През есента на 2018 г. 70-годишният Хари Реднап прекара 22 дни в австралийската джунгла без покрив над главата си и тоалетна, а храната беше оскъдна. Треньорът сам бе предопределил съдбата си, приемайки поканата за участие в британското шоу "I'm a Celebrity... Get Me Out of Here!".
С всичките лишения, трудности и несгоди. А както вероятно се досещате - такива имаше в изобилие.
Когато веднъж го накараха да почисти импровизираната лагерна тоалетна, Хари отговори: "Изобщо не ми е проблем. Нямам обоняние, не усещам нищо с носа си. Почистването на тоалетната е най-лесната работа на света за мен."
След добре свършената от него работа участниците се пошегуваха: "А не искаш ли това да е твое задължение през цялото време?" Хари се усмихна и отговори: "Да, ще се радвам да го правя, просто ме освободете от готвенето."
Възрастният наставник бе в компанията на поп звезди и артисти, но "тоалетният" епизод му донесе много симпатии и спечели 18-ия сезон на шоуто с 68 процента от гласовете на зрителите.
Някога Реднап, естествено, можеше да различи миризмите: сутрешната влага на залива в Сиатъл, солените морски водорасли в Борнемут и смогът, който бълваше индустриален Лондон.
Но всичко се промени драстично в една вечер на 1990-а.
43-годишният Хари работеше като треньор в Борнемут и прекара лятната си ваканция в Италия, където се проведе Световното първенство.
На 30 юни той и приятелите му - Брайън Тайлър (управляващ директор на Борнемут), Майкъл Синклеър (президент на Йорк Сити) и Фред Уайтхаус (президент на Астън Вила) - гледаха как домакините от Италия достигат до полуфиналите на мондиала. В Рим "скуадрата" победи Ирландия с 1:0 и тифозите ликуваха.
На следващия ден в Неапол Англия се изправяше срещу Камерун, а футболната компания реши да тръгне към хотел в Латина веднага след мача в столицата, където да преспи и да се отправи към града на Марадона. Полите на Везувий британците бяха намислили да атакуват с микробус.
Но когато напуснаха "Олимпико", приятелите установиха, че са доста огладнели и спряха да хапнат в пицария в столицата.
В заведението бяха забелязани от ирландски фенове, които заговориха Реднап за втория вратар на националния отбор Джери Пейтън, който бе собственост на Борнемут. Брайън Тейлър го умоляваше по-бързо да се отърве от тях и да тръгнат, за да имат време да отдъхнат и да са в Неапол на следващия ден по обяд. Хари обаче продължи да си бъбри със запалянковците и минаха около 10 минути.
Той обикновено сядеше на от вътрешната страна, до пътеката, но този път мястото бе заето от Брайън и Реднап се настани до прозореца. "Това беше моето наказание, че ги бях накарал да ме чакат", разказва той. Намести умореното си тяло в буса и веднага заспа.
Беше дълъг сън.
Хари се събуди едва на 3 юли - в болницата и със свирепи наранявания: фрактура на черепа, фрактура на носа, счупени ребра, травма на левия крак...
Той все още нямаше никакъв спомен от инцидента. Възстановяваше трагичните събития по полицейските доклади и откъслечни разкази на приятелите си.
Автобусът се движеше по трилентов път, на който средната лента бе изпреварваща и в двете посоки. Автомобил с трима италиански войници навлезе в общото платно в неразумен опит за изпреварване със 144 км/ч. Последва челен удар и военните загинаха на място.
Бусът пък се преобърна и се влачи на покрив над 50 метра.
Шефът на Борнемут Тейлър също загина веднага, а Хари излетя през прозореца и остана да лежи в безсъзнание сред останките на двете машини, докато от резервоара течеше бензин.
Синклеър успя да го дръпне настрани, после направи същото с Уайтхаус, преди и той да се строполи. Експлозия не последва, но спасителите, които пристигнаха на местопроизшествието, установиха "смъртта" на Хари: "Мислели, че съм мъртъв и ме покрили с чаршаф. Бяха ми откраднали и часовника, защото вероятно са предполагали, че повече няма да ми трябва. От нас беше изчезнало всичко ценно."
По думите му дори лекарите в болницата не разбрали веднага, че все още е жив.
"Докторите тогава ми казаха, че ударът е бил толкова ужасен, че е истинско чудо, че има оцелели", спомня си още Реднап.
След два дни в кома и три седмици в италианска болница, Хари бе транспортиран до Англия, където проведе още няколко месеца рехабилитация. Като спомен от трагедията носи огромен белег на крака си, не различава миризмите (казва, че в някои съблекални това е голямо предимство) и постоянно клати глава заради лицев тик.
Доста изстрада тялото му, но тъгува за друго: "Всичко, което разбрах от този инцидент, е, че един момент на безразсъдство може да струва живота на три млади момчета, а аз загубих приятел като Брайън. Имах добри отношения с шефовете във всички клубове, в които работих, но никога не срещнах друг като него. Не бих могъл да имам по-добър шеф. Липсва ми чашата вино с него в петък вечер преди мачовете. И ми е толкова тъжно за съпругата му Хейзел и дъщеря му Мишел.
И до днес често си мисля за онези проклети десетина минутки в пицарията. Ако се бяхме откопчили от феновете, както искаше Брайън, сигурно още щеше да е сред нас, а може би и войничетата щяха да са живи.
Да, никой не може да гадае какво щеше да се случи. И все пак в онази нощ имаше толкова много малки обрати и неща, които разделяха живота и смъртта. Тогава загубих голям приятел, който винаги ще ми липсва."
