Той ходеше на мачовете на Рома в продължение на повече от 80 години и беше страстен почитател на отбора. Преживяваше успехите и болките му като свои. А не е като да няма безброй и от двете в историята на римляните. Възторжено говореше за трите шампионски титли и чакаше нова.
Но Енио Мориконе така и не седна на по чаша вино и сладка раздумка с Даниеле де Роси. Подари му скъпа бутилка и се уговориха да я изпият заедно, когато "вълците" спечелят четвъртото си злато от Калчото след тези през 1942-ра, 1983-та и 2001-ва. С оглед на доминацията на Ювентус не се знае кога ще стане това. А и Енио вече го няма. В понеделник гениалният композитор почина в Рим на 91 години. Причина за смъртта на Мориконе стана усложнение след счупване на бедрената кост, причинено от падане.
Напусна ни един космически талант, но той ще живее вечно. Без музиката му не бихме могли да си представим филмите на много велики режисьори.
Роден в Рим през 1928 г. (само година след основаването на футболен клуб Рома), той учи тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. През 1955 г. се захваща с композиране на филмова музика. Мориконе пише саундтрака към над 570 филма, 30 от които са в жанра уестърн. Именно колаборацията му с режисьора Серджо Леоне за "Добрият, лошият и злият" води до създаването на едно от най-известните му произведения.
През 1979 г. е номиниран за Оскар за пръв път за музиката към "Райски дни", през 1986 г. отново получава номинация, този път за "Мисията", през 1987 г. - за музиката към култовата класика "Недосегаемите", а през 2001 г. за "Малена". Най-накрая през 2016 г. получава "Оскар" за музиката си към "Омразната осморка".
Енио Мориконе ще бъде запомнен с работата си по филми като "Имало едно време на Запад", "Добрият, лошият и злият", "За шепа долари", "Професионалистът", "Имало едно време в Америка", "Легенда за пианиста", "Малена" и др.
Композиторът също така пишеше и камерна музика, пътуваше за концерти по целия свят и не работеше по по-малко от 10 часа на ден. Освен в пищните зали на филхармониите, имаше и друго място, на което Мориконе се чувстваше щастлив - на стадиона. Най-вече на римския "Олимпико", но не само. Обичаше безгранично футбола и отвъд императорското червено и жълтото на Рома.
Пише химна на Мондиал 1978
През 1976 г. в Аржентина се осъществява държавен преврат и на власт идват военните. Две години по-късно страната е домакин на Световното първенство, а посланието на управляващата върхушка към националите е само едно - нищо друго освен победа. Треньорът Сезар Луис Меноти не взима 17-годишния Диего Марадона на домашния турнир, но "гаучосите" се справят и без него. Над всички е голмайсторът Марио Кемпес, който вкарва шест гола, два от които на финала срещу холандците.
Световното първенство в Аржентина е ослепително. Всички отбори играят нападателно и падат много попадения. Съдийските отсъждания предизвикват огромни дискусии, стига се до скандали и напрежение. Фиестата обаче е водеща. А настроението на турнира отлично отразява неговият химн. Музиката на El Mundial пише Мориконе, а изпълнението е на филхармоничния оркестър на Буенос Айрес.
Това е първият инструментален химн в историята на световните първенства.
Той е невероятно популярен по време на шампионата на планетата, но бързо е забравен от запалянковците. Близки на Мориконе твърдят, че El Mundial е една от малкото му творби, в които не влага цялото си сърце и душа. Вероятно не грешат. В онези години композиторът не крие прогресивните си възгледи и в Аржентина смятат, че не е бил особено ентусиазиран да работи за страна, която се управлява с диктатура. Няколко години преди Мондиал 1978 композиторът пише музика за американската лява активистка и фолк певица Джоан Байз, както и за филма за американските анархисти от италиански произход Никола Сако и Бартоломео Ванцети. И много се гордее с това.
През 2017 г. Мориконе казва пред Independent: "Това не беше моя идея. Просто компанията, с която работех по това време, ме помоли да напиша музиката. Чисто комерсиално решение."
