Националният отбор на Унгария е смятан за един от фаворитите на Мондиал 1954. На последното световно първенство преди войната, проведено във Франция, маджарите губят финала с 2:4 от Италия. След Втората световна война златната ера на унгарския футбол продължава.
Съставът за първенството в Швейцария е пълен със звезди. В отбора блестят имената на вратаря Дюла Грошич, полузащитниците Йожев Божик, Золтан Цибор и Шандор Хидегкути, както и на суперзвездите Ференц Пушкаш и Сандор Кочиш.
Последният става и топ реализатор на турнира през 1954-та, отбелязвайки рекордните 11 попадения, преди четири години по-късно Жюст Фонтен да вкара 13 за Франция на първенството в Швеция - постижение, което не е подобрено и до днес.
Желание за реванш за провала на "Маракана"
В Европа всички отбори се плашат от унгарците, които нямат загуба от четири години. Но Бразилия прекосява Атлантическия океан с една-единствена мисъл - да се реваншира за загубата във финала на домашния мондиал преди четири години, когато Уругвай потапя цялата страна в мъка, побеждавайки бразилците насред "Маракана".
Унгарците отлично знаят колко силна е Бразилия и се подготвят сериозно за четвъртфиналния сблъсък с южноамериканците. Това е среща на най-добрия отбор от Европа срещу най-добрия от Южна Америка. Двубоят веднага е обявен за финал преди финала. Атмосферата е нажежена още преди първия съдийски сигнал.
Намеса на полицията
Хидегкути открива резултата в полза на Унгария още в четвъртата минута. Три по-късно Кочиш прави 2:0, но Джалма Сантос намалява от дузпа в 18-ата. През втората част Михай Лантош също се разписва от единайсетте метра, но резултатът отново е намален в 65-ата минута, този път от Жулиньо. Тогава започва и мелето, при което съдията не успява да разтърве футболистите и се налага да се намесва швейцарската полиция.
Английският рефер Артър Елис показва директни червени картони на играчите, започнали мелето: Сантош и Божика, а няколко минути по-късно гони и Умберто Тоци заради грубо влизане срещу Кочиш. По същото време Унгария на практика е с още човек по-малко на терена, тъй като Йожеф Тот само фигурира на терена, но почти не може да се движи заради зверска балтия в краката му (тогава смените все още не са позволени). Две минути преди края Кочиш оформя крайното 4:2.
Пушкаш удря бразилец със сифон по главата
Двубоят приключва, но атмосферата на терена е още по-нажежена. Бразилците не могат да преглътнат провал на второ поредно световно и решават, че поне могат да извоюват победа в ръкопашна схватка. Всичко започва, когато Мауриньо протяга ръка към Кочиш. Унгарецът я поема, но в отговор получава юмрук в лицето.
В боя се включват всички: треньори, резервни скамейки, медицински лица и щабове на двата отбора. Мелето се пренася в тунела и в съблекалнята на унгарците, в която бразилците нахълтват "въоръжени" с буронки и счупени бутилки.
Всичко под ръка се използва за оръжие. Пушкаш, който пропуска двубоя поради контузия, удря в главата бразилския защитник Жоао Пиньеро с тръба от сифона. Треньорът на унгарците - Густав Шебеш, също получава тежък удар в главата и дори се нуждае от шевове. Полицията едва успява да раздели вкопчилите се едни в други играчи.
"Само комунист може да търпи мръсната игра на унгарците"
След двубоя бразилците се опитват да се оправдаят за загубата със съдията, който напуска стадиона под мощни освирквания и скандирания "ко-му-нист". "Кариоките" "забравят" факта, че Мауриньо пръв удря Кочиш в и вместо това лъжат, че унгарецът го е наплюл в лицето.
Бразилската преса нарича рефера Елис "член на йоркшърското подразделение на комунистическата партия на Великобритания, защото единствено комунист би могъл да търпи и да насърчава мръсната и груба игра на унгарците."
Въпреки че цялото ръководство на ФИФА, включително членове на Дисциплинарната комисия, гледат двубоя на живо от трибуните, нито един от замесените в мелето не е наказан.
Трагично завръщане на "Ванкдорф"
На полуфинала Унгария се справя с друг считан за претендент за трофея - Уругвай, след победа с 4:2 след продължения (2:2 в редовното време). Пътят към трофея изглежда широко отворен, тъй като за противник там Унгария има Германия, който маджарите смазват с 8:3 в груповата фаза.
Почти никой не се съмнява в изхода на двубоя за трофея, който се провежда на стадион "Вандкорф" в Берн, където Унгария постига успеха над Браизлия. Всички очакват нов унгарски разгром, така тръгва и двубоят, но резултатът шокира целия свят.
Унгарците водят с 2:0 още до осмата минута с голове на Пушкаш и Цибор, но Германия прави невероятен обрат до 3:2. Максимилиан Морлок намаля още в десетата минута, а с голове на Хелмут Ран в 18-ата и 84-тата Германия стига до победата и до първата си световна титла.
Немците имат и голям късмет, тъй като на три пъти са спасявани от гредите. Впоследствие мачът остава в историята като "Чудото в Берн", а този отбор на Унгария остава един от най-силните тимове, които не успяват да триумфират с титлата (заедно с Бразилия'82 и Холандия'74). По-късно пък Гари Линекер ще изрече крилата фраза "22-ма мъже тичат след една топка в продължение на 90 минути и накрая печелят германците".
