История, която започва с тежко детство, затвор и втори шанс благодарение на футбола, а сега пътят на Джордж Дезмънд Камураси го отвежда до перспектива, каквато трудно някой може да си представи.
За мнозина в Югоизточен Лондон 36-годишният Камураси е известен просто като Big G - снажният вратар и капитан на аматьорския СЕ Донс.
Докато животът му в Англия преминава между мачовете в девета дивизия, пламенните речи в съблекалнята и тренировките, в Африка го очаква короната на кралство Тооро в Уганда.
По-рано този месец Кралският съвет по унаследяването избра именно Камураси да наследи своя братовчед Ойо Нимба Кабамба Игуру Рукиди IV, който почина от рак в края на август. Изборът на новия владетел е подкрепен от 15 присъствали души на 21-членния Съвет на кралската фамилия Бабиито.
Решението бе взето още на 4 септември, но официалното обявяване на Камураси е отложено, тъй като според местните традиции на Торо, новият монарх може да бъде представен публично едва след погребението на предшественика си, което е насрочено за 12 септември.
Дълги години преди всичко това, на Камураси се налага да води съвсем различна битка.
Губи майка си, когато е едва 14-годишен и скоро след това попада в лоша компания на улицата, която го води до проблеми със закона и дори затвор.
Именно зад решетките идва и осъзнаването зa него. Пред изданието Pulse Uganda той си спомня момента, който преобръща всичко.
"Осъзнах, че сам съм си виновен за всичко и се взех в ръце", разказва той. "Излязох от затвора и се отдадох изцяло на футбола. Преследвах целите си и започнах да печеля", разказва той.
Вместо да позволи на грешките да бележат живота му, Камураси залага всичко на футбола. Обяснява, че спортът му дава всичко, което му е липсвало дотогава - дисциплина, цел и посока.
Усилията го отвеждат във футболната академията на Nike, където получава шанса да играе приятелски мач срещу младежкия тим на Барселона под личния поглед на Пеп Гуардиола, който в онзи момент е треньор на каталунците.
Камураси никога не стига до висините на професионалния футбол, но си извоюва стабилно име в аматьорските и полупрофесионалните лиги на Англия. През годините облича екипа на няколко отбора от по-ниските дивизии и трупа опит едновременно като вратар и треньор.
През последните няколко години се утвърждава като истински лидер на СЕ Донс.
Клубът е създаден през 2014 г. от рапъра Дон Страпзи и се изкачва стабилно от неделните лиги до девета дивизия на Англия, като е считан за един от най-популярните аматьорски тимове в страната с особено голяма и активна фен база в социалните мрежи.
В настоящия сезон СЕ Донс записва първо историческо участие във ФА Къп с успех от 2:0 срещу Ерит Таун, а Камураси продължава да бъде ключова фигура в този възход като капитан и лидер.
Сега от него ще се изисква същото, но в доста по-голям мащаб.
Изненадата около избора му за крал идва най-вече от това колко обикновен изглежда всекидневният му живот в Англия. Само че връзката му с трона на Тооро е дълбоко вкоренена, тъй като е първи братовчед на покойния владетел и внук на крал Джордж Рукиди III, който през 1954 г. лично посреща кралица Елизабет II в Уганда.
Въпросната титла има голямо значение в африканската държава. Уганда има своя президент и парламент на национално ниво, но в регионален аспект страната е разделена на пет кралства и още редица племенно-кланови територии.
В качеството си на племенен лидер на народа батооро Кумараси няма да разполага с пряка политическа, съдебна или законодателна власт в управлението, но ролята му носи изключителна социална, морална и символична тежест. Той е надпартийна фигура и служи като обединител общността си и посредник в конфликти, като стои над политически и социални различия.
Въпреки цялото вълнение около избора му, все пак остава един въпрос: иска ли самият Камураси живота, който върви в комплект с короната?
Според британските издания той съвсем не гори от желание да си тръгне от Лондон, където е свикнал с кроткото си всекидневие, съпругата си и малкия им син.
Пред Камураси стои и дилемата дали изобщо да присъства на погребението на братовчед си, когото трябва да наследи. Графикът за кралската церемония се застъпва с предстоящия важен мач за Купата на Англия на неговия отбор.
Това е детайл, който сякаш перфектно улавя странния абсурд на положението му - едната половина от живота му го чака в лондонската съблекалня, а другата - в кралски дворец на хиляди километри разстояние.