Почти половин век по-късно Енио трябваше да напише и друг химн за голям спортен форум - Зимните олимпийски игри през 2026-а в Милано и курорта Кортина д'Ампецо. За съжаление, няма да чуем поредния му шедьовър, но най-добрите му композиции се разливаха по стадионите в исторически моменти. The Ecstasy of Gold, написана за филма на Серджо Леоне "Добрият, лошият и злият", звуча преди финала на Световното първенство в Русия преди две години.
Влюбва се в Рома, след като баща му го удря с парче пица
Историята за това как пламва любовта на Енио Мориконе към футбола е доста любопитна.
Като дете болшинството от съучениците му са от Лацио.
- Енио, ти също си лациал, нали? - подвикнал някой.
- Да, разбира се. - отговорил бъдещият гениален композитор и тифоз на Рома.
Било му неудобно да каже "не". Пък и не знаел много за футбола.
След няколко дни обаче баща му му помогнал за едно от най-важните житейски решение за всеки италианец.
- Съучениците ти ми казаха, че си от Лацио. - започнал той.
- Да, така им казах - отвръща Енио
- Как не те е срам?! - слага точка на колебанията Мориконе-старши.
А в следващия момент парче пица, запратено по главата му от бащината ръка, се плъзга по бузата на неуспелия лациал. Футболното му кръщение определено не е било от най-приятните, но е от онези, които те каляват за цял живот. И правят така никога повече да не се съмняваш в избора си.
Енио гледа първия си мач на Рома на живо, когато е на девет. Но не на свещения "Олимпико", а на стария - "Кампо Тестачо". Сядат с баща си на един от виражите зад вратата. "Бях на няколко метра от Гуидо Мазети. Всичко си спомням. Той ни пазеше тогава", разказва Мориконе за победата на римляните с 1:0 през 1937-а.
Любимият му играч е Джакомо Лоси, който остава верен на клуба през цялата си кариера. Нарежда го в личната си класация до Тоти и Де Роси. Има и безброй други любимци и съкровени спомени с "вълците". В началото стана дума, че осем десетилетия бе гледал римляните на живо. Но въпреки огромната си любов и преданост към клуба, композиторът предпочиташе да изживява вътрешно емоциите си. Не скачаше при головете и не търсеше обективите. Не искаше да парадира с това колко е запален по Рома. Обясняваше го простичко, но възможно най-истински. Говореше за възпитание, скромност и уважение към противника и неговите тифози.
Но веднъж избухнал. Случило се на дерби с Лацио, на което бил със съпругата си, приятеля си Серджо Леоне и неговото семейство. Мориконе си мислел, че режисьорът не е запален по футбола и очаквал да гледа мача в приятна компания. Не станало точно така. "Лацио вкара, а Серджо заподскача като обезумял. Зарекох се, че за в бъдеще ще взимам със себе си на стадиона само жена му."
Макар и доста сдържан, понякога Енио не се усещаше и говореше за "вълците" на събития, нямащи нищо общо с футбола. Така стана и през 2016 г. на пресконференция в Рим, посветена на "Омразната осморка".
Когато раздаваше автографи, Мориконе разбра за един от хората, че е фен на Рома и промърмори: "Кажете на ръководството да не прави глупости и да не се разделя с най-добрите ни играчи."
Толкова голяма обич и болка му бе отборът приживе, че нямаше минута или момент, които да смята за неподходящи да подхвърли нещичко за "вълците".
А ето как описваше тима на сърцето си композиторът: "Рома винаги е бил отбор с интернационален характер и обгърнат от сантиментална атмосфера. Това е клуб, отворен за хората, който оставя голямо място за въображението: в него можете да видите самба, боса нова и даже чувствено танго."
През 2017-а, когато Тоти се сбогува с Рома, дълго на "Олимпико" звучаха творби на Мориконе.
А в настоящия кръг музиката на композитора се чува на всички стадиони. В знак на уважение към гения отборите излизат на терена не под звуците на химна на лигата, а на саундтрака на "Имало едно време на Запад".
Подобаващо изпращане на един велик творец, човек и футболен почитател.
