Експанзията на турските сериали съвсем не е ново явление, като от години насам драмите от Босфора си печелят фенове от Буенос Айрес до Банкок.
За последните няколко години обаче страната се е превърнала в световна сила, когато говорим за развлекателни продукции.
Според пазарно проучване на глобалната компания за анализ на данни Parrot Analytics, цитирано от The Economist, в момента Турция се нарежда на трето място сред най-големите износители на сериали в света. Пред нея са само и единствено САЩ и Великобритания - двете държави с най-големи традиции в областта.
Данните от проучването показват, че между 2020 г. и 2023 г. глобалното търсене на турски сериали е нараснало с внушителните 184%. За сравнение другата държава, чиито продукции "избухват" през последните години - Южна Корея, отбелязва ръст от около 73 на сто.
Турските поредици се радват на сериозна популярност на Балканите и в Източна Европа, в Близкия изток, но също така и в Латинска Америка, където драматичният характер на шоутата се усеща доста близък като усещане до испаноезичните теленовели.
Според проучването на Parrot Analytics за миналата година трите държави, които са били най-големите вносители на нови турски сериали са били Испания, Саудитска Арабия и Египет.
Истанбулската търговска камара изчислява, че от износ на телевизионни продукти Турция е спечелила 600 милиона долара през 2022 г., а според някои анализатори съвсем скоро продажбите на сериали зад граница ще надхвърлят един милиард долара.
Наскоро The Economist посвети на темата цял анализ, който да обясни защо шоутата от Босфора се радват на такова голямо влияние. Според изданието една от водещите причини е, че те се насочват към жанра на романтичните драми, който смесва любов и отмъщение - нещо, което е универсално и се приема добре от публиката.
Оттам отбелязват още, че културното влияние на турските сериали вече достига и до Америка, където някои писатели използват видяното за вдъхновение. Така например авторката на бестселъра на "Ню Йорк Таймс" "Yours Truly" Аби Хименес сама признава, че е базирала мъжкия си протагонист на герой от сериала "Sen Cal Kapimi" ("Почукай на вратата ми" - излъчван у нас по FOX и по bTV Lady между 2020 г. и 2022 г.).
Освен това в продукциите са вложени доста средства и усилия, поради което изглеждат красиво - от снимачните площадки до актьорите.
Именно това е и един от факторите турските поредици да успяват в Испания и Латинска Америка.
Местната аудитория там е свикнала със сапунените опери и завъртяните сюжети и затова разликата с типичните турски сериали не е особено голяма, освен когато заговорим за качество.
За зрителите в испаноезичните страни местните теленовели изглеждат "евтино", когато бъдат съпоставени с драмите от Босфора.
Телевизиите също са доволни, защото получават сериозно като количество съдържание.
В Турция сериалите излъчват нов епизод веднъж в седмицата, но продължителността на този един епизод може да достигне и до три часа.
Когато сериалите се продават за чужбина обаче, те най-често се "нарязват" на по-кратки епизоди, което позволява на телевизията купувач да ги излъчва много по-често - понякога дори всеки ден, пълнейки по този начин програмата си със сериал, достигащ стотици епизоди.
По думите на създателя на телевизионно съдържание Изет Пинто, който е родом от Турция, макар корейските сериали чисто като качество често да са по-добри, те не са толкова влиятелни, колкото турските.
Причината за това е, че корейските драми продължават само по 13 рекламни часа, докато турските могат да достигнат до около 200 рекламни часа.
Глобалните стрийминг платформи също помагат за турската експанзия при сериалите.
Netflix има богата селекция от турски драми, включително и няколко фентъзи и фантастични сериала, исторически поредици и романтични истории, които редовно попадат в Топ 10 на най-гледаните неща в редица държави, където стрийминг платформата оперира.
Останалите водещи платформи също разполагат с турскоезично съдържание.
Това, което те позволяват на турските режисьори и шоурънъри е много повече свобода в сравнение с обикновените телевизионни продукти, тъй като телевизиите трябва да се съобразяват с цензурата, налагана от регулаторите в Анкара.
Това включва избягване на сцени със сексуално съдържание (дори целувки), графично насилие, показване на наркотици или еднополови двойки.
В стрийминг обаче човек може да види секс сцени, където героите са голи (без, разбира се, да се вижда нищо кой знае колко провокативно). Въпреки това авторите получават много по-голяма свобода на действие, с каквато иначе не биха разполагали.
И все пак - щом Турция е третият най-голям износител на сериали в световен план, защо тогава се говори много повече за корейските драми, отколкото за турските?
Отговорът в случая е прост - защото до момента нито един турски сериал не е успял да пробие в САЩ или Великобритания, така както го направиха шоута като Squid Game или Hellbound.
Ето защо въпреки че сериалът "Kara Para Ask" ("Black Money Love") си спечели фенове като Лионел Меси и Барбра Стрейзънд, той така и не успя да се наложи в САЩ достатъчно, че да грабне заглавията на медиите.
Но светът е достатъчно голям, за да няма нужда турските сериали да завладяват Великобритания и Америка, за да се превърнат в хитове.
