом, погазвайки всякакви разпоредби и морални устои.
Десет години по-късно, по време на втория си престой в Челси, Моуриньо си издейства ново наказание да не припарва до стадиона и тогава мениджърът на Стоук Сити Марк Хюз коментира: "Предполагам, че от ФА ще проверят дали той (Моуриньо) не е пристигнал с отбора и дали не е в коша с мръсните дрехи."
Португалецът отговори, говорейки за себе си в трето лице: "Няма да коментирам това. Казах ви - забавните истории с Моуриньо приключиха." Разбира се, това далеч не бе така, като и до момента Жозе не спира да ни радва с култовите си изказвания и реакции.
За съжаление, времето каза своята тежка дума за кариерата на Моуриньо и от иноватор и самоуверен убиец на гиганти преди години португалецът от известно време вече е далеч от топ специалистите в света и за него все по-често се чува само при някоя негова изцепка. Като тази с коша за пране.
