Преди по-малко от десетилетие вундеркиндите на Сантос Неймар и Гансо бяха смятани за еднакво талантливи - вълнуващо дуо от таланти, които трябваше да се превърнат в новите звезди на бразилския национален отбор. Но какво се случи след това?
Понякога талантите никнат по двойки. Такъв бе случаят с Кристиано Роналдо и почти митологизираната фигура на Фабио Паим. "В един момент можех много повече от Роналдо, но нямах това, което имаше той - признава по-късно Паим, който не постига нищо като футболист. - Имах качества поне толкова, колкото него, но нямах останалото."
Горе-долу същото важи и за Неймар и Гансо.
Най-скъпият футболист в историята се радва на изключителна кариера със спечелени трофеи в Бразилия, Испания и Франция, включително и този от Шампионската лига, спечелен с Барселона.
Съвсем скоро и "Златна топка", може би.
Преди десетина години обаче подобен успех се предричаше не само на Неймар, но и на съотборника му Пауло Енрике Гансо. В днешно време почти никой не помни последния, въпреки че бе смятан за също толкова талантлив.
Гъската и златното яйце
Прякорът Гансо означава гъска на португалски. И в продължение на няколко години Пауло Енрике Шагас е Лима изглеждаше напълно способен да "снася" златни яйца - трофеи, както за Сантос, така и за Бразилия.
След като дебютира за Сантос през 2008-а, година преди Неймар, Гансо бързо се превърна в един от най-впечатляващите млади бразилски таланти. Спокоен и интелигентен плеймейкър, който можеше да играе навсякъде в средата на терена, година по-късно той вече бе титуляр за Сантос.
През 2010-а бе снесено първото златно яйце - Купата на Бразилия. Гансо бе обявен за играч №1 на турнира, а в щатското първенство на Сао Пауло (Кампеонато Паулища) влезе в Идеалния отбор за сезона.
През същата година бразилската легенда Сократес определи Гансо за най-добрия футболист на своето поколение.
Феновете натискаха двамата с Неймар да бъдат включени в състава за Мондиал 2010, но консервативният Дунга реши друго. Това обаче не попречи на развитието на Гансо. Сантос спечели щатското първенство и в следващите две години, а през 2011-а триумфира и в Копа Либертадорес.
С изключение на една неприятна контузия, кариерата на Гансо вървеше по план. Междувременно, Неймар също се развиваше. Докато Гансо дърпаше конците в средата на терена, Ней нижеше гол след гол, като през сезон 2012 се разписа цели 43 пъти.
В края на кампанията 23-годишният Гансо имаше вече осем мача за националния отбор. Но Неймар, който е три години по-млад, имаше вече 27 и вече бе очевидно, че се развива по-бързо от колегата си.
Въпреки възрастовата разлика, Гансо и Неймар бяха много близки приятели. Гансо дори присъства на раждането на сина на Неймар и стана негов кръстник.
Разминаването между двамата идваше от качествата им. Тогава Гансо трябваше да се изправи пред въпроса - дали щеше да последва примера на Фабио Паим и да остане в сянката на по-талантливия си приятел?
През 2012-а медиите започнаха да пишат, че Гансо започва да завижда на успехите на Неймар.
"Тези слухове ме разстроиха, защото подобно нещо никога не се е случвало - обясни Гансо. - Подразних се, защото хората не спират да говорят, че му завиждам. Но ние имаме истинско приятелство, ние сме като братя, точно защото не позволяваме нищо да повлияе на отношенията ни."
Проблеми след Сантос
Въпреки успехите на терена, 2012-а беше тежка година за Гансо. Освен обвиненията, че завижда на Неймар, Гансо търсеше начин да напусне Сантос. Това доведе до освирквания от феновете, които започнаха да го наричат продажник.
Според информациите в медиите плеймейкърът щеше да поеме към един от двата милански гранда. Накрая обаче Гансо пропътува доста по-скромно разстояние и дори остана в същия щат на Бразилия. Оказа, че Лукас Моура ще замине за Европа, а Гансо зае неговото място в Сао Пауло. Цената на трансфера бе около девет милиона евро.
"Това е сбъдната мечта - каза Гансо при представянето си. - Още откакто Сао Пауло проявиха интерес към мен, исках да сключим сделката. Нямам търпение да изляза на терена."
Ако наистина това е била мечтата му, то тя се е простирала доста по-наблизо от хоризонта, който Сократес бе начертал за него. В същото време, Неймар премина в Барселона за десет пъти по-голяма сума от тази, която Сао Пуало плати за Гансо.
Гансо се наслаждаваше на откъслечни успехи с новия си клуб, както в мачове на терена, така и откъм трофеи. Със Сао Пауло спечели Копа Судамерикана (вторият по сила международен клубен турнир на Южна Америка, тамошният вариант на Лига Европа) само три месеца след пристигането си, но това бе единственият му трофей, който успя да докосне в следващите четири години.
Може би по-важното е, че не успя да запише нито един мач за Бразилия, след като напусна Сантос.
През 2014-а в Сао Пауло се завърна Кака, а с помощта още на Алешандре Пато и Луиш Фабиано, формата на Гансо отново се подобри. И когато стана ясно, че не е от чергата на Неймар, към него започнаха да поглеждат малко по-непретенциозни отбори. Сред тях бе Севиля, който го привлече през лятото на 2016-а.
"Знам, че работих усилено. Идвам в Севиля, за да печеля трофеи - каза Гансо. - На 26 смятам, че вече съм подготвен да направя следващата стъпка в кариерата си."
За съжаление, не успя.
Постепенно, Гансо изпадна от състава и през лятото на 2018-а бе даден под наем в Амиен. В края на сезона малкият френски тим завърши едва четири точки над зоната на изпадащите.
Амиен имаше нужда от някой, който да се раздава на терена, но бразилецът бе далеч от тази фигура, която да оставя всичко на терена. Затова и в края на сезона Гансо се завърна в Бразилия, за да облече фланелката на Флуминензе, и на европейското му приключение бе сложен разочароващ финал.
Вече на 31, е трудно да се правят генерални промени в кариерата.
В един момент той бе смятан дори за по-талантлив от Неймар, но впоследствие развитието на двамата няма дори база за сравнение. Снасянето на златни яйца секна изведнъж, а гъската се оказа, че може да плува само в собствени води.
