Странно нещо са спомените. Избледнели и почти забравени, те имат свойството да те връхлитат неочаквано с цялата си сила, блясък и великолепие. Блясъкът на една футболна епоха - краят на 70-те години и началото на 80-те, когато английските клубове бяха безапелационните крале на Европа.
Това бяха години на триумфи и разочарования, темпото на британския футбол бе подтискащо за останалите отбори отвъд Ламанша, а футболистите, обладани от страстта на играта, падаха от умора след края на мача, въпреки че само преди минути се носеха храбро и вихрено по терена...
... В една омайна майска нощ през 1975 г. изтичаха последните мъчителни минути на мач на "Парк де Пренс". Един яростен ирландски мъж - Джони Джайлс, напускаше терена опустошен, а очите на архитекта в играта на Лийдс Юнайтед горяха от смазващата несправедливост - абсурдно отменен гол бе узаконил ограбването на неговия отбор, а накрая отново ликуваха... германците.
Суровият рационализъм на Байерн отново бе донесе успех и въпреки че отборът почти не напусна наказателното си поле (укрепено и ешалонирано не по-зле от линията "Зигфрид" през двете световни войни), две контраатаки, проведени с неумолима прецизност, осигуриха европейската купа за баварския колос...
Джайлс си даде дума да завърши своята мисия. Той напусна Лийдс и се концентрира върху националния отбор на Ейре, където бе играещ мениджър вече две години. Бе решил да добави допълнителна доза професионализъм в коравия отбор на Зеления остров и да му прелее своето вдъхновение, превръщайки го в типичен британски тим - дързък, буен, безкомпромисен.
Джайлс имаше част от изпълнителите - Стив Хайуей бе неуморим в своите опустошителни рейдове по лявото крило, Дейвид О'Лиъри бе централен защитник от световна класа, Дон Гивънс - създаден да бележи. Трябваше обаче и един необикновен артист, който да разкъсва на парчета отбраните с непредказуемите си пасове и да вещае заплаха с всяко свое докосване. Това бе последната част от пъзела. Наричаше се Лиъм Брейди...
Tалантът от Дъблин се беше присъединил към Арсенал през 1971 г. и изигра първия си професионален мач едва на 17 години през 1973. При назначаването на Тери Нийл за мениджър и Дон Хау за треньор Брейди навлезе във своята върхова форма. Майстор на елегантния дрибъл, той сновеше неуморно между двете наказателни полета. Левият му крак притежаваше не просто силен удар - той беше направо магически.
Това разбра най-добре Питър Тейлър, вратарят на Тотнъм в една призрачно мъглива нощ в северен Лондон, когато топката бе изстреляна от ъгъла на наказателното поле и го заобиколи,поемайки по причудлива траектория към горния му ляв ъгъл.
А пасовете! Те бяха с ювелирна точност, дирижираха играта и можеха да променят хода й за миг. Точно такъв човек трябваше на Джайлс за националния отбор!
В паметта ми се е запечатал най-ярко оня знаменит финал за Купата на Англия между Арсенал и Манчестър Юнайтед в „храма на футбола". "Уембли", както обикновено, бе арената на драмите. "Артилеристите" поведоха с два ранни гола на Брайън Талбът и Франк Стейпълтън и точно когато инкрустаторите се готвеха да гравират името на Арсенал върху Купата, настъпиха последните 4 „дяволски" минути, изцяло приоритет на Юнайтед.
Първо Гордън Маккуин провря някак си топката през купа от изнурени тела, а след малко и вдъхновяващият североирландец Сами Макилрой премина няколко защитници и търкулна убийствено топката покрай слисания Дженингс.
Чак тогава Дейв Секстън, мениджърът на манчестърци, разкопча горното копче под вратовръзката си, потривайки доволно ръце - идваха продълженията, а с тях и славата...
Не така обаче мислеше Брейди. Той пое топката от центъра. Елегантно, но и на скорост премина през няколко играчи, чиито сърца все още плуваха в море от радост от скорошната развръзка и вместо да стреля към вратата, противопоставяйки се на логиката, той подаде наляво.
Греъм Рикс пое топката и изпрати прецизен прострелващ пас. Алън Съндерланд забоде без никаква милост топката в мрежата, а с това и смъртоносна кама в сърцето на Юнайтед. 3:2 - те бяха победени по начина, по който биеха години наред...
Същата година Брейди беше избран за най-добър играч в английското първенство - първият такъв, роден извън границите на Обединеното кралство.
Той вече се нуждаеше от ново предизвикателство и италианският гигант Ювентус, очарован от представянето му, щедро му го предостави.
Лиъм се отплати за доверието - 2 шампионски титли на Италия през 1981 и 1982 г. бяха завоювани в полите на Алпите.
След пристигането на Мишел Платини през лятото на 1982г. Брейди пое като странстващ рицар в земята на Да Винчи - игра последователно за Сампдория,Интер и Асколи, преди да се завърне отново на Албиона...
Джони Джайлс не можа да класира Ейре на голям футболен форум, но той постави основите. След няколко години Големият Джак Чарлтън направи това и превърна тима на Републиката в „отбор-юмрук".
Брейди ще бъде запомнен в Дъблин с оня гол през 1987 г., когато на „Лансдаун роуд" бе повалена самата Бразилия!
Ирландия, Зеленият остров, е не само земя на творци като Оскар Уайлд. Тя имаше и своите футболни поети - такъв, какъвто бе футболният маестро Лиъм Брейди...
