Как да разкажеш историята на Лев Яшин, най-популярният вратар в света? За играта му, приета като еталон в развитието на вратарското изкуство, за прекрасната координация, за светкавичната реакция, за умението да предугажда противниковите ходове и съответно да избира най-точната позиция? За него казват, че бил непобедим в ситуациите един на един, а за броя на спасените дузпи се носят легенди. Каквото и да кажеш за Яшин, все ще е малко...
Той е не само първият и единствен вратар, спечелил „Златната топка", но и първият страж, напуснал голлинията, за да подсигурява защитниците. Първият, започнал да вкарва топката в игра с ръце, което позволявало бързо да се подхващат контраатаки. Тези похвати и умението да ръководи цялата защита, са най-характерните черти в портрета на вратаря Яшин. Който бил не само футболен, но и хокеен вратар. На леда печели бронзов медал в първенството на СССР и става носител на купата на страната. Дори бил кандидат за националния отбор преди световното през 1954 г., но се отказал, за да се концентрира изцяло върху футбола.
Яшин, Лев Иванович. Вратар. Заслушил майстор на спорта. Роден... Починал... Клуб... Трофеи...
В случая тоди суховат шаблон едва ли е уместен, макар че трофеи и постижения не липсват. Яшин обаче вероятно заслужава много повече.
Може да опитаме и така:
„Юрий Гагарин и Лев Яшин олицетворяваха двете най-привлекателни черти на руския характер. Първият космонавт бе символ на неудържимия порив, който те кара да стъпиш в неизвестното. Най-добрият вратар в света бе синоним на качества като сигурност, самообладание, упорит стремеж да се бранят родните предели докрай, преодолявайки себе си..."
Не, звучи някак... патетично, изкуствено.
Но има една история, която би ни помогнала да се пренесем в онази все по-далечна епоха с нейните характерни специфики и особенности. История, която напомня за някои вечни неща, като например това, че само една крачка дели любовта от омразата и че величието не е в това никога да не падаш, а да се изправяш на крака, когато всички са срещу теб.
Става дума за най-трудния период в кариерата на легендарния вратар. По думите на съпругата му Валентина Тимофеевна, всичко започнало след световното в Чили през 1962 г., когато СССР губи от домакините с 1:2 на четвъртфинала.
Единствената информация от Световното запалянковците черпели от журналистите, изпратени да отразяват първенството. Кореспондентът на „Правда" докладвал в Москва, че вината за загубата от Чили била на Яшин, който допуснал два леки гола. На всичкото отгоре и самият вратар си признал, че не се е представил в най-добра светлина.
Московските „болельщики" започнали да освиркват легендата, част от журналистите се скъсали да го критикуват. А той приел нещата навътре и дори започнал да се замисля дали да не се откаже. В Динамо помогнали на вратаря да се възстанови психически. Треньорът Пономарьов често го пращал да почива сред природата, където Лев Иванович се отдавал на любимия си риболов. Към края на сезона Яшин се посъвзел и вече изгарял от желание да се върне на терена. Пускали го обаче да играе само за дублиращия състав, и то при гостуванията в малки провинциални градове.
Яшин се върнал в стартовия състав на Динамо едва през 1963 г. Московчани спечелили в Тбилиси, а вратарят не пуснал гол. Окончателната реабилитация обаче се състояла в друг мач, игран в чужбина. Което идва да напомни, че никой не е пророк в собствената си страна.
Поканили Яшин в сборния състав на света, който трябвало да играе в Лондон срещу Англия. Съотборници на вратаря били легенди като Пушкаш, Ди Стефано, Еузебио, Копа, Хенто. Валентина Тимофеевна гледала срещата на голям екран в Комитета за радио и телевизия. След мача се върнала у дома с такси.
„Внезапно шофьорът ме попита: „Видяхте ли как нашите биха англичаните?" - разказва съпругата на Яшин. - „Отговорих, че съм гледала мача, но изразих недоумение, защото крайният резултат бе 2:1 за домакините, а техен съперник бе не тимът на СССР, а сборен състав на ФИФА. „Но нали нашият Яшин игра и не пусна гол, смениха го при 0:0!", не се предаде таксиджията. Толкова приятно ми стана, че едва се сдържах да не кажа, че Лев е мъжът ми".
Може да се каже, че този кръг на съдбата, за вратаря е започнал и завършил с Чили. Именно треньорът на южноамериканците Риера водел тима на ФИФА в Лондон и лично поканил руснака да пази вратата на неговата селекция. Риера заявил, че Яшин безспорно е най-добрият вратар в света и съветските запалянковци се опомнили.
За Яшин скоро последвал знаменит мач с екипа на СССР в Рим, където многократно спасил вратата си, хванал дузпа и помогнал на Сборная да отстрани Италия и да се класира за следващия кръг на европейското първенство. Благодарение най-вече на изявите си в Лондон и Вечния град, вратарят получава „Златната топка" на сп. „Франс Футбол" за 1963 г..
Яшин е роден в семейство на работници. По време на Втората световна война е евакуиран от Москва в Уляновск, където започва да работи в завода. През 1944 г. семейството се върнало в столицата, но бъдещият легендарен вратар продължил да работи в завод. Ставал в 5 сутринта, за да стигне навреме до другия край на града.
В полезрението на Динамо попаднал, когато отбивал военната си служба, но в началото не му потръгва. Когато през есента на 1950 г. титулярят Хомич се контузил в дербито със Спартак, Яшин бил принуден да го смени, макар че не бил в състояние да се справи с напрежението. Сблъскал се със съотборник и съперникът вкарал гол. След мача в съблекалнята влязъл някакъв голям началник от милицията и заповядал „сукалчето" да бъде пратено в „девета глуха". След още един неуспешен опит в първия тим, Яшин временно се посветил на хокея и чак в средата на 50-те внезапно станал №1 на зеления терен.
Стилът му се отличавал с особена елегантност. Въпреки традиционната за онези дни методика, той си позволявал да излиза далеч извън пределите на „владенията си" и ефектно да спира атаките на имащия числено превъзходство съперник.
Усилията на Яшин съвпаднали със златната епоха на съветския футбол: СССР печели титлата на олимпиадата в Мелбърн (1956) и първото европейско първенство (1960). „Сукалчето", прогонено позорно след злополучното дерби със Спартак през 1950, играе на 3 световни първенства и пази до 41-годишна възраст.
Викат му Черната пантера, Черния паяк, Черния октопод... А когато през пролетта на 1971 г. множество световни звезди, начело с Боби Чарлтън и Герд Мюлер пристигнали за бенефиса на Яшин, германският стрелец направил всичко по силите си, за да вкара гол на легендарния страж, но така и не успял.
От футбола Лев Иванович си тръгва непобеден и ненадминат. Животът обаче му поднася още много тежки изпитания. Боледува тежко заради дългогодишните тежки физически натоварвания, пушенето също подрива здравето му. Ампутират левия му крак през 1984 г.
На 18 март 1990 получава званието Герой на социалистическия труд, а два дни по-късно умира заради усложнения, предизвикани от цигарите и продължаващата и след ампутацията гангрена.
Както отбелязва веднъж съпругата му Валентина, „Умееше да пази само футболната врата"...
* Материалът е част от поредицата на руския сайт Спорт Сегодня - „Недосегаемите", посветен на футболисти, прекарали цялата си кариера в един клуб.
Превод: Арам Потурлян
