Пътят към Супер Боул" ви разказахме досега за историята на „Мача" и за това колко голямо влияние оказват тези 60 минути върху най-мощната икономика в света.
Време е за претендентите: Сиатъл Сийхоукс и Ню Инглънд Пейтриътс.
Ако сте жител на северозападните щати на САЩ, то вероятността да сте привърженик на Сиатъл е над 50%. Отборът има щастието да е единственият представител от тази част на страната в лигата, което от своя страна му гарантира огромна база от фенове, най-вече от щатите Вашингтон, Монтана, Орегон, Айдахо и Аляска. Собственик на тима е Пол Алън - съосновател на софтуерния гигант Майкрософт. Отборът е от сравнително новите в НФЛ. Създаден е след сливането на двете конференции, през 1976 и с класирането си за тазгодишното издание на Супер Боул стана първият тим, основан след обединението, който има повече от едно участие във финала.
От 2002 година Сиатъл играе домакинските си мачове на един от най-красивите стадиони в света - „Сенчъри Линк Фийлд". Голямата гордост на тима обаче не са титлите - първата беше спечелена миналата година, а феновете. Огромната маса от привърженици гордо се нарича „Дванайстият човек" и по всичко личи, че в мача срещу Ню Инглънд на трибуните на Университета на Финикс ще има предостатъчно „дванайски".
Оръжията на Сиатъл
Отборът наложи нов стандарт за игра в защита в последните години. Изключително рядко срещано е тим да поддържа лидерската позиция в тази толкова конкурентна лига и то в сложен елемент като защитата, но отборът на Пийт Керъл и тази година се оказа истинско страшилище дори за най-добрите нападения. Смело можем да кажем, че защитата изведе отбора на два поредни Супер Боула, а в нея греят имена на зверове като може би най-добрият краен защитник Ричард Шърман и най-добрата двойка сейфтита в света - Ърл Томас и Кем Ченслър.
Разбира се, няма как само със защита да си толкова успешен. Играта по земя се превърна в религия за Сийхоукс, а тяхната библия се казва Маршон Линч. Човекът, който не желае да говори с журналисти, на моменти прилича повече на комиксов герой със способността си просто да минава през защитниците или да мъкне на гърба си трима-четирима от тях. Брилянтно допълнение за Линч е и най-успешният към момента куотърбек „от новата Ера" Ръсел Уилсън. Въпреки скромния си ръст, Уилсън притежава уникален поглед върху играта, а бъде ли изпуснат плъзва като свръхзвукова хлебарка по терена и често причинява невероятни главоболия на противниковата защита.
Слабостите на Сиатъл
Сиатъл не е отбор, който може да играе с пас. Именно това е един от парадоксите в успеха на този тим в последните две години. Лигата недвусмислено начерта посоката към все по-голям дял на пасовете по време на мачове, дори смени част от правилата на играта, за да може този елемент да бъде още по-силно застъпен. А „пас" е мръсна дума за Сийхоукс. Техните основни нападатели са дребни, но за сметка на това - бавни. Това прави отбора донякъде праволинеен с играта по земя, което улеснява стратезите на съперниковата защита... поне на теория.
Ню Инглънд Пейтриътс е създаден през 1960 година. Играе мачовете си на „Жилет Стейдиъм" във Фоксбъро - предградие на Бостън. Именно преместването на отбора от големия град става и причина името да бъде сменено от Бостън на Ню Инглънд. Собственик е един от най-влиятелните хора в НФЛ - магнатът Робърт Крафт.
С класирането си за 49-то издание на Супер Боул Ню Инглънд се изравни с лидерите по участия с 8, колкото имат и Питсбърг и Далас. Няма обаче по-успешен тим от идването на Бил Беличик през 2000 година. Треньорът направи от един приличен отбор - истинско страшилище, къде с гениални похвати, къде с мръсни номера. Пейтриътс спечелиха първия си Супер Боул през 2002 година при третото си участие в големия мач. В рамките на 4 години тимът става шампион 3 пъти, което е направо уникално постижение при днешното ниво на конкуренция в НФЛ. Отборът държи рекорда за най-много поредни победи в историята - 21.
Оръжията на Ню Инглънд
Тандемът Бил Беличик - Том Брейди е смъртоносна комбинация от повече от десетилетие. Химията между треньора и куотърбека е на почти паранормално ниво, а многогодишната работа между двамата със сигурност ще ги вкара в Залата на славата. Брейди е единственият куотърбек (и втори играч въобще), който ще има 6 Супер Боул-а на колана си с мача в неделя. Тази по-скоро машина, отколкото човек, наближава 40-те години, но ръката му не трепва и все още владее до съвършенство цялата палитра от инструменти, с които трябва да борави играчът на този пост.
И докато Брейди е „мозъкът" на опустошителното нападение, мускулът се нарича Роб Гронковски. Популярният като Гронк тайд енд, подобно на колегата си Маршон Линч от Сиатъл редовно „засажда" в терена хора, които опитват да застанат на пътя му. Това е човек, който може да продължава да тича дори половината играчи на съперника да са на плещите му, а спортният му хъс е впечатляващ.
Слабостите на Ню Инглънд
Въпреки че Беличик се слави като защитен гений, този сезон не може да се каже, че този елемент от играта е сред козовете за отбора му. В съблекалнята има сериозни имена като Дарел Ривъс, но защитата така и не успя да постигне най-важното в този спорт - постоянство. Именно това е ахилесовата пета за отбора. Не трябва да се забравя и още нещо. Въпреки че ръката на Том Брейди все още цели като с лазерен мерник, ветеранът е пълна катастрофа, когато трябва да използва краката си и да пробяга дори кратка дистанция. А и на тази възраст всеки по-сериозен удар може и да бъде последен.
Сиатъл и Ню Инглънд са два великолепни и много различни отбора, имат изключителни достойнства, но и своите слабости. Трофеят Ломбарди ще спечели този отбор, който успее по-добре да прикрие уязвимите си места, които ще бъдат търсени яростно от съперника. Шоуто Супер Боул е с начален час 01:30 в нощта между неделя и понеделник.
