Историята помни много трагични ранни кончини на олимпийски шампиони. Списъкът на дълголетниците обаче също е впечатляващ. Спираме се на тези, които имаха късмета да отпразнуват стогодишнината си.
Шандор Тарич (Унгария), водна топка
Ватерполистът Шандор Тарич е легенда на унгарския спорт. Той е шесткратен победител в националния шампионат и има още куп отличия. Но неговият голям триумф е на Летните олимпийски игри през 1936 г. в Берлин. На финала "маджарите" побеждават домакините от Германия. За заслуги си Тарич е награден с медал на Унгарския олимпийски комитет и командирски кръст за граждански заслуги.
След като завършва спортната си кариера, Шандор става архитект и дори отваря офис в Сан Франциско. Тарич е бивш професор в Калифорнийския технологичен институт и член на Сеизмологичната комисия на ООН. Към момента на смъртта си той се смята за най-възрастния жив олимпийски шампион. Не му достигат пет месеца, за да доживее до 103 години.
Бейб Рокфелер (САЩ), гребане
Най-богатото американско семейство има и олимпийски шампион. През 1924 г. Бейб печели златния медал на Игрите в Париж. В допълнение към спорта, Рокфелер е зает и с фамилния бизнес. Дълги години работи на Уолстрийт и е бивш президент на National City Bank. По време на Втората световна война служи във военновъздушните сили на САЩ и достига до чин подполковник. Умира от инсулт на 102 години и приветства на този свят 14 внуци, 37 правнуци и една пра-правнучка.
Агнеш Келети (Унгария), художествена гимнастика
Тя започва с гимнастиката на четиригодишна възраст. На 16 печели първата си национална титла. По време на Втората световна война Келети преживява Холокоста. Тя участва в две олимпиади - през 1952 и 1956 г. Унгарката е петкратна олимпийска шампионка, а освен това взима четири сребърни и три бронзови медала. Тя е най-възрастната спортистка в историята на спорта, спечелила повече от един олимпийски медал. Миналата година Агнеш постави рекорд за продължителност на живота сред жените, които имат олимпийско злато. Сега тя е на 102 години.
Али ван ден Бос (Нидерландия), художествена гимнастика
Али участва е включена в националния отбор на страната си за Летните олимпийски игри през 1928 г. Тогава за първи път се провеждат състезания сред жените по художествена гимнастика. И веднага печели злато. Ван ден Бос почина през 2003 г. на 101.
Леон Щукел (Югославия), художествена гимнастика
Щукел е единственият трикратен олимпийски шампион и петкратен световен шампион на бивша Югославия. На игрите през 1924 г. той взима два златни медала. На следващия олимпийски турнир отново се качва на подиума многократно на подиума. Леон е принуден да пропусне игрите през 1932 г., тъй като югославските власти не успяват да му осигурят финансиране. През 1936 г. (на 38-годишна възраст) Щукел взима сребърен медал на халки. След като напусна големия спорт, той работи като правист. Включен е в Международната зала на славата на гимнастиката. В Словения в чест на стогодишнината на Щукел беше обявен национален празник. Той не дочака 101-вия си рожден ден само с четири дни.
Евелин Фърч (САЩ), лека атлетика
От ранна възраст спортистката се отличава с високи резултати в бягането. Като студентка става втора в турнира на Асоциацията на американските университети. Класира се за Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1932 г., а а като част от отбора на САЩ поставя два пъти олимпийския рекорд на 4 × 100 м. Включена е в Спортната зала на славата на Ориндж Каунти. След като завършва кариерата си, тя се посвещава на семейството си, отглеждайки пет деца. Фурч е първата олимпийска златна медалистка в леката атлетика, която доживява до 100-ия си рожден ден. Тя си отива малко след тържеството.
Атилио Павези (Италия), колоездене
Спортистът е двукратен олимпийски шампион. В Лос Анджелис Павези печели първо индивидуалното, а след това и отборното шосейно състезание. След като завършва професионалната си кариера, той се мести в Аржентина. Умира на възраст от 100 години и 10 месеца .
Ферозе Хан (Индия), хокей на трева
Хан притежава рядко постижение - печели олимпийските игри и като играч, и като треньор. През 1928 г. на игрите в Амстердам той записва две срещи, в които отбелязва пет гола срещу Белгия. Като треньор води Пакистан и извежда тима до златните медали на Летните олимпийски игри в Рим и Летните азиатски игри. Умира на 100 години и седем месеца.
Ерик Херсет (Норвегия), ветроходство
Ерик участва в Летните олимпийски игри през 1920 г. Той е част от екипажа на лодката Eleda. Отборът печели златния медал в клас 10 метра. Интересен факт е, че Херсет е и оперен певец. По време на участието си в Игрите е част от Виенската опера.
Даруард Ноулс (Великобритания, Бахамите), ветроходство
Ноулс прави олимпийския си дебют на 30-годишна възраст. След това, през 1948 г., той представлява Великобритания. Когато Олимпийската асоциация на Бахамските острови е създадена през 1952 г., Даруард преминава под друг флаг. В Токио печели олимпийското злато и става първият шампион в историята на независимата територия. Двамата синове на сър Даруард Ноулс също участва в олимпийски, но в плуването. Умира на 100 години и три месеца .
Василий Борисов (СССР), стрелба
Василий Борисов е на 101 години и е втория най-стар жив олимпийски шампион след Агнеш Келети. В допълнение към златото, той има сребро и бронз. Борисов е 12-кратен световен шампион, 9-кратен шампион на Европа и 27-кратен шампион на СССР. След завършване на спортната си кариера Василий Борисов дълги години работи като треньор.
Годфри Рамплинг (Великобритания), лека атлетика
Британският офицер на два пъти става участник в олимпийски игри. През 1932 г. остава втори в щафетата 4 × 400. Но четири години по-късно той взима злато. Спортистът служи в Кралската артилерия. Баща е на холивудската актриса Шарлот Рамплинг. Годфри Рамплинг доживява до 100 години и един месец.
