Хауърд Уеб свири финала на Шампионската лига през 2010 г. и битката за титлата на Световното първенство няколко месеца по-късно. Именно той не изгони Найджъл де Йонг за шута в гърдите на Шаби Алонсо. Наясно е, че сбърка. Това си беше терористичен акт на терена.
Но той не видя този момент добре заради ъгъла, от който стана свидетел на ситуацията, а плюс това пропускът му не се отрази на крайния резултат и Испания така или иначе спечели титлата. Но друга грешка не дава покой на Уеб. Самият той я определя като най-голямата в кариерата му.
На 25 април 2009 г. оставаха пет кръга до края на шампионата във Висшата лига, а Манчестър Юнайтед и Ливърпул имаха по 74 точки. "Червените" бяха победили Хъл Сити в ранния двубой, а на "Олд Трафорд" тимът на Алекс Фъргюсън приемаше деветия Тотнъм. Началото бе трудно. В 29-ата минута Дарън Бент премина Рио Фърдинанд в наказателното поле и вкара първия гол, а три минути по-късно Лука Модрич простреля Ван дер Сар за втори път. 0:2! В съседния Ливърпул празнуваха.
Но през второто полувреме Юнайтед вкара пет и осъществи изключителен обрат. Но всичко започна с една дузпа за нарушение срещу Карик. Доста спорно нарушение. Майкъл получи перфектен пас от Рууни, влетя в наказателното поле и бе свален от Гомес. Или не беше? Уеб без колебание посочи бялата точка.
Съдията беше далеч - на няколко метра от Рууни. И да прецени дали е имало контакт, или не, беше трудна задача.
Уеб казва, че е действал инстинктивно и само миг по-късно е осъзнал, че интуицията го е подвела.
"От позицията си видях Карик пръв да стига до топката, а след това вратарят се вряза в него. Ситуацията изглеждаше очевидна. Обикновено нарушителят в такива моменти спори само проформа. Но във вида на Гомес видях абсолютна изненада, удивление и недоверчивост. Беше очевидно, че бях сбъркал в решението си", обяснява съдията.
По-късно на повторенията се видя, че Карик наистина достига пръв до топката, но Гомес първо я докосва с ръката си, а едва след това има съприкосновение между него и халфа на Юнайтед. Ако тогава имаше ВАР, реферът лесно би стигнал до заключението, че нарушение няма.
Хауърд не получи помощ и от асистента си. Страничният съдия бе видял по-малко и от него.
"Не можех да отменя дузпата, тъй като освен вътрешното си усещане, нямах друго доказателство за грешното си решение. Надявах се единствено Кристиано да не вкара от бялата точка. Но той вкара."
Съдията смята, че този момент е повлиял на хода на мача. Надявал се, че "шпорите" поне няма да загубят, но след дузпата домакините пометоха лондонския си съперник.
"Помислих си: "Мамка му", честно ви казвам. Просто разбираш какво се случва. Опитният съдия винаги чувства преломния момент и разбира накъде отива един мач. Ако при 2:1 все още имаше някои съмнения, при 2:2 всичко бе абсолютно ясно."
Между другото, Уеб разбрал, че със сигурност е сбъркал още по време на мача.
"Обикновено режисьорът на прякото предаване търси главния герой на срещата, а специално в тази голямата звезда беше Рууни. Но когато операторът подмине всички и се насочи към теб, ти става ясно, че скоро ще те разпънат на кръст."
Юнайтед обърна категорично двубоя и се насочи към поредната титла в първенството, която месец по-късно стана факт.
***
Ако върнем годините назад, слуховете за пристрастията на Хауърд Уеб към Манчестър Юнайтед бяха ежедневие. Не само феновете, но и самите футболисти от съперниците на "дяволите" във Висшата лига поддържаха огъня на това схващане.
Спомнете си нападателя на Ливърпул Райън Бабел, който през 2011 г. публикува колаж на съдията с екипа на Юнайтед и бе глобен за това с 10 хил. паунда. На "Анфийлд" ненавиждаха Уеб и той усещаше отчетливо тази омраза.
"През 2014 г. бях арбитър на мача за ФА Къп между Арсенал и Ливърпул и погрешно не отсъдих дузпа за фаул срещу Суарес, който беше изблъскан силно от Окслейд-Чембърлейн. След този мач най-добрият ми приятел от училище, фен на Ливърпул, ми написа съобщение: "Хауърд, оставаме си приятели, но съдийството ти беше ужасно!".
Самият Уеб много пъти е отричал пристрастията си към Юнайтед, а след края на кариерата си призна, че тези обвинения са се отразявали на представянето му. Всеки път, когато получавал наряди за срещите на Юнайтед, се молел да няма спорни ситуации.
Но за тези, които все още са убедени в любовта му към "червените дяволи", плешивият британски съдия разказва забавна история, свързана с клуба. Между другото, тя се случва малко повече от половин година след споменатия мач от началото на текста между Юнайтед и Тотнъм - през декември 2009 г.
Следва откъс от биографията на Уеб:
"Случи се преди съботна среща между Фулъм и Юнайтед. Изведнъж стана голям студ и отидох още сутринта на стадиона, за да проверя как е тревата. Фъргюсън ме чакаше на тунела към терена на "Крейвън Котидж". Беше труден месец за тях - беше останал без Видич и Фърдинанд. Даже О'Шей и Евънс не бяха на разположение на Юнайтед. Ясно бе, че на Фърги не му се щеше да излезе без защитници, затова се надяваше мачът да бъде отложен. "Вече погледнах терена - каза ми той тогава. - Това е просто някакъв ужас, смъртен капан за футболистите." Отговорих му, че ще го огледам и аз и ще взема решение. След това потичах и опипах тревата - игрището беше отлично: меко, приятно и изобщо не беше хлъзгаво. Всичко беше наред, мачът трябваше да се проведе.
Върнах се обратно към тунела, а сър Алекс не беше помръднал. "Видя ли за какво иде реч? Мач няма да има, нали?" Когато му казах, че ще се играе, започна да ругае. Отговорих му, че теренът е в идеално състояние. "Да, знам - каза старият хитрец и се усмихна. - А няколко часа по-късно неговата бързо сглобена защита се пропука фатално на три пъти и Фулъм записа класика 3:0."
