Футболът не е въпрос на живот и смърт. Той е нещо много по-важно...
Казал го е Бил Шенкли, и колкото и да клатим глава в несъгласие, защото в живота има и далеч по-важни неща, той е прав.
Емоцията в тези кадри, случките зад тях и легендите, които се раждат или преразказват след тях, са душата на този спорт.
Чуйте само тази история.
На 25 юни 1978 г. светът е притихнал и гледа финала на световното между Аржентина и Холандия.
Последни секунди, домакините водят с 3:1 и - край! На терена настава хаос, а Алберто Тарантини и вратарят Убалдо Фильол падат на колене, кръстят се и се прегръщат пламенно, плачейки от радост. Към тях притичва запалянко, който... остава на метър от тях, вместо да ги прегърне.
Той не може да го направи. Виктор дел Акуиля е без ръце, загубени при инцидент с електричество, когато е бил на 12. Аржентинският фен също плаче, а играчите го прегръщат секунди по-късно, когато го виждат да седи до тях.
"Футболът и този момент ме върнаха към живота - разказва Виктор. - Прескочих оградата с невероятно усилие, но нямаше как да не съм на терена, когато Аржентина става шампион. Тарантини и Фильол се прегръщаха пред мен и отидох при тях..."
"Усетихме го, усетихме прегръдката му - кълне се днес вратарят. - Нищо, че не можеше да го направи. Този миг няма да забравя цял живот."
На следващия ден аржентинските вестници избират този фотос за водещ на първите си страници. По-малка е снимката на тима с купата.
Наричат го Прегръдка с душата - така моментът остава и до днес в паметта на футбола.
Е, има ли по-голяма магия от това?
И готови ли сте още да спорите с Шенкли?
