Щеше да е по-лесно, ако новият фентъзи сериал на Amazon Prime - The Wheel of Time ("Колелото на времето") беше наистина пълен боклук - с лоша игра, наивна история и тотално пресоляване на манджата с политкоректните нотки.
Тогава човек с лека ръка можеше да го подмине и да го заклейми. Но не е. Поне не съвсем.
Проблемът със сериала е, че ако си чел книгите на писателя Робърт Джордан, още от първата минута на първи епизод ще изпитваш спорадични и ярки дразнения заради дребните и все пак открито досадни промени, които шоуто си позволява дори по неща, които не си струва да бъдат променяни.
Защото сериалът "Колелото на Времето" се опитва да бъде свое си нещо - не просто адаптация на обичана от поколения фенове на фентъзито епична поредица, а да остави свой отпечатък. Да се отличи с нещо.
Ако сте тотални новаци и само сте чували за "Колелото", шоуто може да ви се стори интересно - в него има мистерия, има магия, има разнообразни герои, драма, болка...
Възможно най-кратко казано, сериалът разказва за Моарейн, член на могъщите Айез Седай - организация от жени, които владеят силата на магията. Моарейн (Розамунд Пайк) тръгва начело на група от петима младежи на пътешествие из света, вярвайки, че един от тях може да има силата да спаси света... или да го унищожи.
За първите три епизода, пуснати от Amazon Prime, историята се развива с прилично темпо, а чисто визуално нещата изглеждат също добре. Актьорската игра става - нищо кой знае колко блестящо, но и нищо особено дразнещо до момента.
Въобще сериалът има потенциал да бъде нещо интересно за гледане. Ако сте пълни новаци в темата...
Ако обаче сте чели книгите, още от първата минута на този сериал ще заварите една тотална каша, в която твърде, твърде малко от показаните неща отговарят на това, което знаете за тази великолепна история.
А това, някой трябва да каже на онези умни глави в Холивуд, отблъсква феновете - същите тези хора, заради които въобще се подхожда към филмови и телевизионни адаптации на произведения по начало.
Идеята на една такава адаптация, в която са изсипани чували и чували с пари, е да стъпи на съществуващата фенска база, която е очаквала филмирането на тази им любима книга с години; която при новината, че ще има сериал по "Колелото на времето" е подскачала от радост и е потривала доволно ръце.
Проблемът в случая идва от това, че феновете са придирчиви създания, които не обичат промените. А при "Колелото на времето" ситуацията е дори по-сложна.
Да подчертаем - тук става въпрос за фенове, които са прочели 14 романа, които в голямата си част (ако не и всички) са над 1000 страници. Да, тези читатели са наистина отдадени на тази история и за тях не е особено добра идея някой да реши да се ровичка своеволно в историята, преобръщайки нещата в нея, в които те са се влюбили преди години.
А създателите на "Колелото на Времето" са ровичкали и преобръщали с главата надолу адски много в тази история - от дребни детайли до някакви доста по-важни елементи.
Разбира се, всеки с поне малко разбиране за адаптациите по книги трябва да е наясно, че няма как да няма промени в сюжета и детайлите. Такива неща се случват и се преглъщат.
Проблемът е, когато започне да се прекалява - когато създателите на сериала или филма започнат да правят промени, които не се изискват от самата адаптация за екран.
Като например Мат, един от основните персонажи, да е крадец от бедно семейство с впиянчена майка, Перин да си има любима в Две реки, която вместо него е ковач (него така и не го виждаме да върти чука), а Егвийн да я подлагат на някакъв странен ритуал за иницииране, при който я бутат от висока скала в реката (това си звучи тъпо, откъдето и да го погледнеш).
Или пък, че прероденият Дракон може и да е жена... при условие, че в книгите има много, много, много ясно обяснена база защо само жените могат да използват Единствената сила, а мъжете полудяват, докосвайки се до нея.
Така в един момент зрителят получава една тотална каша, при която имаш един не особено здрав гръбнак от основни запазени събития и моменти, както и един солиден пълнеж от промени, които в очите на феновете има голяма опасност да изглеждат като пълни глупости.
Нещо повече - някои от тези промени си личи от километри, че са просто зародиш на допълнителни сюжетни линии, което значи само едно - още ненужни изменения и отклонение от основния материал.
Най-видимият подобен пример е това расово "омешване", с което създателите на сериала толкова се гордеят.
Светът на "Колелото на времето" от книгите е изключително богат на различни народности и раси, като има места, където те се смесват и налице е многообразие. Но такива места далеч не са Две реки, откъдето започва приключението на главните герои. А точно там създателите на сериала са решили да заложат на "дайвърсити" до шията.
Не, Две реки е място, в което Ранд изглежда странно и дори е подиграван заради светлите си очи и червената си коса, защото е единствен. То е място, откъснато от събитията - тотална "вукойебина", както биха казали в съседна Сърбия - толкова затънтено място, че там само ходят вълците да се размножават. На такива места не е логично да имаш някакво расово разнообразие.
И колкото и странно да звучи за някои - тези неща са действително от значение за сюжета, защото те са основа за последващото израстване на героите, за сблъсъка им с различни хора и култури и израстването им.
Именно този сблъсък на различните култури и възприятия за света прави самите книги на Робърт Джордан толкова интересни и живи. Но желанието на създателите на сериала и на Amazon Prime да направят всичко "мулти култи" още от самото начало отнема от тази сила.
Сериалът "Колелото на времето" има претенциите да бъде следващият "Игра на тронове", но именно тук идва и голямата разлика.
Адаптацията на HBO по романите на Джордж Мартин се превърна в такъв хит, защото следваше доста плътно историята в книгите и не си правеше своеволни, нелепи промени. Даже напротив - когато книгите свършиха и всичко остана в ръцете на продуцентите, тогава този сериал започна да се превръща в нелогична помия.
В крайна сметка най-важна трябва да е историята. А в книгите "Колелото на времето" тя е за няколко младежи, които заради нуждата от (или жаждата за) промяна поемат на приключение, водени от тайнствена жена, на която нямат никаква вяра, един войн и един веселчун. И оттам се развива до мащаби, които няма как да бъдат описани с няколко думи.
Има битка между доброто и злото, която е многопластова, интересна и с безброй изражения. Има политика, има мистерии, има сражения и странни игри на съдбата. Има и дълбока философия.
В първите няколко епизода на сериала The Wheel of Time виждаме много малка част от това и много по-голяма част промени. И по всичко личи, че това ще продължи. Може тези нови неща да не са толкова зле сами по себе си - тепърва ще видим.
Но да се върнем към началото - този сериал не е пълен боклук и дори може да бъде интересен за гледане, особено за някой, който не е запознат с историята, написана от Робърт Джордан.
За останалите, уви, резултатът ще е най-малкото дразнещ и лишен от цялата идея и дълбочина на книгите. Но понякога това са рисковете на адаптацията.
Така че - не, "Колелото на времето" няма да бъде следващият "Игра на тронове". Освен ако човек не визира седми и осми сезон. Тогава може и да има някакъв знак за равенство.
