Лос Анджелис през 1932 г. е място на контрастите. Бляскавият свят на киноиндустрията и пълните с пари джобове на петролните магнати имат за противовес мрачните последствия от Голямата депресия върху живота и финансите на обикновените хора.
В този Ел Ей едно зловещото отвличане на бебе медийна сензация се превръща, а отговорността за разкриване на истината пада не върху полицията, а върху изтощените рамене на един съсипан от живота частен детектив.
Не е учудващо, че с тази епоха за фон и подобна мистерия в центъра гледането на новия минисериал на HBO - "Пери Мейсън", е като разлистване на добре отлежал детективски роман, дело на майсторите на жанра.
Продукцията от осем епизода предлага ценната комбинация от убедителна атмосфера и попадения в актьорски състав, воден от Матю Рийвс ("Американците") и допълнен от опитни лица във второстепенните роли.
"Пери Мейсън" ни разказва за младото семейство Додсън, което е принудено да плати откуп за отвлеченото си дете. При подобен случай, в който медии и политици настояват за бърза развръзка, полицията лесно може да тръгне по най-бързия, лесен, но и погрешен път.
Адвокатът на семейството - Е.Б. Джонатан (Джон Литгоу), се опитва да избегне това и възлага странично разследване на случая на свой доверен човек - частният детектив Пери Мейсън (Матю Рийвс).
Мейсън е продукт на своето време. Мислете за него не толкова като за суровия, но уверен Филип Марлоу от книгите на Чандлър, колкото като за окаяните персонажи с лош късмет, за които често пише Чейс.
Раздърпан, даже леко мърляв частен детектив, Мейсън е добър в работата си, но не и в комуникацията с хора. Преследват го кошмарите на Първата световна война, в чиито окопи сякаш е загубил част от себе си. Същевременно не може да си намери място и в едно уж мирно общество, изградено обаче върху лъжи и заблуди.
Първоначално ролята е трябвало да бъде изиграна от Робърт Дауни-младши, но графикът му не позволява това и в крайна сметка той остава само продуцент.
Това всъщност е за добро. Вярно е, че за "Пери Мейсън" щеше да се говори повече, ако Дауни-младши беше в ролята на едноименния детектив, но с франчайз роли като Тони Старк/Железния човек и Шерлок Холмс той вече е твърде брандиран и разпознаваем.
Матю Рис от своя страна е познат само на част от телевизионните зрители със сериала "Американците" (The Americans). Достатъчно "анонимен" е, за да е по-лесно да го възприемеш като Пери Мейсън, а и достатъчно талантлив, за да отрази "голямата депресия" на персонажа.
Умората и недоволството от живота проличават дори в погледа му - Мейсън е един нещастен човек, за когото е почти невъзможно да открие удоволствие или щастие в живеенето. Под тази захабена, съсипана повърхност обаче се крият умения и инстинкти, ценни за всеки частен детектив. Тлее и стремежът към истината, а постепенно виждаме как това търсене "събужда" Мейсън - дава му цел, смисъл, посока.
Макар да е своеобразен център на сериала, който носи името му, детективът не е единственият важен елемент. Докато Мейсън разследва отвличането на бебето, а покрай това и животът на самите родители, тъмнокожият униформен полицай Пол Дрейк се сблъсква с друг ъгъл на разкриващата се конспирация. А над всичко това постепенно пада сянката на евангелистката църква, на която семейство Додсън са членове - организация на вярата, чиито членове обаче не вдъхват особено доверие.
Редица доказали се актьори от малкия екран допълват успешно актьорския състав на "Пери Мейсън".
Първоначално най-ярко впечатление, отвъд Рис, прави Джон Литгоу, който може би помните от ситкома "На гости на третата планета", а години по-късно смрази кръвта като невероятно прикриващ се сериен убиец в един от сезоните на "Декстър". В ролите ще видите и Джулиет Риланс ("МакМафия"), Шеа Уигъм ("Престъпна империя", "Жокера") и Татяна Маслани (Orphan Black). Да не пропускаме и Робърт Патрик, чието набраздено от бръчките и годините лице няма нищо общо с онова на Т-1000 от "Терминатор 2" - безспорно най-популярната му роля.
Най-ценното на "Пери Мейсън" обаче - дори над добре подбраните актьори и мистериозното престъпление - остава носталгичната атмосфера на евтини костюми, цигарен дим и опасни алеи, която ви връща на страниците на добрите стари детективски романи. Усещане, което само се засилва от детайлите в декорите и джазовите мелодии за фон.
А дори да не сте фенове на жанра, точно тази атмосфера е нещото, което може да събуди зрителското ви любопитство.
