Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Играчите водеха проститутки и ни биеха с 0:9, преводачът ми Драган работеше на строеж"

Буняк спечели трофеи в Кувейт и Ливан.
Буняк спечели трофеи в Кувейт и Ливан.

Беше 2000 година. 16 мача преди края на сезона в руския елит Уралан от град Елиста бе на предпоследното място. Тогава сърбинът Борис Буняк, първият чуждестранен треньор в историята на руския футбол, пристигна в клуба.

Преводач му беше неговият сънародник Драган, който бе дошъл в страната като строител и който вече се бе утвърдил в Уралан като съветник на ръководството. Именно той препоръча няколко сръбски играчи и те бяха привлечени в отбора.

Борис Буняк пък пристигна в Уралан по покана на президента на Калмикия Кирсан Илюмжинов. Той опровергава легендата, че държавният глава го сбъркал с украинеца Леонид Буряк и затова позволил назначението му.

Струва си обаче да се спрем на нея. От клуба се обадили да координират действията си с президента, а връзката била лоша. Илюмжинов разбрал "БуНяк" заради сходството на имената на двамата наставници и дал благословията си. Забавно, нали? Но твърде вероятно е да се е случило наистина. И така Буряк да е станал Буняк.

Преди да дойде в Уралан, Борис никога не бе водил отбор извън пределите на бивша Югославия. Сметна, че руското първенство може да му послужи като трамплин за бъдещата му кариера, въпреки че си нямаше понятие от местната лига: "Един от бившите ми играчи ми се обади. Агентът му имаше дебели връзки с руснаците и те ми казаха, че има възможност да замина за Русия и да работя с клуб от елитната лига. Попитах как се казва този клуб. Отговориха ми, че става въпрос за Уралан. Честно казано, дори не знаех, че има такъв отбор."

Борис Буняк бе начело на тима от Елиста само 16 мача. А този период беше истински шоу:

- Статистиката на Буняк в Уралан: 2 равенства и 14 загуби. През целия сезон Уралан събра само 12 точки и допусна 61 гола във вратата си. След всеки загубен мач Буняк обвиняваше съдиите. И до днес е убеден, че тимът му е пострадал заради съдийски заговор.

- Играчите на Уралан си водеха проститутки в хотела и се напиваха до припадък почти при всяко гостуване. Буняк назначи охрана, която да следи за дисциплината, но дори това не помогна за установяване на ред. Гардовете предпочитаха да се включват в оргиите и да се наливат с футболистите. По онова време нямаше ограничение, така че в Уралан имаше "само" 24-има чужденци.

- Буняк се срещаше с някои от новодошлите в самолета преди мач. Водеше ги вездесъщият Драган и понякога влизаха в игра без нито една тренировка. В началото треньорът хвалеше всеки нов от легионерите, но след 2-3 мача започваше яростно да ги критикува за липса на качества и се опрадваваше, че са взети зад гърба му.

- В предпоследния кръг Уралан загуби от Локомотив Москва с 0:9. Защитникът Арик Цвайба обясни това с бойкот и липсата на пари. Буняк припомня, че след разгрома отборът е бил пуснат в "отпуск" за 15 дни. Естествено, че неплатен.

- От всички треньори в лигата сърбинът разговаряше само със Сьомин и Слуцки. "Това беше някакъв търговски проект. Очевидно някой е имал финансов интерес от поканата му. Трудно беше сърбинът да се нарече треньор", спомня си Вячеслав Геращенко, който по-късно също води Уралан.

Вярва ли им се, или не в Русия - Буняк спечели трофеи в Ливан и Кувейт

Изпадането на Уралан не бе чак такава трагедия и тимът се завърна в най-горния ешелон само след година. Клубът живя до 2005-а, когато изпадна отново. Заради проблеми с финансирането и недостига на играчи Уралан остана без лиценз. На негово място се появи ФК Елиста, но и той не просъществува дълго.

Кариерата на Борис Буняк обаче се разви интересно. Няколко години той работи в родината си Сърбия и дори бе помощник на някогашния европейски шампион Цървена звезда по времето на добре познатия у нас Славолюб Муслин. Приписва си, че е откривателят на Никола Жигич, направил солидна кариера в Испания и Англия.

След това започна пътешествието на Буняк, който обиколи Кувейт, Танзания и Мианмар. Особено добре му се получи в Кувейт, където през 2014 г. спечели Купата на принца. С ливанския Ал-Неймех също стигна до трофей, който отпразнува подобаващо с помощниците си.

Представете си, ако не беше съдийският заговор, какво можеше да постигне в Уралан. Колкото и руските му колеги в началото на века да не вярваха, че Борис е футболен треньор.

Най-четените