Играчите от националния отбор на Франция, които се състезават за чужди отбори, със сигурност се чувстват по-защитени в такъв момент. Те просто са далеч. Макар че днес медиите умеят да линчуват и от разстояние. Сега може смело да оправдаем провала на тима с Раймон Доменек. Не бива обаче да хвърляме цялата вина върху него, не бива да прекаляваме. Не всичко във Франция е толкова просто и очевидно.
Историята на неуспеха започва отдалеч. Още от произхода на Доменек, който всъщност е каталунец, въпреки че през целия си живот е живял във Франция. Той има нелоша кариера, игра като либеро, при това успешно. В биографията му е дори шампионска титла на Франция.
Треньорската му кариера започва след края на състезателната и не е изненада, че Доменек бързо стига до поста треньор на младежкия национален отбор на Франция. Там постига и успехи като участието във финала на европейското първенство за младежи през 2002 г. Логично през 2004 г. перспективният треньор е назначен начело на мъжкия отбор. А в същия ден, в който поема поста той става и баща на дъщеря. Ето така започва да вярва в числата и знаците.
По това време отбора изживява своя преход. Великите играчи, спечелили титлата през 1998 си тръгват, новите не успяват да заемат техните места на лидери. Франция започва да побеждава отново едва след връщането на Тюрам, Зидан и Макелеле. С тях отборът стига до участие на първенството в Япония и Южна Корея.
Още в процеса на подготовка всички отбелязват, че треньорът е особняк. Доменек, например, твърдо вярва в астрологията и хороскопите. Европейският и световен шампион Робер Пирес не попада в групата за шампионата, защото е роден под знака на Скорпиона. Убедителен довод, срещу който не можеш да кажеш нищо. От нефутболни и несвързани с формата му аргументи пострада и Мексес.
Казват, че по същата причина е отстранен и Людовик Жюли. Съществува и алтернативна, доста по правдоподобна версия. Бившият национал ухажвал жената на Доменек - Естел Денис, известна тв-водеща във Франция. Симпатична, разбираща от футбол, професионална състезателка по покер. Истинска мечта. Затова можем да разберем и двамата замесени в скандала. Но с Денис остава само един и това не е Людовик Жюли.
Естествено, ако треньорът притежава неоспорим авторитет, то никой в отбора не би посмял да пише на съпругата му SMS-и с определено съдържание. Затова на Доменек се наложило да се пребори с добротата си. Методът на тоягата и моркова не проработил, затова трябвало да остане само едното.
В Доменек обаче няма и харизма, която е необходима да бъде изграден боеспособен отбор от такъв разностранен сбор от характери. Продължава да се коментира фактът, че през 2006 тренировките на тима са провеждани от Зинедин Зидан, а не от Доменек. За това обаче няма доказателства.
За същата година и формата на Франция на световното първенство, специалистите са убедени, че заслугата е на един от най-гениалните треньори по физическа подготовка Робер Дюверн. Преди и след първенството той работи в Олимпик (Лион) - клубът, който разбива на пух и прах конкуренцията във френския шампионат. Нали помните как започна Франция? В групата останаха втори, но след това тръгнаха нагоре и елиминираха куп технични отбори, които не успяха да прекършат физичеси позастарелите французи.
Големият въпрос е защо Доменек остана след европейското първенство. Френските медии незабавно започнаха да търсят странични обяснения. И най-любопитният факт, който беше изваден е начинът, по който се плаша заплатата на Доменек. Оказва се, че схемата е твърде сложна. На практика французите не разчитат на един, а на няколко по-бедни копия на Роман Абрамович. По свирката на тези, които дават парите, играе президентът на местната федерация Жан-Пиер Ескалет. Той непрекъснато защитава Доменек и е един от онези, които наложи политиката на мълчание около отбора.
Въпреки това е ясно, че конфликтите в националния отбор са много и те започват доста преди Евро 2008 и настоящото световно първенство. Треньорът и играчите са на нож. Сега те се скараха още преди старта на турнира. На скамейката остана капитанът Тиери Анри. Донякъде едно подобно решение е логично след слабия сезон, който нападателят изигра в Барселона. Тези, които подържат капитана се разбунтуваха и предложиха извън състава да останат Гуркюф и Гову. На техните места те поискаха Диаби и Анри. Срещу Мексико желанията им бяха удовлетворени след като Гуркюф остана резерва. Гову обаче минава за любимец на Доменек още от младежкия тим.
Като цяло решенията на Раймон за смени и за титулярен състав са доста странни. Срещу Мексико Анри би могъл да усили атаката, но треньорът така и не прибегна до трета смяна. Което подкрепя тезата за конфликт между играчи и треньор. Но и не само там.
Между самите играчи също има противоречия. Твърди се, че представителите на различни култури и религии, каквито са играчите в състава, меко казано, не са приятелски настроени един към друг. Всеки от тях дърпа чергата към себе си. Насри и Бензема, например, не са в списъка именно заради характерите си. Но опитът за изграждане на добър микроклимат и без тях не сработи. Ако в 2006 г. Зидан и компания успяха да сплотят тима в съблекалнята, то вчера видяхме точно обратното. Което винаги се оказва фатално за всеки отбор.
Като цяло провалът на Франция бе очакван. И донякъде е приятен за ирландците и техните фенове. По броя на враговете си може би „петлите" са №1 на това първенство.
Доменек вероятно не е най-голямото зло на света. Вероятно извън професията си той е чудесен човек. Но това не е професия. Раймон е треньор и като такъв той запази поста си. В замяна Франция получи пореден провал на голямо първенство. Виновна обаче е федерацията, която го остави на поста след европейското първенство, виновни са футболистите, които се сдърпаха - помежду си и с треньора. Все пак това е националният тим. Всички би трябвало да имат общи интереси. Виновни са и хората, които обявиха назначението на Лоран Блан преди световното първенство.
Сега обаче на ешафода е поставен Доменек. Точно както крал Луи ХVІ, с когото легендата Ерик Кантона сравни настоящия треньор на „петлите". Самият Кантона след края на активната си кариера не стана треньор. Просто защото е наясно, че това не е за всеки. Доменек пък може да повтори половината от думите на Луи ХVІ пред гилотината: „Умирам невинен, нямам вина за престъпленията, в които ме обвиняват и прощавам на всеки, който е виновен за моята смърт". Изключението само е за прошката. Главното, в което е виновен самият Доменек, е на повърхността - че не си тръгна сам преди две години.
