Анди Коул има не един и два приятни спомена от времето си в Манчестър Юнайтед.
След като вкара 68 гола в 84 мача за Нюкасъл, Юнайтед плати седем милиона паунда, за да го привлече на "Олд Трафорд" през януари 1995-а, като по този начин го направи най-скъпия футболист на Острова по онова време.
Английският нападател носи екипа на "червените дяволи" в продължение на седем години, в които стана пет пъти шампион на Англия и спечели трофея от Шампионската лига.
Именно с "купата с големите уши" с онази магическа вечер в Барселона през 1999-а е свързан най-щастливият момент за Коул в кариерата му в Юнайтед.
"Моят дриймтим е онзи от 99-а - каза Коул, който след като се отказа от футбола през 2008-а, започна да работи като посланик на Юнайтед, в интервю пред Planet Football.
Ние спечелихме всичко възможно. И никой (английски отбор - б.а.) не е успял да го повтори досега. Ако има един момент на терена, който бих изживял отново, то това, със сигурност, би била онази вечер в Барселона.
Целта през онзи сезон изобщо не е била требълът. Просто искахме да печелим всеки един мач, колкото и да се приближавахме към трофеите. Но беше невероятно да го спечелим. Чувството, когато си направил нещо толкова велико, беше несравнимо.
***
Винаги съм искал да играя за Юнайтед. От малък подкрепям отбора и мечтаех да играя за него. Няма да лъжа - цената, която платиха за мен, ми влияеше малко, въпреки че знаех, че не бива да е така.
Но трябва да се има предвид и факта, че играех във Висшата лига от само година и половина преди това. Знаех, че трябва да се справя с това, и го направих."
За седемте си години на "Олд Трафорд" Коул вкара 121 гола в 274 във всички турнири, 93 от които дойдоха във Висшата лига. Англичанинът заформи брилянтно партньорство с Дуайт Йорк, което ужасяваше всички противникови защити. Според Коул, двамата се разбираха толкова добре на терена, тъй като извън него са били изключително различни.
"Аз и Дуайт сме пълни противоположности, затова се разбирахме. Каквото харесвах аз, той не го харесваше и обратното. Ние сме като Ин и Ян. И до днес сме добри приятели. Обичам го като брат. Със сигурност, той бе най-добрият футболист, с когото съм играл. Имахме невероятна връзка."
А когато стане дума за архитекта на всички успехи на Юнайтед по онова време - сър Алекс Фъргюсън, Коул няма как да остане безразличен: "Той беше много, много специален.
Той наистина те опознаваше като човек, защото искрено го искаше. Искаше да разбере как може да те накара да играеш по-добре. Мисля, че това бе най-доброто му качество - способността му да "чете" хората, да се поставя на тяхното място и да разбира как трябва да се отнася към останалите. Неговото бе неподправен талант, който го правеше толкова специален."
Коул сподели още, че изобщо не му липсва активната кариера: "Не, не ми липсва играта. Казвал съм го много пъти - липсва ми съблекалнята. Липсват ми момчетата, нашите си разговори, чувството, че принадлежиш към групата. Времето, което прекарвахме заедно - това ми липсва."
