Диего Симеоне няма сърце, за него няма нищо по-важно от победата и той я търси на всяка цена. Разказът е на бившият защитник на Атлетико Мадрид Филипе Луиш, който играе цели шест години под ръководството на аржентинеца.
"Сега съм спокоен, когато получавам съобщения от него и го смятам за приятел, но тогава всеки път бях обзет от страх", споделя Луиш пред Daily Mail.
В продължение на почти десет години Симеоне всява респект у играчите си в Атлетико, за който във вторник вечер предстои сблъсък с Челси в Шампионската лига. Луиш знае това-онова и за атмосферата на "Стамфорд Бридж", тъй като игра един сезон там под ръководството на Жозе Моуриньо.
Със "сините" бразилският ляв бек направи дубъл, печелейки титлата на Висшата лига и Купата на лигата, но след само един сезон се завърна в Мадрид.
"Симеоне ми каза: "Върни се и отново ще печелим. Имам нужда от бек като теб." - спомня си бразилецът. - Върнах се и той каза: "Видя ли, можеш да играеш добре само при мен! Трябваше да се върнеш, за да заиграеш добре отново." Той успяваше да извади най-доброто от мен. Познаваше всеки милиметър от мозъка ми."
35-годишният бранител, който в момента играе за Фламенго, разказва още за методите на Чоло. Наставникът на Атлетико надъхвал играчите си с наелектризиращата реч на Ал Пачино от "Всяка една неделя" и никога не проявявал сантименти към тях.
"Вярвайте ми, не е лесно да се играе за Симеоне. Той няма сърце - казва още Луиш. - Никога не се е замислял за чувствата на футболистите. Всичко е било с цел победата. -
Когато той застана начело през 2011-а, отборът беше на четири точки над зоната на изпадащите. До края на сезона ни превърна в победители в Лига Европа. Той превърна тима в чудовище. Успехите се дължат само и единствено на него.
Това е невероятно постижение. За него няма място за забавление, дори на тренировките. През декември не се чувствах особено добре, липсваше ми увереност, а през януари вече бях най-добрият ляв бек в света. Той е единственият човек, който е успявал да ме накара да играя по този начин."
Прекрасните му изяви за Атлетико не останаха незабелязани и през 2014-а Челси плати 20 милиона евро за него. Луиш обаче не успя да се пребори със Сесар Аспиликуета, който в началото играеше отляво, тъй като Бранислав Иванович се подвизаваше отдясно.
"Когато седнах на скамейката за първи път през сезона, почуках на вратата на Моуриньо и го попитах: "Защо изобщо ме доведе тук? Защо не ме остави в Атлетико?" Той отговори, че не се чувства достатъчно сигурен в дефанзивен план с мен колкото с Аспиликуета.
Каза още, че трябва да си спечеля титулярното място. Че не е трябвало да очаквам, че то ще ми се даде даром само заради името ми. И беше прав. Не играех добре. Но също така смятам, че ако не си на терена, няма как да подобриш играта си.
Никога не съм съжалявал за годината си в Челси, защото бях част от един от най-големите клубове в света. Но там всеки искаше да играе! Конкуренцията беше огромна."
Луиш решава да си тръгне от "Стамфорд Бридж", след като бе оставен резерва във финала за Купата на лигата, въпреки че изигра всичките мачове по пътя към битката за трофея.
"В онзи момент се почувствах предаден, да не използвам и по-силна дума. Вече не исках да работя с Моуриньо. Но вината не беше негова. Спечелихме финала, а аз още пазя медала си вкъщи!"
С екипа на Атлетико бразилецът изигра и два финала в Шампионската лига, като и двата бяха загубени от градския съперник Реал. И двата финала "дюшекчиите" бяха по-добрият отбор, но останаха с празни ръце за сметка на Кристиано Роналдо и компания. Въпреки това Луиш определя Лионел Меси за най-добрия футболист, срещу когото се е изправял.
"Един ден бих искал да имам възможността да попитам Меси какво е било чувството да играе срещу мен. Винаги съм се отнасял към тези мачове като към най-важните в живота ми, защото той е най-добрият футболист, когото съм виждал.
Меси не спира да импровизира. Много съм го изучавал, но той никога не прави нещо заучено. Гледа движението на защитника и в зависимост от постройката на тялото му, тръгва в едната или в другата посока. Затова първото нещо, което се опитвах да направя, е да не му позволявам да получава топката изобщо.
Защото, ако получи топката, дори с ръб към вратата, става много трудно. Той е страшно издръжлив и силен; никога не търси нарушенията и не пада лесно. А ако получи топката с лице към теб едно в едно, става невъзможно заради импровизацията му.
Имаше мачове, в които малко прекалявах с агресията и дори съм бил гонен. Но той никога не се е оплаквал от това. Мисля, че му харесваше предизвикателството, което му предлагах.
Към края на кариерата ми в Атлетико Барселона дори ме потърси, но така и не се стигна до трансфер. Затова бих искал да чуя мнението му за себе си, тъй като, щом Барса ме е искала, това означава, че и той ме е харесал. Най-добрите ми мачове винаги съм играл срещу Меси."
Луиш сравни Мохамед Салах, Еден Азар, с които се засякоха в Челси, и сънародника си Неймар с Меси като качества: "На тренировки Салах беше като Меси. Жалко, че не успях да играя по-дълго с него.
Азар и Неймар са най-добрите футболисти, с които съм играл - и двамата са на висотата на Меси. Азар не тренираше усърдно, загряваше без да си е вързал връзките, играеше "Супер Марио" пет минути преди мача, но след това не можеш да му вземеш топката. Минава през трима-четирима играчи и ти печели мача.
Азар имаше много талант, но може би му липсваше малко амбиция, за да се превърне в най-добрия футболист в света. Защото той можеше."
Въпреки че вече година и половина е далеч от "Уанда Метрополитано", Филипе Луиш продължава да стиска палци на Атлетико Мадрид. Ще го направи и във вторник вечер в домакинството срещу Челси: "Разбира се, че ще викам за Атлетико. Все още мечтая да ги видя как печелят Шампионската лига."
