„Оттук нататък става още по-странно“, гласи един от слоганите на втория сезон на едно от най-добрите шоута, които Netflix произведе през последните години.
Онлайн платформата/канал може да се похвали с изключително добри попадения, спор няма. „House of Cards” (въпреки изненадващите неща, които се случват там), “Black Mirror” и “Daredevil” са част от тези, които си заслужават вниманието. “Stranger Things” обаче е друга бира.
Шоуто на братята Дъфър се появява миналата година и носи сладострастната нотка на носталгията по 80-те и онова кино, което някои са забравили. Сериалът прави приятен телевизионен компот от хорър, драма и комедия, а старото и новото се срещат в изпипаната 80-тарска визия, която ще погъделичка сетивата ви и ще ви достави блажено удоволствие.
Сюжетът
Сезон 1 на сериала е изключително солиден. Феновете са екзалтирани, критиците доброжелателно клатят глави. Наградите и овациите валят. Братята Дъфър стават рок звездите на новата телевизия.
Действието в първи сезон се развива през 1983 година. Запознаваме се с малкото и на пръв поглед спокойно градче Хоукинс, където група от четири момчета прекарва дните си, борейки се с измислени чудовища в електронни игри и хартиени фентъзи светове.
Всичко е наред, докато едното от тях не бива отвлечено от реално чудовище, живеещо в паралелна вселена, която по-късно ще получи подходящото име The Upside Down. Търсенето на момчето започва, като се намесват родителите, местният шериф и по-големите братя и сестри.
Още с финала на първи епизод на зрителя му става ясно, че „Stranger Things” не е небрежен сериал, в който хора търсят изчезнало момче, а рокендрол поема, окъпана в хорър и чудовища, за които човек иначе гледа под кревата си късно вечер.
Смесващ sci-fi, драма и комедия в себе си, първи сезон на „Stranger Things” дава на света отдавна жадуваната доза непретенциозна телевизия, която носи кеф и има история, чийто финал зрителят трудно може да познае.
Някъде там се появява и бижуто на този сериал – малката Мили Боби Браун. 11-годишното по това време момиче влиза в ролята на комплексния персонаж Eleven – „жената”-воин със свръхестествени способности, продукт на зли хора, които искат да я използват като оръжие. Eleven е връзката между нормалния свят на Хоукинс и паралелния ужас, изпълнен с чудовища.
В нея изпъква ярка сексуалност, въпреки крехката й възраст, силен боен дух и опърничав характер. Чисто визуалната прилика със Сигърни Уивър от „Пришълецът“ не е случайна.
Първи сезон свършва ударно - с победа на доброто над злото и отворен финал. И така минава една година, до началото на втори...
По принцип едно старо проверено и изпипано телевизионно правило гласи, че ако първият път ти се е получило много добре, то вероятността това да ти се случи пак е почти минимална.
Добри шоута се провалят с гръм и трясък в своя втори опит да повторят формулата на успеха, а вместо това зациклят и се завъртат в безкраен водовъртеж на вече стари и повторени неща.
В случая със „Stranger Things” феновете са притеснени, но не и екипът на сериала. Те уверяват, че втората порция странни неща, която са приготвили, е по-добре изпечена, по-изтънчена и доста по-страшна. И не бъркат.
Сезон две на „Stranger Тhings” е изпипан като лъскав костюм от 80-те, който баща ви е запазил непокътнат дълги години и сега вади от гардероба, за да се похвали. Той е почти безупречен.
Чисто сюжетно втори сезон работи на принципа разделяй и владей. Всичко започва с идеалистичната заблуда, че цялото зло е потулено някъде надалеч и няма да се върне, за да тормози нещастните жители на Хоукинс. Всички се правят, че шокиращите събития от предната година не са се случили. Персонажите са разделени на групи, без да имат информация какво правят останалите и дали наистина ужасите на The Upside Down са вече само част от миналото.
