Другите българи. Кои ще стартират за чужди държави в Рио

Мартин Маринов. Два месеца тренировки се оказаха достатъчни за 49-годишния софиянец да свали 10 килограма и да спечели две титли от националния шампионат по кану-каяк на Австралия.

Той ще представя страната на 1000 метра кану в двойка с натурализирания унгарец Ференц Шекшарди (37 г.).

Маринов така или иначе щеше да пътува за Рио, тъй като е треньор на китайския национален отбор.

Това ще бъде петата му олимпиада като състезател. Печели бронз за България от Сеул 1988 и от Барселона 1992. След Атланта 1996 емигрира в Австралия и участва от нейно име в Атина 2004. След това е назначен за национален селекционер, а негови възпитаници печелят златни медали от Пекин 2008 и Лондон 2012. Притежател е на още едно отличие - "Мистър България 1993".

Емил Милев. Стрелецът ще бъде на 48, когато ще запише участие на втората си олимпиада като представител на САЩ и общо шеста в кариерата си.

Миналата седмица той спечели националната квалификация на бърза стрелба с пистолет във Форт Бенинг. Негов съперник за квотата бе 22-годишният Александър Шишков - син на личния му треньор Владимир Шишков.

Емил печели сребро за България от Атланта 1996 и е част от тима ни в Барселона 1992, Сидни 2000 и Атина 2004. Емигрира преди 12 години и под знамето на новата си родина завършва 13-и в Лондон 2012. Милев тренира вечер, тъй като основната му професия е учител по физическо възпитание в Тампа. През ваканциите си взема неплатена отпуск и лети до Колорадо Спринг, където поддържа форма в местния олимпийски център.

Тервел Длагнев. Голямата американска надежда за злато в тежка категория при борците. 30-годишният гигант е роден у нас, но родителите му се местят в Тексас, когато Тервел е едва на 4. Бащата Ивайло се решава на смелата стъпка през 1989 г., когато в семейната гарсониера живеят седем души от три поколения. В плановете му обаче не влиза едногодишният престой в бежански лагер в Австрия. По-късно родителите на Длагнев се развеждат, а той се утвърждава като един от най-добрите американски борци.

Има два бронзови медала от световни първенства, а на предишните игри в Лондон остава пети. Осигури си участие в Рио миналата седмица, като спечели убедително квалификацията в Айова.

Кристиан Голомеев. Син на големия ни кроулист Цветан Голомеев и племенник на легендарния баскетболист Атанас Голомеев. Миналото лято плувецът счупи националния рекорд на Гърция и покри норматива за Рио 2016 в дисциплината 100 метра свободен стил - 48,85 секунди. Местните медии му лепнаха прякора Торпедото. 23-годишният талант участва и на игрите в Лондон, където остана 31-ви. Израснал е в Гърция, а отскоро следва с пълна стипендия в Алабама, САЩ.

Боянка Костова. Абсолютен властелин в категория до 58 килограма във вдигането на тежести. 22-годишната световна и европейска шампионка бе продадена на Азербайджан заедно с Валентин Христов през 2012 г. за общо 400 000 евро. Ако сбъдне прогнозите и триумфира с титлата в Рио, ще заработи минимум 500 000 долара. Това е сумата, обещана от местния олимпийски комитет за олимпийско злато. За азерите можеха да се състезават Валентин Христов и Силвия Ангелова, но те изгърмяха с допинг на световното в Хюстън през ноември.

Александър Александров и Борис Йотов. Гребците извоюваха квота за Азербайджан като двойка скул, като спечелиха финал Б на световното първенство през септември. Александров е двукратен шампион на планетата за юноши от името на България, но през 2010 г. се премести при азерите заедно с още трима свои колеги и треньорката си Юлияна Стоева. Още същата година бе избран за гребец №1 на страната, а на олимпиадата в Лондон се нареди пети във финала на скиф. 20-годишният Йотов също минава за голям талант и има сребърен медал от юношеските летни игри през 2014 г.

Михаил Александров. Плувецът, известен в САЩ като Майк, има шансове за квота в коронната си дисциплина 100 метра бруст. За целта трябва да се класира поне втори на държавния шампионат. До 2008 г. се състезава за България, включително и на две олимпиади. След това предпочете да се възползва от статута си на американски гражданин, но не успя да се класира за игрите в Лондон.

