От дебюта на "Анфийлд" до свиренето със Стиви Уондър: Една необикновена футболна съдба

Той си остава само с един мач за Уест Хем във Висшата лига - но това определено не е история за провален талант.

Всъщност става въпрос за вероятно единствения човек, който може да посочи едновременно Паоло Ди Канио и Стиви Уондър като хора, с които е работил в необичайната си кариера на футболист и музикант.

Лондончанинът Гавин Холигън избира футбола за свое призвание, но съдбата го насочва към музиката и там му дава доста повече възможности.

Всъщност в младостта си Холигън се чуди кое от двете поприща да избере и съвет от баща му се оказва решаващ, за да го накара да даде шанс на спорта. Гавин заиграва в аматьорските лиги и прави толкова силно впечатление, че ангажира вниманието на куп скаути, наблюдаващи го с екипа на скромния Кингстониън.

В даден момент цели 13 съгледвачи се събират да го гледат в един мач и вече е ясно, че му предстои трансфер на много по-високо ниво. През ноември 1998 г. той все още е тийнейджър, когато Уест Хем плаща 150 хил. паунда за него и го привлича на "Ъптън Парк".

За Холигън е истински културен шок да се окаже в пълна със звезди съблекалня.

"Когато подписах, там бяха Паоло Ди Канио, Иън Райт, Рио Фърдинанд, Майкъл Карик, Джо Коул и Франк Лампард, така че беше много силен състав", спомня си нападателят.

"Имаше много неща, с които не бях свикнал, защото не бях играл с футболисти от такъв калибър. Тренировките бяха много по-дълги и тежки, а атмосферата беше много по-интензивна, просто залогът беше съвсем различен".

"Трябваше да се адаптирам на всички нива: физически, емоционално и в личен план. Бях само на 18 и не бях подготвен, беше сериозно предизвикателство", разказва още той.

"Наложи се да се справям с разочарованията от честите контузии. Все не бях напълно здрав и все се мъчех да преодолея контузиите, така че в Уест Хем беше травмиращ период".

Все пак Гавин Холигън успява да дебютира във Висшата лига, защото на тренировките се представя достатъчно добре, за да бъде включен в първия състав.

По-малко от четири месеца след трансфера си, играчът се оказва част от състава, който гостува на Ливърпул на "Анфийлд".

Тогава заменя Джо Коул, за да запише дебюта си при равенството 2:2 и изглежда, че тепърва ще се движи по възходяща линия.

Но повече така и не стъпва на терена в Премиър лийг.

"Първите три месеца бяха добри. Не бях контузен, нямаше чак такова психологическо напрежение, вкарах 7 гола в три мача за младежкия отбор и треньорите ме приемаха отлично".

"Когато влязох в игра на "Анфийлд" се справих добре, не се изложих по никакъв начин. Но после в понеделник ме върнаха пак да тренирам с младежите и си беше шок, не го разбирах".

"В петък на "Анфийлд", където се справих добре, а в понеделник отново с младежите и никой изобщо не говори с мен по въпроса. Мисля, че тогава много се сринах. И още няколко неща направиха периода в Уест Хем неособено приятен".

По онова време мениджър на "чуковете" е Хари Реднап, който никак не харесва страничните музикални занимания на талантливия футболист.

Това води до разрив между двамата, но днес Гавин Холигън не иска да обвинява Реднап за проблемите си.

"Има много неща, които бих предпочел той да беше направил различно, но това опира до самия човек. Хората са различни", вдига рамене Гавин. "С много неща се борих, за които не бях подготвен".

Някак неизбежно се стига до неговото напускане на "Ъптън Парк" през 2001-ва, над две години след единствения му мач за клуба и след няколко преотстъпвания в по-скромни тимове.

Холигън изкарва успешни проби и се мести в Уикъмб Уондърърс в трета дивизия, но и там контузиите му пречат. 

"Изиграх около 30 мача за Уикъмб, но травмите не ме оставиха и затова отново трудно можех да запазя мястото си - макар че изградих разбирателство със съотборниците и спечелих уважението на треньорите", споделя Гавин.

Периодът в Уикъмб продължава три сезона, но приключва с контузия в коляното и смяна мениджъра. Холигън все още не се отказва и се връща в аматьорските лиги, но още една травма, този път в бедрото, го убеждава окончателно да смени посоката си на развитие.

"Осъзнах, че във футбола винаги имаш някакъв срок на годност. Бях на 23 или 24. Прецених, че или ще се мъча още десетина години да бъда футболист, или ще променя сферата и ще навляза в нещо, което знам, че мога да правя по-дълго време. И към което изпитвам не по-малка страст".

Забележително е, че Холигън е самоук пианист, а оттам нататък се развива много в музикален план и започва да пее, да пише песни, да аранжира и да свири заедно с някои големи имена като сесиен музикант.

Музиката му е нежна и чувствена, микс от соул, фолк и джаз.

До един момент Гавин пише и аранжира композиции за други артисти, но решава да се съсредоточи върху изработването на собствен материал с отличаващ се стил.

"Обикалял съм по турнета с много сериозни изпълнители и съм споделял сцената с Глория Гейнър, Стиви Уондър, Джоселин Браун, Асуад и Кейти Би. В Щатите съм свирил с Дъфи и с бившата певица на групата M People Хедър Смол", хвали се 42-годишният музикант.

"Сега все още пиша и за други хора, но се концентрирам върху моите записи", радва се Холигън.

Макар и с едва десетина минути на "Анфийлд", престоят му на голямата сцена всъщност не е никак кратък.

А преживяното във футбола се оказва само подготовка за истинското му призвание. 

Sportcafe Ретро

"Най-големият талант" според Зидан се погуби с алкохол и хазарт, стана сервитьор и умря на 49

От периода в Ювентус до пълното падение