"Една много скъпа грешка" - това гласи едно от ревютата за новия шпионски сериал на Amazon Prime Video с Ричард Мадън и Приянка Чопра - Citadel / "Цитадела".
Шоуто, за чието създаване се казва, че са дадени около 200 до 300 млн. долара (вторият най-скъп сериал в историята до момента), просто не е достатъчно добро, за да оправдае тези пари.
Нещо повече - от това е една скучна, предвидима и остаряла като идея история, която се опитва да бъде нещо като модерен прочит на Джеймс Бонд, без да съзнава, че дори Джеймс Бонд се е променил значително от онзи си вид от 80-те и 90-те.
Или казано с други думи - ако до момента не сте гледали нито един шпионски филм или сериал, "Цитаделата" може и да ви се стори нещо впечатляващо.
Проблемът идва, когато не сте живели в затъмнение от подобни истории, и гледайки този сериал, осъзнаете, че всичко вътре вече сте го виждали. При това в по-добро представяне.
Самата история на "Цитаделата" се върти около могъща мултинационална шпионска организация, създадена от бивши разузнавачи с идеята да бъдат морален устой на света и да се грижат света да продължи да се върти въпреки всички идиоти на него.
Само че в един момент се появява не по-малко могъщ конгломерат от 9 безбожно богати фамилии, наречен "Мантикора" по името на чудовището от гръцката митология, и за отрицателно време унищожава "Цитаделата".
На практика единствените останали са героите на Мадън и Чопра - Мейсън Кейн и Надя Синх, както и техния оперативен ръководител Бернард Орлик (Стенли Тучи, който в случая е може би най-забавното нещо в целия сериал).
Двамата обаче са пометени от експлозия във влак в Италия, а Орлик е принуден да се крие. Резултатът от това е, че и Мейсън, и Надя страдат от амнезия и са принудени да започнат свой си живот всеки по пътя си.
И така, докато един ден "Мантикора" не успява да се докопа до едно от изключително зорко пазените куфарчета с тайни на "Цитаделата". Орлик успява да издири Кейн, живеещ под ново име с жена и 8-годишна дъщеря, и да го убеди, че двамата трябва да спрат лошите шпиони, преди те да се доберат до тайните в куфарчето, защото след това може да настъпи края на света такъв, какъвто го познаваме.
И приключението започва.
Ако искате да научите повече за драмите в самата продукция и войната за контрола върху шоуто, можете да намерите повече тук:
Сериалът е пълен с обрати, разкрива тайните си бавно и акцентира щедро върху физическото привличане на двамата си изключително привлекателни главни герои, докато останалите изглеждат интелигентно и говорят саркастично.
Сама по себе си актьорската игра не е лоша. Братята Русо, които стоят зад този гигантски проект, са подбрали добър актьорски състав. Мадън и Чопра може би не са най-доказаните имена в бранша, но и двамата са доказвали, че в подобен род сериали могат да се справят добре.
Преди няколко години звездата от "Игра на тронове" успя да ни спечели с ролята си на страдащ от посттравматичен стрес бивш военен, на когото е поверена охраната на противоречива британска министърка.
Чопра пък има опита от сериала "Куантико", където в продължение на няколко сезона играеше млад агент на ФБР, борещ се срещу конспирации.
И стината е, че и тук не е като да се справят и чак толкова зле с материала, който им е даден. Проблемът обаче идва именно от материала - на ниво концепция, на ниво история и на ниво герои.
Дори да приемем, че културните влияния на 80-те стават достатъчно силни, за да може да се откъснем от доминиращата през последните години идея, че сериалите и филмите трябва са супер реалистични, тук говорим за един крайно изтъркан сюжет.
Вече имаме безкрайно много шпионски филми и сериали, в които нереалистични суперорганизации спасяват света от злодеи, чиято основна мотивация да са злодеи е... абе просто заради едната жажда за власт. Сега просто имаме още една такава продукция.
Лесли Манвил в ролята на лошата британска посланичка в САЩ Далия Арчър също е многократно предъвкан образ на безскрупулен политик, криещ се зад маска от превъзходство и добри маниери.
Преследванията, бойните сцени, идеята за загубата на паметта дори - всичко това сме го гледали и другаде, а създателите на "Цитадела" не ни предлагат нищо, с което да надградят тези познати вече тропи и образи.
До момента от сериала са излезли три епизода от сериала, като за това време повечето герои изглеждат наистина плоски и неразвити. В тях много често няма елемент, който да ги отличава от толкова много други персонажи преди тях, което прави наистина трудно това да ти пука за тях.
Изключение до известна степен е героят на Стенли Тучи - Бернард Орлик, като причината той да се отличава, са първо уменията на актьора, и второ - факта, че Орлик е морално гъвкав образ, който може да си позволи да прави лоши неща за добра цел, лъже постоянно и не можеш да го разгадаеш съвсем.
Отвъд това обаче сериалът за около 300 млн. долара на Amazon Prime Video се бори със зъби и нокти да не бъде безлично скучен. И не му се получава особено.
Или казано иначе, компанията на Джеф Безос можеше много по-смислено да похарчи тези пари, вместо да ги дава за сериал, който като реализация е по-скучен от българския "Войната на буквите".
