В горчивата реалност отпускът приключва на датата, на която е разписано в съответния документ. Това е факт, сух и скучен като риториката в самия документ или като инструкциите за употреба на новия ръчен чопър.
Умът обаче, даже и да гони IQ от 200 пункта, отказва веднага да натисне проклетото копче и да превключи от режим "Почивка" на режим "Работа".
Напротив, той си е зациклил някъде там, между морския залез, мидите със сос от бяло вино и пресни подправки и "Бангарангата", която дъни от три бара в три различи ремикса. И при опит за по-активна дейност, мозъкът просто дава син екран и учтиво моли за рестарт или поне кратка дрямка.
Защото не може да възприеме топ тъпотиите, които се случват точно след отпуск и насред градския прах, полепнал по лицето от пот. Като например:
Няма бири в 10 сутринта
На морето важи принципът, че бирата не е антибиотик, че да я пиеш под точен час. Никой не гледа странно, ако още покрай шведската маса с кренвирши в гореща вода се мяркат ярките етикети на бутилки и кенове с пиво и се чува "Гъл-гъл-гъл-аааааааааааааах!".
След първата ледена и морно запотена пък светът придобива по-красиви очертания и виковете на екзалтираните деца по плажа зазвучават като песни на сирени от Омирова поема. На втората бира пък крясъците на истеричните майки така омекват, че докарват по-чувствителните до оргазъм.
В офиса тази благодат е меко казано недопустима, дни след края на отпуска всяка клетка от тялото ни намира за грехота, че пивото не е налично, и заплашва да се самообеси или изчезне безкрайно.
Буди те съседът с флекса, а не вълните
Аксиомата гласи, че всеки, който обитава жилищен блок, има поне един комшия, който, откакто се е нанесъл, се опитва да превърне гарсониерата в мезонет. Затова съседът е в перманентен ремонт, непрекъснато чука, разбива, разрушава, разширява, остъклява банята, преустройва терасата в трета спалня и прочее.
В сутринта след връщането от почивка тъпанчетата в ушите прокървяват и започват да плачат за помощ. Тъпо им е, че вместо шум на вълнички и гларуси ги пенетрират варварските тропания от поредните размахвания на флекса.
Следват мисли за емиграция в Нова Зеландия, но реалността е, че вместо към летището, трябва да се ходи към офиса. Където дори няма бира...
Налага се да носиш прилични дрехи
На морето има три вида облекло - бански, нещо за над банския и нещо за вечерта. Обувките са сведени до два модела джапанки, едните от които не са за вечерта, защото шляпат по твърда настилка като мокър парцал - по дупето на изпикала се в ъгъла котка.
Сред най-представителните дрехи във ваканция са тениска с надпис "Човек с висока банкетна култура" и шорти със скъсано на единия джоб.
Шефът на свой ред може и да е разписал щедро отпуската, но отказва да допусне когото и да било до оперативка в подобно облекло и настоява да облечем нещо, което покрива поне коленете и раменете. Поне.
И дори няма бира за разхлаждане.
