Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На Раул не му стигнаха постиженията с Реал и реши да стане легенда и на Шалке

Раул изкара два силни сезона в Шалке и остава изключително популярна фигура в Гелзенкирхен Снимка: Getty Images
Раул изкара два силни сезона в Шалке и остава изключително популярна фигура в Гелзенкирхен

Когато позастаряващият Раул Гонсалес избра да премине в Шалке 04 през 2010 г., фанатичните фенове в Гелзенкирхен не можеха да повярват на късмета си.

През онова лято преди 11 години, ветераните на Реал Мадрид Гути, Рууд ван Нистелрой и Раул бяха изправени пред два проблема: все по-голямото влияние на новата генерация Галактикос, както и пристигането на Жозе Моуриньо, който несъмнено имаше свои планове за отбора и нямаше да проявява сантименти.

Легендите бяха принудени да си търсят нови футболни дестинации и предложения не липсваха.

За Раул се говореше, че има интерес от Манчестър Юнайтед и от Близкия Изток, но изненадващо или не, той избра известния с въгледобива град и местния тим, притежаваш многобройни отдадени привърженици.

"Мислех, че е някаква шега: защо най-великият играч в историята на Реал Мадрид би дошъл тук?", чудеше се Иван Ракитич, тогава обещаващ 22-годишен талант в редиците на Шалке. "Той имаше един блясък в очите, който те караше да си мислиш: "Този човек е печелил и знае как да го прави, помирише ли победа, се насочва към нея".

Клубът тъкмо беше завършил втори в Бундеслигата, когато испанецът пристигна, но последният трофей датираше чак от 2002 г. Опитният треньор Феликс Магат знаеше, че Раул е фигура със способности да сложи край на сушата.

"Подписахме с изключителен футболист и голмайстор от световна класа. Привличането му е решителна крачка в усилията ни да подсилим и преструктурираме отбора", каза тогава Магат и думите му не бяха празни приказки.

Всъщност Раул беше един от четиримата бивши играчи на Реал, които пристигаха в Шалке през онова лято. Тогава голмайстор №1 на "белите" за всички времена, той едва ли е бил особено ентусиазиран да се събере с Клаас-Ян Хунтелаар, Кристоф Метцелдер и Хосе Мануел Хурадо - чиито престои на "Бернабеу" не бяха никак бляскави.

Но за Шалке присъствието им беше знак, че амбициите на клуба са сериозни. Само два дни след трансфера, Раул отбеляза два гола на Байерн Мюнхен в предсезонна контрола, един от които беше с марково копване на топката извън наказателното поле.

Кевин Курани беше вкарал доста за "кралскосините" през последните пет години, но такава класа и елегантност в атака беше непозната за клуба.

Раул Гонсалес остана в Гелзенкирхен само два сезона, но за този период постигна неща, заради които с право може да се нарече легенда на този клуб. Нападателят успя да повлияе на манталитета на отбора, да вдъхнови цяло поколение млади таланти, да отбележи спиращи дъха голове и най-важното - да донесе трофеи.

Само че за около два месеца в началото, своеобразната галактическа ера в Шалке изглеждаше като скъпоструваща грешка.

Сезон 2010/11 в Бундеслигата започна за Шалке с 4 поредни загуби, в които Раул не се разписа. В края на октомври отборът не беше далеч от изпадащите, докато испанецът имаше само един гол на сметката си.

До Коледа вече беше ясно: кампанията в Бундеслигата е отписана. Но въпреки неволите в първенството, в останалите турнири се случваше нещо специално. Шалке премина уверено през групата си в Шампионската лига и изпревари Лион, Бенфика и Апоел Тел Авив, затова през февруари Раул се завърна в Испания за осминафинал срещу Валенсия.

Неговият изравнителен гол през второто полувреме се оказа ключов и три седмици по-късно Шалке достигна до четвъртфиналите с победа с 4:2 в общия резултат.

Междувременно в Купата на Германия амбициите нарастваха и в началото на март едно попадение с глава на Раул беше достатъчно, за да бъде елиминиран носителят на трофея Байерн на полуфиналите.

За пръв път от 2005 г. Шалке щеше да играе финал.

Но някои аспекти от приноса на Раул не бяха толкова забележими на пръв поглед.

Тогава Юлиан Дракслер беше тийнейджър от академията на клуба с големи шансове да пробие в първия отбор. Пристигането на Раул промени неговата кариера.

"Когато той застанеше пред мен, не можех да говоря", разказа след години Дракслер. "Исках да кажа на английски "Здравей, аз съм Юлиан", но от мен излезе само някакво мънкане. Попивах всичко от него и опитах да променя играха си по начин, който му подхожда.

