Мохамед Али общуваше с президенти, папи, Далай Лама и велики диктатори. Опитваше се да помири Съветския съюз и Съединените щати и призоваваше за мир Саддам Хюсеин. Биеше се с борци и съветски боксьори. Не се страхуваше от мафията и правителството, но поне веднъж изпита голям страх. Истински ужас!
Случи се в Африка през 70-те години на миналия век, когато на пътя му застана човек, известен на целия свят като Касапина от Уганда.
Тази есен ще се навършат 50 години от боксовото шоу Rumble in the Jungle в Заир, в което Али побеждава Джордж Форман.
Ако случайно не знаете подробности, преди половин век диктаторът Мобуту Сесе Секо прави същото, което саудитската промоция Ryadh Season прави днес. Само че парите на Мобуту не са от петрол, а от добив на мед и национализация на чужди фирми и компании. Първокласен бокс, много известни гости, писатели, художници и журналисти от цял свят, музикален фестивал и статии в бутикови списания тип "какво да правите в Киншаса това лято".
Според слуховете, разпространявани с десетилетия, Мобуту иска да се качи на ринга срещу Али, но наскоро биографът на шампиона Джонатан Ейг каза в популярен подкаст, че не лидерът на Заир е имал желание да премери сили с легендата, а Иди Амин Дада - Касапина от Уганда.
Сега, от дистанцията на времето, тази легенда наистина придобива някакъв смисъл, защото Мобуту е известен с всичко друго, но не и със спортните си заложби и постижения, но Амин е изключително физически надарен човек, постигал успехи в младостта си като боксьор, плувец, баскетболист и ръгбист.
Специално на ринга, Иди Амин е национален шампион, състезаващ се в полутежка и тежка категория. Твърди се, че през 50-те години няма равен в страната.
"Станах шампион на Уганда в тежка категория през 1951-ва, а на следващата година - първенец на цяла Източна Африка. Никой не ме победи, така че все още съм шампион на държавата в тежка категория. Никой не иска да се бие с мен", казва през 1976-а диктаторът, а според историческите извори, той печели повечето от победите си с нокаут още в първите рундове.
Съществува схващане, че Али отказва да се качи на ринга срещу него, за да не се приеме това като подкрепа на диктатурата му и погазването на човешките права в страната, но в действителност Иди Амин се различава от Мобуту Секо само по нивото на свирепост. А най-великият, слагал ръкавиците, няма никакви проблеми с лидера на Заир.
А и лошият имидж на Иди Амин не попречва на Мохамед да лети до Уганда за среща с него. Въобще - подобни неща никога не го спират да общува с когото и да било, независимо от вяра, раса и политически възгледи. Твърди се, че залогът за евентуална победа в мача е бил 500 хиляди долара. Да, 10 пъти по-малко, отколкото този в Rumble in the Jungle, но все пак много пари за онези години.
Според Джонатан Ейг, тогава Али бързо се отказал от идеята за мач. "Този човек е луд! Трябва спешно да се махаме оттук! Ако го бия, ще ме убият. Ако загубя, пак могат да ме погубят", заявил боксьорът.
***
Иди Амин завзема властта в Уганда през 1971 г. по време на кървав военен преврат. Смята се, че е отговорен за смъртта на около 400 хиляди души.
"На война, когато няма какво да се яде и някой от другарите ти е ранен, можеш да го убиеш и да го изядеш, за да оцелееш. Ям човешко месо. Много е солено, дори по-солено от леопардовото...", гласи смразяващ цитат на думи на Касапина от Уганда.
Злият му характер се проявява още през 1962-ра, когато командва част, изпратена срещу крадци на добитък. Всички заловени са пребити зверски и с потрошени кости са погребани живи.
От търговия с оръжие Амин трупа богатство, а след като става президент, сключва брак с 30 жени едновременно. И започва лов на политически опоненти. Първите му жертви са 5-6 хиляди офицери от армията му. Наказанията са показни и жестоки - отсичане на крайници, провесване на куки, средновековни мъчения...
Твърди се, че във фризерите в президентския дворец винаги имало колекция от отрязани човешки части. А готвачите приготвяли на Иди Амин "специалитети" от човешко.
Негови жертви стават и омръзналите му вече жени. Забавлявал се, като хвърлял хора на гладни алигатори. В неговите тенджери попаднали министри и дори висшият духовник на Уганда.
Лекари от Израел, които редовно го преглеждали, споделят, че Амин Дада страдал от сифилис и сериозни увреждания на мозъка. Накрая диктаторът бяга при Кадафи с четири жени и 30 деца, а през 2003-та умира в Саудитска Арабия.
***
В днешно време в бокса няма пари от диктаторите от третия свят. Или просто няма някой хищник като Дон Кинг, който да им ги прибере.
Но нещата не се променили толкова много и цялото внимание сега не е насочено към Заир или Уганда, а към Саудитска Арабия, където Тайсън Фюри се боксира с Нгану, Джейк Пол с Томи Фюри и т.н. Скоро се очаква супербитката между Олександър Усик и Джипси кинг и тази между Джошуа и Нгану.
За потъпкването на човешките права в страната да не отваряме дума, но по време на лъскавите и скъпи шоута всички са като слепи и глухи за случващото се.
Нека всеки сам да преценява кое е редно и кое - не.
Но е факт, че големият спорт никога не е бил извън политиката, и всички го разбираме все по-отчетливо през последните години.