Баща му Пламен (също плувал на летни игри - в Москва през 1980 г.) емигрира заедно със семейството си през 1994 г. Получава покана от САЩ в качеството си на съботянин и проповедник във Велинградската енория. Мишо се дипломира като психолог в Северозападния университет в Еванстън, Илиноис. И паралелно гради успешна кариера в басейна, където се утвърждава като един от най-добрите. Преди да влезе в националния отбор, категорично отказва да стартира в събота заради религиозните си убеждения.

Еди Пенев. Гимнастикът се озовава в Америка покрай треньорската кариера на баща си Мариан, който в момента излежава 16-годишна присъда за изнасилване на своя невръстна възпитаничка. Еди първо защитаваше цветовете на България, но през 2012 г. избра САЩ. Година по-късно вече бе част от националния отбор и сега уверено гледа към предстоящата олимпиада, макар че визата му още не е сигурна.

Екатерина Аврамова. Една от най-талантливите ни плувкини прие да се състезава за Турция през 2014 г. и обяви, че решението й е чист бизнес. От години тя живее, учи и тренира в Лондон. Тя стартира за България на предишната олимпиада, а сега се цели в Рио 2016. За целта трябва да покрие минимум норматив Б, макар че според новия регламент на международната федерация дори това не й гарантира квота.

Ванеса Ферари. Звездата на италианската спортна гимнастика е амбицирана да участва в Рио независимо от измъчващите я напоследък контузии. Тя е дъщеря на българката Галя Николова от Плевен и на Джовани Ферари от Кастелеоне. Родителите й се запознават в края на 80-те на плажа в Златни пясъци. Ванеса има 5 медала от световни първенства (включително златен) и 9 от европейски шампионати (3 златни). В колекцията й липсва единствено олимпийска титла.

Само един медал и едва 62-ро място за България в класирането по нации на олимпиадата в Рио де Жанейро през август. Това е прогнозата на авторитетната агенция за спортна статистика „Инфострада“.

Според експертите от компанията, която прилага доказан през годините математически модел, единственото ни отличие (сребро) ще бъде завоювано от ансамбъла по художествена гимнастика.

Ако мрачното предсказание се сбъдне, това би означавало най-слабото ни представяне от Хелзинки 1952. Преди 64 години легендарният боксьор Борис Георгиев-Моката печели бронз и става първият ни олимпийски медалист.

Очакванията са за игрите да се класират между 40 и 50 родни спортисти. В Рио ще участват и поне десет други българи, които обаче ще защитават честта на чужди държави.

Някои от тях са продукт на доказано ефективната система от времето на комунизма и очевидно отказват да остареят. Други са деца на емигранти – родени или израснали зад граница. Трети постигнаха солидни успехи за родината, но не устояха на примамливите предложение да сменят националността си.

В исторически план сме произвели трима шампиони, донесли олимпийски титли на други страни - Наим Сюлейманоглу, Халил Мутлу и Николай Пешалов. Медалът, разбира се, има и обратна страна в лицето на Армен Назарян.

Обективно погледнато, своеобразният отбор на другите българи почти сигурно ще се представи по-успешно в Бразилия, отколкото цялата родна делегация. Достатъчно е да споменем Боянка Костова - актуална световна и европейска шампионка във вдигането на тежести. Тя е абсолютен фаворит в категорията си и е голямата надежда на Азербайджан.

Иначе най-колоритните имена в списъка са двама ветерани, които пренаписват историята пред очите ни. 49-годишният Мартин Маринов ще се превърне в най-възрастният кануист, стартирал на летни игри. А Емил Милев, който другия месец ще навърши 48, ще стане едва вторият стрелец от САЩ с участия на шест различни олимпиади.

Специално внимание заслужават и двама плувци. Михаил (по-известен като Майк) Александров избягва да скача в басейна в събота заради религията си, Кристиан Голомеев носи прочута българска спортна фамилия.

Вижте в галерията любопитни факти за нашите спортисти с чужди паспорти, които вече се класираха за олимпиадата в Рио или имат солидни шансове да спечелят квота.