Разпитвах го след тренировки и мачове какви включвания да правя, ако топката е в него, какви пасове предпочита, когато топката е в мен. Той осъзна, че искам да се уча от него... и това породи приятелство".

Отстраняването на Валенсия в Шампионската лига доведе до обещаващ четвъртфинал срещу носителя на трофея Интер, съдържащ в редиците си бивши съотборници на Раул като Естебан Камбиасо, Уесли Снайдер и Самуел Ето'о.

На 5 април германският тим гостуваше в Милано за първия сблъсък, който щеше да се окаже един от мачовете на сезона.

Зрителите тъкмо бяха седнали по местата си, когато Мануел Нойер (тогава в Шалке и вече с аспирации да бъде вратар-либеро) плонжира и изчисти една топка с глава към централната линия право на крака на Деян Станкович. Сърбинът директно изстреля воле от центъра и откри резултата с един от най-атрактивните голове в евротурнирите... а бяха изминали 25 секунди игра!

Получаването на такъв унизителен гол от съблекалнята би сломило някои отбори, но не и онзи Шалке с Раул в редиците си. Жоел Матип (да, тогава и бранителят на Ливърпул беше част от "кралскосините") изравни и до почивката резултатът беше станал 2:2.

Самият Раул се зае да даде предимство на тима си в началото на втората част с един типичен свой гол: класно поемане на топката и премерен завършващ удар на близката греда. 

Оттам нататък гостите действаха отмъстително за фиаското с Нойер в началото и докараха крайния резултат до 5:2.

Бразилският нападател на германците Еду сам отбеляза две от попаденията, но след двубоя не спести похвали към испанския си съотборник.

"Раул е невероятен играч. Вкарва на тренировки, вкарва на мачове и имаше решаващ принос днес, както и през целия сезон. Той е играч, който прави разликата на това ниво отново и отново", заяви Еду.

Думите му се потвърдиха и в реванша, когато Раул вкара един гол и подаде за друг, а Шалке постигна нова престижна победа над италианците и общият резултат стана 7:3.

За пръв път клубът от Гелзенкирхен достигаше полуфиналите в Шампионската лига, но разбира се, за самия Раул това не беше нищо ново - той винаги се е чувствал в свои води в тази надпревара.

"Кралскосините" не успяха да преодолеят Манчестър Юнайтед и да стигнат до финала, но имаха голям повод за радост само няколко седмици по-късно, когато разбиха с 5:0 втородивизионния Дуисбург и вдигнаха Купата на Германия.

През юли беше спечелена и Суперкупата с успех с дузпи срещу Борусия Дортмунд.

През втория си сезон в Шалке, Раул циментира славното си място в историята на клуба като помогна за много по-добро класиране в Бундеслигата и отбеляза някои невероятни голове по пътя към целта.

Три негови точни удара бяха избрани за гол на месеца през онази кампания и не е никак лесно да бъде посочен неговият най-впечатляващ момент със синия екип.

Голаджията продължаваше да оказва влияние върху съотборниците си и да получава похвали от фигури като Клаас-Ян Хунтелаар. Тогава нидерландецът вкарваше с абсурдна ефективност, но не пропускаше да подчертае колко специално е да играе заедно с Раул.

Крайният защитник на Лестър Кристиан Фукс също беше в Шалке в онзи период и все още е поразен от видяното от испанеца.

"Редовно показвам на момчетата в Лестър видеа на Раул от периода, когато играех с него", каза Фукс миналата година. "Беше невероятен. Не просто велик футболист, но и джентълмен и един от най-милите хора, с които съм играл. Мисля, че това беше първият и последен път, когато съм бил смаян от някоя футболна звезда".

Към края на сезон 2011/12 Раул обяви намерението си да напусне и Шалке взе малко мелодраматичното решение да извади от употреба екипа с №7 в чест на звездата.

Обещанието обаче беше нарушено само след година.

И до днес Раул Гонсалес остава изключително популярна фигура в Шалке и навлизането му в треньорската професия като наставник на юношите на Реал съвпадна с кризата при германците.

Миналата година, когато треньорският пост в клуба беше свободен, едно от спряганите имена беше именно това на бившия нападател, макар той още да няма никакъв опит като наставник в мъжкия футбол.

В момента Шалке минава през печален период и е на дъното в първенството като сигурен изпадащ с едни от най-лошите показатели в историята на Бундеслигата. Затова идеята за назначаването на Раул може би не е била никак лоша.

И когато той започне да се издига в професията, не бива да отписваме възможността да се завърне триумфално в Гелзенкирхен.



Най-четените