Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бесни "джордита" и "приятно изненадан" сър Алекс: 25 години от трансфера, който шокира Англия

В седемте си години на „Олд Трафорд“ Коул стана пет пъти шампион на Висшата лига, като бе част и от паметния требъл на Манчестър Юнайтед през 1999-а. А всичко започна в онзи вторник 10 януари 1995 г. Снимка: Daily Mail
В седемте си години на „Олд Трафорд“ Коул стана пет пъти шампион на Висшата лига, като бе част и от паметния требъл на Манчестър Юнайтед през 1999-а. А всичко започна в онзи вторник 10 януари 1995 г.

Преди точно 25 години, на 10 януари 1995 година, Манчестър Юнайтед привлече Анди Коул от Нюкасъл за рекордните тогава за Острова седем милиона паунда, включително заминаващия в обратната посока Кийт Гилеспи.

Сделката все още се помни като една от най-странните в ерата на Висшата лига. Ето какво точно се случи в онзи вторник през 1995-а.

Първият, който разбира, че има нещо нередно, е халфът на Нюкасъл Лий Кларк. Коул е най-близкият му приятел в отбора и негов съсед, но закъснява, когато двамата трябва да тръгнат заедно за тренировка.

„Не отваряше вратата, не вдигаше и телефона – споделя пред Daily Mail Кларк. – Казах си, че няма да ме глобяват заради него и тръгнах сам.“

Докато пътува, Кларк получава обаждане от Коул по телефона в колата си. Нападателят се извинява и обяснява, че е бил в Манчестър, но е обещал да мълчи.

„Бях съкрушен – продължава Кларк. – Всичко е било уредено предната вечер. Ние трябваше да купуваме най-добрите футболисти, а не да ги продаваме. Всички на тренировката бяха разочаровани, но вярвахме в Кевин (Кийгън).“


Всъщност, сделката се задвижва в седмицата преди агентът на Коул – Пол Стретфорд, да подшушне на мениджъра на Нюкасъл Кийгнън, че Алекс Фъргюсън има интерес към нападателя.

Вместо да откаже веднага офертата, Кийгън иска седмица, в която да обмисли предложението. Междувременно, Нюкасъл завърши наравно 1:1 за ФА Къп в мач, в който Коул не е на нужното ниво.

„Анди беше страхотен човек и великолепен футболист. Беше вкарал рекордните 41 гола за нас предния сезон. Ценяхме го безкрайно много, но от известно време не беше в най-добрата си форма – спомня си тогавашният помощник на Кийгън на „Сейнт Джеймсис Парк“ Тери Макдърмът.

Усетихме, че може и да ни напусне, защото се държеше необичайно и не приличаше на себе си на терена. Кевин мислеше, че ще бъде по-добре както за Анди, така и за клуба, да осъществим сделката.“

Преговорите започват в понеделник и след като Кийгън успява да убеди шефовете на Нюкасъл, се стига до сделка от шест милиона паунда плюс Кийт Гилеспи.

„Ако откажех, цялото нещо пропадаше, но Кийгън ме убеди – спомня си Гилеспи, който тогава 19-годишен е на крачка от това да се установи в първия отбор на „Олд Трафорд“.

Сър Алекс ме дръпна и ми обясни ситуацията. Помислих си, че ще ми каже, че иска да играя повече и че трябва да обсъдим бъдещето ми в клуба. Бях в шок.“

Стив Брус, по случайност настоящ мениджър на Нюкасъл, а тогава капитан на „свраките“, също играе сериозна роля за осъществяването на сделката.

„Стив беше „джорди“ и ми каза да приемам, без да се замислям – разказва още Гилеспи. – Каза ми, че в Юнайтед все още избират Андрей Канчелскис вместо мен, а сега ще имам възможност да се докажа и да си изградя име. Убеди ме и се съгласих.“

След победа с 2:0 на „Брамъл Лейн“ отборът на Юнайтед тръгва обратно за Манчестър, но Фъргюсън и Гилеспи се запътват към хотел в Шефийлд, където ги чакат Кийгън и шефове на Нюкасъл.

„Трябваше ми само минута с Кевин и това беше достатъчно. Имаше някаква магия около него – казва още Гилеспи.

Но тогава нямах агент и сър Алекс се застъпи за мен. Получавах по 250 паунда на седмица в Юнайтед. Но той каза, че взимам по 600 и че Нюкасъл трябва да ги удвои до 1200. Бях много доволен!“

На следващата сутрин Гилеспи пътува за медицинските си прегледи. Започват да се разпространяват слухове, че нещо се случва.

„Бях в нюзрума онази сутрин и ми се обади човек от клуба – спомня си тогавашният отговорен спортен редактор на Newcastle Evening Chronicle Джон Гибсън.

„Ама ти сериозно ли?“ Бях тотално шокиран. Стилът на Кийгън не беше такъв. Той купуваше най-доброто, а не го продаваше. Започна лека паника, защото трябваше да затваряме броя, а това беше новина за първа страница.

Но дали ще се случи? Коул имаше проблеми в пищяла и не играеше добре. Чудехме се дали ще мине прегледите.“

Новината бързо достига до феновете и стотици се събират пред стадиона. Някои дори наричат Кийгън „предател“.

Кийгън, Макдърмът и шефовете ги наблюдават през прозорците. Дъглас Хол, син на президента сър Джон, иска помощ от охраната да осигури две коли, с които да се изнижат от стадиона. Кийгън отказва и казва, че ще слезе при тълпата.

„Така всички тръгнахме надолу – казва Макдърмът. – Но след като Дъглас и Фреди (Шепърд) видяха колко много хора има, останаха вътре. Излязохме само аз и Кевин. Хората не бяха доволни.

Но Кевин им обясни, че ще продължи да води клуба напред и че трябва да му вярват. Имаше харизма и хората му имаха доверие.

Няма да забравя как един фен каза: „Не би продал Коул, без да има готов заместник.“ А аз казах на себе си: „О, да, би!“

По същото време в дъждовния Манчестър, костюмиран и редом до Фъргюсън, Коул е представен като нов играч на Юнайтед, а шотландецът казва, че е бил „приятно изненадан“ от това, че Кийгън се е съгласил на сделката.

По-късно Коул заявява: „Мислиш си: „Мениджърът не ме иска повече“, и няма какво друго да направиш, освен да продължиш.“

Феновете на Нюкасъл, повярвали в думите на Кийгън, настояват за привличането на Алън Шиърър, Роберто Баджо и Мат льо Тисие. Шест месеца по-късно са платени 6 млн. паунда за Лес Фърдинанд, а след като Нюкасъл завършва втори в лигата, зад Коул и Юнайтед, на следващото лято пристига и Шиърър за рекордната за световния футбол сума от 15 млн. паунда.

„Мисля, че не се справихме зле с Лес и Алън след това – казва още Макдърмът. – Не може да критикуваме Анди. Усещахме, че искаше да си тръгне, въпреки че не го признаваше. А и успя да спечели няколко титли на Висшата лига, както и трофея от Шампионската лига.“

В седемте си години на „Олд Трафорд“ Коул стана пет пъти шампион на Висшата лига, като бе част и от паметния требъл на Манчестър Юнайтед през 1999-а. А всичко започна в онзи вторник 10 януари 1995 г.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените