Помните ли 13 май 2000 г.?На тази дата преди десет години настоящия мениджър на Левски Георги Иванов-Гонзо вкара най-популярния си гол - онзи с разбитата глава срещу ЦСКА. В същия мач Димитър Бербатов, тогава с екипа на ЦСКА, направи най-известните си пропуски...Онези, за които част от феновете на „червените" още не могат да му простят. И които няколко дни по-късно го накараха да се разплаче като малко дете, а майка му Маргарита яростно да обяснява, че при такова отношение синът й може да се откаже от футбола...
Десет години по-късно, на същата дата, Бербатов наистина се отказа. Е, не от футбола, но от националния отбор на родината си. Докато обясняваше мотивите си, нападателят изглеждаше също толкова отчаян и уморен. Че дори и повече. И в никакъв случай не приличаше на успелия футболист на „най-великия футболен клуб в света (по неговите думи). Освен по облеклото - като за първа страница на лъскаво модно списание. Като цяло обаче Бербо даваше вид на човек, който изрича взето вече решение, но не го прави с пълната убеденост, че това му носи удовлетворение.
Почти едночасовия му опит да убеди в мотивите си удари на камък. И му навлече повече гняв, отколкото всеки пропуск с екипа на България. Да, той като всеки човек има право на личен избор.
Само че някъде в този личен избор той май забрави, че не е просто поредният футболист, получил повиквателна за националния отбор. Той е Капитан на България, лице, символ. Той е човекът, който пали децата по спорта. Той е примерът, онзи заради когото и малкото фенове идваха на стадиона. Да го видят, да се снимат с него, да му поискат автограф. И като такъв има отговорности. И си тръгва последен, а не първи. И не в последния момент.
Днес Бербатов просто избра лесния път. Отказа се от битката за собствения си национален отбор и избра да се бори за Манчестър Юнайтед. И никой не разбра защо. Как така на благоевградчанина му е лесно да прояви разбиране към яростните критики в Англия, а не може да преглътне тези в родината си?
Едните искат от него извънземни неща, защото са си платили, а другите - защото е техният герой. Второто обаче се оказа твърде тежка корона. Още повече, че когато я носи няма как да се оправдае с обективните фактори - малко игрово време, предпочитание към друг играч, треньорско виждане. За нея ти трябва характер - на боец, куче, мъжкар.
Централният нападател сигурно е уморен. Но умората не се дължи на неуспехите, както се опита да ни убеди. На него просто му писна от критиките, от високите изисквания. Пролича си и по съвета, който даде на Станимир Стоилов - по-бързо да излиза в чужбина.
Но Бербо забрави и че не се е родил човека или спортиста, който да бъде обичан от всички. Няма успял човек, който да е безспорен, всеки има както привърженици, така и критици. Останалото е илюзия и живот в имагинерен свят.
