Тази седмица испанското първенство най-сетне ще бъде подновено.
Очакванията са оставащите 11 кръга да ни предложат един от най-вълнуващите дуели за титлата, които сме виждали в последните години, макар и при особените условия, причинени от избухналата пандемия.
Само в рамките на пет седмици Барселона и Реал Мадрид трябва да решат шампиона, като разликата е едва 2 точки в полза на каталунците.
Готвейки се за очаквания рестарт на Ла Лига (която започва още в четвъртък с дербито между Севиля и Бетис), днес си припомняме кой е най-сензационният първенец в испанския футболен шампионат за последните няколко десетилетия.
Точно преди 20 г. Депортиво Ла Коруня грабна първата и единствена титла в своята история.
Това беше кулминацията на ерата на "Супер Депор", каквото прозвище получи тимът през 90-те. Дълго изглеждаше, че тази ера ще завърши без голям триумф, който да я ознаменува.
Пристанищният град от Северозападна Испания Ла Коруня няма изявени футболни традиции и е със скромни мащаби спрямо Мадрид и Барселона, а дори и спрямо Валенсия и Севиля. Всъщност Ла Коруня едвам влиза в топ 20 по население в Испания, а Депортиво не е сред исторически силните отбори.
Показателно е, че в момента тимът е в зоната на изпадащите в Сегунда дивисион и се е запътил към трета дивизия.
Близо половината история на Депортиво Ла Коруня е преминала извън елитното ниво на испанския футбол. Една златна ера започва в края на 40-те, когато Депортиво за пръв път влиза в Примера и даже успява да завърши втори през сезон 1949/50.
Следват трудни времена на изпадания и завръщания в елита през 60-те, а през 1981-а отборът е застрашен съвсем да изчезне от полезрението, след като изпада в трета дивизия за втори път в рамките на 7 години.
През 1988 късен гол в последния ден от сезона съхранява мястото в Сегунда, а над Депортиво са надвиснали и огромни финансови проблеми.
Ситуацията се подобрява значително по време на президентството на Аугусто Сесар Лендойро и в началото на 90-те Ла Коруня се връща в елита на Испания за пръв път от 19 г.
Бразилски звезди като Бебето и Мауро Силва вдигат нивото и клубът се оказва реален кандидат за титлата.
През 1993/94 Депортиво Ла Коруня е агонизиращо близо до осъществяване на мечтата, но кошмар в последния ден от сезона дава шампионската купа на водения от Йохан Кройф Барселона.
Тогава Депортиво се нуждае от победа срещу Валенсия, но пропусната дузпа от Мирослав Джукич в края лишава клуба, привържениците и целия град от велик и заслужен триумф.
Така стигаме до края на 90-те, когато ерата на "Супер Депор" изглеждаше към края си.
Но решаващо се оказа назначаването на Хавиер Ирурета за старши треньор през 1998. Опитният наставник бързо вдъхна нов живот на отбора и го вдъхнови за най-славните мигове в цялата му история.
В онези години Депортиво продължаваше да прави впечатляващо умна селекция. Голмайсторът Бебето вече беше напуснал след 86 отбелязани гола за четири сезона, но на разположение бяха други качествени бразилци: Мауро Силва, Джалминя, Флавио Консейсао.
В основата на състава беше и испанското трио Виктор, Мануел Пабло и Енрике Ромеро. От Тенерифе пристигнаха сръбският полузащитник Славиша Йоканович (бъдещ треньор на Левски) и нидерландският голов хищник Рой Макай.
Споменатият Мауро Силва плюс Донато и Фран бяха тримата в състава, които бяха изживели голямото разочарование с изпуснатата титла 6 г. по-рано. Но им предстоеше да вземат незабравим реванш.
От началото на сезон 1999/2000 Депортиво Ла Коруня показа, че по нищо не отстъпва на грандовете.
Един късен изравнителен гол на Раул на "Бернабеу" попречи на "Супер Депор" да победи Реал Мадрид през септември. Следващия месец Барселона гостуваше на "Риасор" и тогава вече нямаше прошка - Депортиво победи с 2:1 с два гола на Макай (който завърши кампанията с 22 попадения).
