Вече сме свикнали Манчестър Сити да вади големите пари, за да привлича трансферните си цели. Едва ли някой дори е повдигнал вежда, когато "гражданите" платиха на изпадналия Борнемут 41 млн. паунда за Нейтън Аке. Сега това е нещо нормално, но през 2008-а далеч не бе така.
Последният ден на летния трансферен прозорец преди 12 години беше белязан от две големи сделки. Едната държа повечето български фенове на Манчестър Юнайтед будни до посред нощ заради трансфера на Димитър Бербатов от Тотнъм в Манчестър Юнайтед. Докато другият трябваше да се осъществи между Реал Мадрид и Челси за бразилското крило Робиньо.
Робиньо бе излязъл от един от местните грандове - Сантос. Дебютира за тима през 2002 г., когато бе на 18. Веднага плени кариоката публика с естествения си талант, бързината, креативността и триковете си. Година по-късно облече и фланелката на Бразилия за първи път.
Като почти всеки ярък талант на Сантос, Робиньо трябваше да се справя и с допълнителното напрежение на прякора Новия Пеле. От него се очакваше много, а и самият Пеле не му помогна особено, когато заяви: "Робиньо може да надмине дори моите очаквания. Трябва да сме благодарни на Бог, че Новия Пеле дойде в Сантос."
Този прякор го преследваше дори след като напусна Бразилия. През 2005-а Реал Мадрид извади 21 млн. паунда за него. В Мадрид Робиньо само загатна това, което показваше по бразилските терени, което не бе достатъчно да бъдеш титуляр на "Сантяго Бернабеу" във времето на Галактикос.
Изкара три години в испанската столица, като последният му сезон бе най-силен, в който отбеляза 15 гола във всички състезания. Както повечето бразилци обаче, Робиньо започна да си създава проблеми извън терена. Президентът Рамо Калдерон пък на два пъти не спази обещанието си да му предложи нов договор, заради което бразилецът поиска да си тръгне.
Така започнаха преговорите с Челси, който се нуждаеше от нов флангови футболист, тъй като тъкмо се бяга разделили с Шон Райт-Филипс. Самият Робиньо се опитваше да забърза траснфера, като разправяше наляво-надясно, че няма търпение да напусне Реал.
От Челси също бяха готови на сделката и всичко изглеждаше уредено. Никой дори не споменаваше Манчестър Сити в онзи момент. Те бяха завършили девети в предния сезон от Висшата лига и се бяха класирали за Купата на УЕФА само благодарение феърплей коефициента си. "Гражданите" нямаха и парите за подобен трансфер. Или поне всички така си мислехме.
През август Сити претърпя нова покупко-продажба. Старият собственик - бившият министър председател на Тайланд, Таксин Шинаватра бе свършил парите, след като бе свален от власт и сметките му бяха запорирани. Тогава на хоризонта се появи амбициозната компания Abu Dhabi United Group (ADUG), която, благодарение на 150 млн. паунда от шейх Мансур, пое контрол над клуба.
Новите собственици искаха веднага да покажат, че пристигат с огромни амбиции. В последния ден от трансферния пазар Сити бе по петите на четири цели: Робиньо, Давид Вия, Димитър Бербатов и Марио Гомес. Дори се пробваха за Лионел Меси, но още тогава бяха набързо скастрени.
Офертите за Гомес и Вия също бяха отхвърлени, но тези за Бербатов и Робиньо - приети. Голямата мечта на българския нападател обаче бе да играе за сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед, а Сити трябваше да благодари на Челси за Робиньо.
Сделката с Реал бе почти сключена, но "белите" се ядосаха на арогантността на лондончани, че започнаха да продават фланелки на бразилеца още преди трансферът да бе обявен. И така, вместо в Челси, Робиньо се озова в Сити, където трябваше да се конкурира за титулярно място и с Мартин Петров. "Гражданите" платиха 32,5 млн. паунда за него, с по-малко от два млн. паунда повече от това, което Юнайтед даде за Бербатов, което се превърна в рекорд в историята на английския футбол.
Трансферът бе изненада дори за самия футболист, който в първото си интервю каза: "В последния ден Челси направи страхотна оферта, която нямаше как да откажа." Наложи се репортерите да напомнят на бразилеца, че ще носи синьото на Ман Сити, а не на Челси. Според някои, Робиньо толкова силно е искал да напусне Реал, че не прочел добре договора си в Сити и не бил запознат с половината калузи.
Кариерата на бразилеца на "Етихад" тръгна добре. Дебютът му бе именно срещу Челси и само 15 минути след първия съдийски сигнал Робиньо завъртя хубаво един пряк свободен удар, пращайки топката в мрежата зад Петър Чех. Все пак гостите спечелиха лесно с 3:1, въпреки попадението на Робиньо.
"Гражданите" лъкатушеха в първата половина от сезона, но Робиньо вкара първия си хеттрик в петия си мач - срещу Стоук, а до края на календарната година имаше вече 12 попадения на сметката си във всички турнири. Съвсем скоро обаче формата му падна и влезе в серия от 17 мача без гол. Все пак, приключи сезона с 14 във Висшата лига, но като че ли всички очакваха повече от него.
Слабата форма дойде след едно пътуване до Бразилия, което мениджърът Марк Хюз му бе забранил. През лятото на 2009-а в тима пристигнаха Еманюел Адебайор и Карлос Тевес, а Робиньо трябваше да пропусне три месеца от началото на сезона заради контузия.
Когато се завърна, всичко се бе променило. Лошото начало на сезона бе коствало поста на Хюз, а начело бе назначен Роберто Манчини. Италианецът недолюбваше нрава на Робиньо и факта, че бразилецът не си даваше много зор в тренировките. В допълнение, дошлият от Реал играч се забърка и в скандал в съблекалнята с Крейг Белами.
През сезон 2009/10 започна едва шест мача от Висшата лига като титуляр, като трябваше да преглътне и унижението да влезе като резерва, след което отново да бъде сменен при една загуба от Евертън. Това бе и последният му мач за Сити във Висшата лига и се прибра в Сантос като отдаден под наем.
С играта си за Сантос Робиньо си спечели място в състава на Бразилия за Мондиал 2010, където "селесао" бе отстранен на четвъртфиналите от Нидерландия. В Милан даже бяха толкова впечатлени от изявите му, че предложиха 15 млн. паунда за него, които от Сити нямаше как да откажат.
Първият му сезон в Милано бе обещаващ, но след това формата му отново спадна. Бразилецът игра за "росонерите" в продължение на четири години, в които записа 144 мача (повече от за който и да е друг отбор в кариерата му) и 32 гола. Когато си тръгна от "Сан Сиро", бе вече на 30 и залезът му продължи по китайските, турските и бразилските терени.
За последно игра за турския Истанбул Башакшехир, с който стана шампион на Турция, но не бе оставен в състава след това. Изглежда, че ставаме свидетели на края на енигмата Робиньо. А след години, когато ще се сещаме за него, най-вероятно ще изниква мисълта за един футболист, за когото очакванията винаги бяха много по-големи от реалните му възможности и за когото сравненията с Пеле се оказаха напълно безпочвени.