Това, разбира се, е илюзия, иначе втори сезон нямаше да съществува. Бавно, но сигурно братята Дъфър ни повеждат из по-дълбоките недра на The Upside Down и Хоукинс, запознават ни още отблизо с характерите на персонажите, вкарват нови истории, но и не забравят стари. По-ярки и по-добре развити, сюжетните линии и героите в сезон 2 се преплитат още по-плътно едни в други, за да родят това guilty pleasure съкровище на модерната телевизия.
Бъдещето
Сериалът вече има отдадена и вярна публика, като същевременно е в редицата на поп-културните феномени, които водят след себе си вълна от мемета, лафове, запомнящи се сцени и реплики, музика, и ярки и разпознаваеми образи.
Той е постигнал почти перфектния максимум, за който поп-културата като цяло се бори. Той е станал култов.
„Stranger Things” вече е подновен за сезон 3 и 4 и това си личи от начина, по който е построен сериала. Някои основни сюжетни линии непрестанно се развиват и освежават, а на други, които са само загатнати, им предстои да бъдат разгърнати по-нататък.
Сезоните ще бъдат максимум 5, в случай че някой се чуди.
Може би, защото всяко хубаво нещо трябва да свърши все някога и е най-добре това да стане в пика му, докато правещите го знаят какво разказват, а не чак когато публиката се отегчи.
Да крадеш от '80-те със стил
„Stranger Things 2” е рокендрол и чудовища. Достойно продължение на своя първи сезон, черпещо от извора на 80-те без да прекалява, с чудесна визия, чутовна музика и изграждащо свят, от който всички ни е страх и едновременно с това искаме да се потопим в него възможно най-скоро.
Проблемът с вторите сезони на хубавите сериали е, че често са провал - от тези, в които създателят се дъни, загубен в собствената си лъжлива гениалност. „Stranger Тhings 2” е приятно-страшното изключение на този цикъл. В него братята Дъфър съумяват да крадат умерено от най-добрите през 80-те – Спилбърг, Кинг, Карпентър...
Вторият сезон на шоуто е още по-изключително и още по-ярко повлиян от онова време. В него ще откриете ярки препратки към великолепни филмови изкушения, като „Извънземното“, „Мъглата“, „Нещото“ и дори „Пришълецът“.
„Stranger Things 2”, въпреки хищническия си характер, все така успява да запази духа си на готиното нещо в Netflix. Вторият сезон надгражда сюжетните линии заложени в първи и го прави с елегантния разрез на скалпел по повърхността на бяла кожа. Пуска достатъчно кръв, за да може да привлече вниманието дори и на най-големите скептици, но не прекалява, за да запази най-хубавото за накрая.
Персонажите, разделени умишлено на възрастов принцип в първи сезон, получават правото да бъдат реабилитирани или низвергнати, да се съберат или разделят на случаен принцип, и най-важното, да станат много по-ярки и характерни от преди. Подобно на тях и светът, в който живеят, се пропуква бавно от основите към върха, за да се сгромоляса върху тях в кулминацията, обагрена в синьо под крясъците на любимото ни киберпънк момиче Eleven.
Носталгията по отминалото време е завладяла Холивуд от близо година. От гардероба се вадят неща, които до момента са били удобно забравени, но модата им се връща, за да се превърнат в вечни любимци, като тясна рокля, която винаги ще ви стои добре. Холивуд протяга хищни лапи към 80-те и граби с шепи имена, визия, музика и сюжети, за да нахрани гладното зрителско гърло.
И братята Дъфър са най-добрите майстори на този тип грабежи до момента. Те обичат ‘80-те и крадат небрежно, следвайки безапелационния принцип на Пикасо, че „добрите художници копират, великите – крадат идеи“.
Те взимат от онова време всичко, което обичат, добавят щипка носталгия, мирис на ретро модерност и доставят продукт, който би допаднал на почти всеки вкус.
„Stranger Things 2” е по-страшен, по-парадоксален, по-цветен, по-ярък. Чудовищата са по-големи, щетите са по-сериозни, а персонажите - по-изплашени. „Stranger Тhings 2” е като рок композиция, която ще ви накара да се подмокрите. По една или друга причина.