Ключов период се оказаха мачовете между 10-ия и 16-ия кръг, когато играчите на Ирурета навъртяха седем поредни победи, което и до днес е клубен рекорд.
Играчите в синьо-бели екипи играеха със самочувствие, въображение, бяха отлично тактически подготвени от своя треньор и разполагаха с истински магьосник в средата на терена в лицето на Джалминя. Бразилецът направи сезона на живота си и повече никога не достигна нивото, което показа тогава.
През февруари Депортиво разгроми Реал Мадрид с 5:2 у дома в един паметен двубой, а през март победи и Валенсия.
По-късно именно Реал и Валенсия се сблъскаха един срещу друг във финала на Шампионската лига.
Депортиво пък взе историческата си титла в последния ден от сезона, когато се нуждаеше само от точка срещу Еспаньол, но победи с 2:0.
⚽ El cabezazo de Donato.
— LaLiga (@LaLiga) May 19, 2020
💥 El remate de Makaay.
🏆 El primer título de #LaLigaSantander.
💙✨ Hay momentos que los aficionados del @RCDeportivo no olvidarán NUNCA.
🔙 #TalDíaComoHoy#LaLigaHistory pic.twitter.com/TzjZN0p5Bf
Така беше поставен краят на един от най-странните сезони в Ла Лига. Сезон, в който шампионът всъщност взе едва 69 т.
Реал Мадрид завърши пети, но се класира отново за Шампионската лига, след като я спечели. От Примера изпаднаха Атлетико Мадрид, Севиля и Бетис, докато Еспаньол взе Купата на краля.
Суперкупата на Испания беше завоювана от Валенсия, а голмайстор на Ла Лига стана Салва Байеста от Расинг Сантандер.
За Депортиво Ла Коруня тази незабравима кампания не беше завършекът на приказката.
Под ръководството на Ирурета, отборът навъртя пет поредни сезона в топ 3 на класирането (между 1999 и 2004), каквото не е постигал никой друг състав на "Супер Депор".
След спечелената титла, през Депортиво преминаха наистина големи футболисти като Диего Тристан, Валтер Пандиани, Йоан Капдевила, Жорже Андраде, Алберт Луке и най-вече изключителният плеймейкър Хуан Карлос Валерон.
При дебютното си участие в Шампионската лига през 2000/01, Депортиво достигна четвъртфиналите, след като оглави и двете предварителни групи за сметка на Ювентус и Милан.
През следващата година тимът отново влезе във финалната осмица и отпадна от Манчестър Юнайтед, макар че беше победил на два пъти "червените дяволи" в първата групова фаза.
За два сезона в Лигата, Депортиво се изправи цели шест пъти срещу Юнайтед и спечели три от мачовете.
Определено тогава "Супер Депор" беше сред установените футболни сили на континента.
През 2002/03 Рой Макай наниза 39 гола във всички турнири и беше купен от Байерн Мюнхен за почти 20 млн. евро, клубен рекорд за баварците.
Макар и без своя голмайстор, Ла Коруня осъществи най-забележителния си рейд в Шампионската лига през 2004 г. и достигна полуфиналите.
На четвъртфинала Ирурета и играчите му направиха знаменит обрат срещу големия Милан на Карло Анчелоти - загубата с 1:4 на "Сан Сиро" не ги сломи и те разгромиха "росонерите" с 4:0 в реванша.
В крайна сметка, само една дузпа в полуфиналния сблъсък срещу Порто на Жозе Моуриньо попречи на Депортиво. Португалците се покриха с вечна слава, след като спечелиха и финала, докато за испанския клуб най-силният период внезапно завърши.
Хавиер Ирурета напусна през 2005 г., Ла Коруня се превърна в средняк в Ла Лига и след още няколко години изпадна.
Последваха нови сезони на борба за промоция и последващи изпадания, за да стигнем до настоящата твърде неприятна ситуация и възможното слизане до третото ниво на испанския футбол.
Неутралните футболни фенове обаче няма как да забравят онзи голям тим на Депортиво и странния сезон, в който той взе единствената си титла. Защото "Супер Депор" беше нещо повече от издигнал се аутсайдер - това беше тим, който доставяше истинско удоволствие с играта си.
