Искате ли да се почувствате стари? На 22 септември 2004 г. е излъчен първият епизод на сериала "Изгубени" по телевизия ABC в САЩ. Точно преди 20 години.
Днес, когато говорим за абсолютни феномени в телевизията, които обсебват зрителите по света, най-често се сещаме за "Игра на тронове".
Но преди историята за мечове и дракони в измисления свят на Вестерос да завземе екраните, умовете и сърцата на зрителите, един друг сериал караше милионите си фенове по цял свят да си блъскат главите със странни и заплетени мистерии.
Какво, по дяволите, значи поредицата от цифри 4, 8, 15, 16, 23 и 42? Откъде се появи полярна мечка на тропически остров? Какъв е този странен, черен пушек? Кои са "другите" и защо са толкова проклети? Кой е Джейкъб?!
"Изгубени" беше шоуто, което се човъркаше в мозъците на зрителите си в продължение на шест сезона, оставяйки ги в море от неотговорени (и често влудяващи) въпроси.
Тъй като наскоро беше качен в Netflix, реших да го изгледам отново и осъзнах, че макар да говорим за сериал на 20 години, това продължава да бъде една от най-добрите, интересни и добре разказани истории, които въобще съм гледал. А, повярвайте ми, пред очите ми са минало немалко сериали.
Шоуто ни запраща на самотен остров някъде в Тихия океан, на който току-що се е разбил пътнически самолет. По чудо, голямата част от пътниците са оцелели и започват да се адаптират към новата среда, докато очакват някой да дойде и да ги спаси.
Само че има нещо много странно в този остров, нещо прехвърлящо всички представи за нормалното. Героите напразно чакат своя спасител, а през това време някой ги дебне от вътрешността на острова.
Ключов фактор за успеха на "Изгубени" са именно персонажите - вечният спасител д-р Джак, бегълката Кейт Остин, бунтовникът Сойер, търсещият чудеса Джон Лок, бившият мъчител Саид, рокаджията наркоман Чарли, корейското семейство Джин-Су и Сън-хуа Коун, вечно изнервеният Хърли и т.н.
Въпреки огромния брой водещи лица, поредицата сработва, защото е отделено време за изграждането на всеки един от героите.
Разбира се, тук помага фактът, че по онова време сериалите имаха по 23-24 епизода на сезон. Но именно тази продължителност позволи да видим как персонажите се развиват, какво е било миналото им, довело ги до тази ситуация, и как се справят с проблемите си.
Нещо важно - нито един от героите не е изцяло добър или изцяло лош. Всички се усещат като нормални хора с положителни и отрицателни черти.
Наистина, има го Джак, който е типичен протагонист, мотивиран от желанието си да помогне на всички, както го има и Бен - макиавелистът-машинатор, който дърпа конците на случващото се на острова, но въпреки това и в двамата могат да се открият балансиращи черти.
Както Джак лесно може да загуби посоката си, така и в Бен може да се намери готовността да направи правилното нещо, просто за да почувства, че принадлежи някъде. Отвъд тях двамата, повечето персонажи оперират в морално сивата зона, борейки се да бъдат добри и изкушавани да се връщат към старите си пороци.
Именно това люшкане между "доброто" и "злото" идва като идейна основа за сериала, карайки ни да мислим не само върху мистериите, но и върху морала на персонажите.
Може ли мъчител от тайната полиция на Саддам Хюсеин всъщност да бъде добър човек? Има ли как тежък наркоман да се превърне в добър баща? Може ли изпечен измамник единак да се превърне във водач на хората около себе си?
И най-вече - можем ли ние самите да надскочим най-лошите си моменти и въпреки тях да живеем като добри хора?
Отвъд това, разбира се, са въпросите, с които създателите на "Изгубени" държаха зрителите си пред екрана още от първия епизод.
Всяка една разкрита мистерия носи след себе си още повече въпроси и ни оставя да се чудим, да нахвърляме фенски теории и да спекулираме.
С напредването на историята размахът на събитията става все по-голям. Когато шоуто започва, зрителят се пита само каква ще бъде съдбата на няколкото герои, които познава, но впоследствие нещата достигат до екзистенциално ниво - ще оцелее ли самият остров, а с него и целият свят?
Тук е и една от големите критики към "Изгубени" - не прекалява ли сериалът с мистериите и неотговорените въпроси.
Истината е, че особено в последния сезон шоуто изглежда доста объркано и дава на мнозина възможността да спекулират, че всъщност всички - СПОЙЛЕР - са загинали още в първия епизод, а това е отвъдното.
Разбира се, многократно създателите на "Изгубени" са опровергавали тази теза. Но те казват и друго - не е нужно зрителите да получат всички отговори, за да се насладят на сериала.
Гледайки за втори път "Изгубени" толкова години след излъчването му, осъзнавам, че са прави. Друг легендарен сериал с мистерии - "Туин Пийкс", става толкова успешен не защото отговаря на въпроси от рода защо всъщност совите не са това, което бяха, а защото те държи емоционално свързан с героите си. Тук е същото.
"Изгубени" дава много отговори до края, особено ако гледаш внимателно. Далеч по-ценно обаче е самото усещане от преминаването през историята, от осъзнаването какво се случва и съзряването заедно с героите.
Финалният сезон, когато в паралелната линия виждаме как всеки един от персонажите би живял в един свят без острова, ни позволява да затворим страницата и да се разделим спокойно с тази екранна история.
Чудя се дали ако сериалът се беше появил няколко години по-късно, когато социалните медии вече бяха във вихъра си и всички важни събития се обсъждаха в Twitter, щеше да е по-голямо събитие от "Игра на тронове". Мисля си, че отговорът би бил положителен.
Със сигурност фенският гняв и недоволството от финала щяха да са по-големи, но колко по-мащабни щяха да са всички теории, спекулации и ангажираността на зрителите...
Но ако беше станало така, "Изгубени" вероятно щеше да бъде по-различен сериал - по-кратък заради наложените от стрийминг платформите нови правила, по-наситен, с отделни сезони, между които се губят цели години...
"Изгубени" безспорно е рожба на времето си - гениален сериал, който се появи във време, когато зрителите имаха търпението да гледат по над 20 епизода на сезон, но не и да чакат година и половина за следващия.
Той се появи в среда, която позволяваше свободата да се изследват проблемни и морално сиви персонажи, без да им налага стереотипни рамки. И да разказва история за разнообразни герои, без да задава задължителна рамка за "разнообразието".
Възможността да изгледам повторно "Изгубени" ми напомни колко добри могат да бъдат сериалите като медиум за разказване на истории. И със сигурност го запечата като едно от най-любимите ми шоута въобще.
