Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Предисторията на крал Артур? Cursed няма нищо общо нито с Артур, нито с Дамата от езерото

"Предистория" на легендите за крал Артур и един по-различен поглед към рицарските митове през очите на "Дамата от езерото", още преди тя да се превърне в това.

Сериалът Cursed беше рекламиран сериозно от Netflix като женска алтернатива на Game of Thrones и The Witcher, събирайки в себе си епоса на артуровите легенди с модерния им прочит, появил се изпод ръцете на един от най-големите писатели в комиксовата индустрия - Франк Милър.

Резултатът обаче е меко казано спорен. Макар комиксовите адаптации да са "голямото нещо" сега, дори когато не говорим за супергерои, Cursed остава труден за смилане и то не по онзи начин, който бихме използвали същите думи за шоута като Dark или Black Mirror. Cursed просто е един объркан миш-маш, който трудно би успял да задоволи някаква по-голяма аудитория.

Да започнем отначало. Историята на сериала се фокусира върху Нимуе (изиграна от Кетърин Лангфорд - 13 Reasons Why) - момиче от малцинството на владеещите магията феи, което обаче не е прието добре дори сред своите, защото те се съмняват, че тя е "вещица" и е обладана от тъмни духове. И докато тя се опитва да избяга от селото си, за да бъде оставена намира най-сетне, орденът на червените паладини преследва всички от нейния вид, колейки, изгаряйки на клади и опустошавайки цели села.

В един от опитите си за бягство тя среща Артур - млад, смел, но не съвсем наемник, който се опитва да преживява с една банда разбойници, като след един момент на двамата ще им се наложи да оглавят съпротивата на феите срещу червените паладини.

Да, това вдясно е Артур. И единственото, което е крал, е един вълшебен меч... Снимка: Netflix
Да, това вдясно е Артур. И единственото, което е крал, е един вълшебен меч...

В сериала има доволно количество насилие и кървища, самата Нимуе е кралица войн, която върти магически меч, а враговете ѝ отговарят с чудовищна жестокост. Разбира се, има го и магьосника Мерлин, който обаче май е изгубил силите си и сега се е отдал на пиянство.

Ако погледнем към Cursed като поредния фентъзи сериал, той не е лош. Има си познатите моменти от толкова много други фентъзи романи, филми и сериали, има динамичен сюжет и нелоши герои, всеки със своята собствена мотивация за действие.

Сериалчето не е лошо, но просто е от ранга на шоута като The Letter for the King или The New Legends of Monkey. Да, точно така, сериали, които дори и да са ви попаднали в един момент, вече сте забравили, че съществуват. Въпреки претенциите, тук липсва размахът, който има The Witcher. За Game of Thrones въобще не говорим.

И все пак има нещо, което кара Cursed да изпъкне пред толкова многото други лесно забравими сериали на фентъзи тематика. И това е фактът, че шоуто може да ви подразни сериозно като камъче в обувката, като пресен мазол след дълго ходене или като топла бира в горещ летен ден.

Сериалът се води адаптация по комикс и по легендите за крал Артур, но на практика няма нищо общо с тях освен имената. Нищо общо.

Кетърин Лангфорд се справя добре с ролята си, но истината е, че героинята ѝ няма нищо общо с Дамата от езерото... Снимка: Netflix
Кетърин Лангфорд се справя добре с ролята си, но истината е, че героинята ѝ няма нищо общо с Дамата от езерото...

И, да, факт е, че самите легенди за Артур са се променяли с годините и вековете много и няма автор с автор, които да представят една и съща история за митичния предводител на бритите. Въпреки това обаче има някои основни моменти и логика на героите, които са се наложили. Cursed пренебрегва всичко това и разказва своята история, използвайки едни кухи имена и образи, просто защото.

Оставен сам по себе си, сериалът щеше да бъде приятно нещо за убиване на времето, но с претенцията за предистория на легендите той влиза в едни определени очаквания.

Разбира се, всеки зрител има своите лични очаквания, но когато говорим за крал Артур, едва ли някой си представя чернокож крадец и наемник, който да няма ама абсолютно никаква връзка с Утер Пендрагон.

За многообразното и мултиетническо общество няма да отваряме тема. Сериалът въобще пренебрегва идеята за историческия момент, в който по принцип се развиват историите от артуровия цикъл, пращайки в тях както солидно количество чернокожи персонажи, така и викинги (които всъщност не се появяват в Британия още поне няколко века). Пренебрегната е изцяло борбата на бритите, които Артур предвожда, с англосаксонските племена нашественици. 

Въобще всяко късче история от легендите е орязано и хвърлено на боклука. Вместо това е сложена една измислена, авторска фентъзи история, която сама по себе си не е лоша, но не е свързана по какъвто и да е начин с крал Артур.

Иначе казано - в сериала всичко е направено самоцелно, пренебрегната е логиката на самите персонажи и герои, пренебрегната е тяхната история и връзките помежду им. И това просто защото името на Артур привлича повече интерес.

Понякога отделни имена се използват просто ей така, за да може зрителят да си каже едно "Ахаааа" в края на шоуто и евентуално да се усмихне, спомняйки си значителната роля, която този герой има наистина в легендите.

Истината е, че този сериал можеше наистина да бъде нещо много повече. Можеше да уважи легендите, да спази основната им структура и логика и пак да представи силни женски персонажи, нов поглед и интересни промени.

Пример за нещо такова са "Мъглите на Авалон" - историята на крал Артур, представена през очите на неговата полусестра лейди Моргана, или телевизионният филм "Мерлин" (да не се бърка с оная помия от 5 сезона, станала така популярна), в който се разказва историята на младия друид, преди да стане това внушаващо страх име.

"Мъглите на Авалон" Снимка: IMDB
"Мъглите на Авалон"

Ако пък се цели съвсем нов и различен поглед към легендите, тогава може да се погледне към най-реалистичната им адаптация за роман - трилогията на Бърнард Корнуел за Артур, в която събитията са представени през очите на един от най-близките му съратници, но така, че да изглеждат възможно най-адекватно в исторически план - от бита на човека през V век, през битките, та до гуляите и отношението към магията.

Но не. В случая Netflix са предпочели просто едни имена и да ги изстискат за пари, предлагайки в крайна сметка един посредствен проект, поръсен с доволно количество съвременни политически идеи. Нищо ново под слънцето.

Елементарно вглеждане в онези сериали и предавания, които наистина печелят фенове, ще покаже, че те стъпват върху оригинални идеи и не се съобразяват в общия калъп.

Ако са адаптация, те уважават оригинала, и макар да не го копират напълно, запазват основната логика на героите. Излезе ли се извън това, тогава работата започва да става посредствена. Сериали полуфабрикати никой не помни... А по всичко личи, че това ще е и съдбата на Cursed. 

Най-четените