Линдзи Вон: Нежната ледена кралица, която остана без сълзи от болка

„Ските са нещото, което съм правила във всичките тези години, но аз не се изчерпвам само с тях. Мисля, че започвам да го осъзнавам едва сега, и се надявам хората също да го видят.

Най-хубавото нещо е, че в истинския свят, всъщност, съм доста млада. Чувствах се стара от доста време, защото се състезавам срещу момичета с по 15 години по-млади от мен. Но сега, в истинския свят, съм нормална. 30 е новото 20, така че даже съм супер млада. Нямам търпение да започна да си почивам и да преоткривам себе си.“

Най-титулуваната жена в алпийските ски каза „стоп“ няколко месеца, след като навърши 34 години. Направи го със стил – с бронзов медал в последното си състезание, спускането на Световното първенство.

Рекордите, които държи, са много – общо 20 кристални глобуса, като между 2008 и 2012 спечели четири поредни, но от големите. 82-те й победи за Световната купа я правят най-успялата жена в алпийските ски, но остана на само четири зад рекорда на легендарния Ингермарк Стенамрк.

Линдзи Вон, която дебютира в състезанията от Световната купа през 2000 година, когато бе само на 16, е олимпийска шампиона в спускането от Ванкувър 2010, когато взе и бронз в Супер-Г. Осем години по-късно, в Пьонгчанг, спечели още един бронз в спускането, превръщайки се в най-възрастната олимпийска медалистка в алпийските ски.

„Разбрах, че кариерата ми не зависи само от рекордите. Горда съм с всичко, което постигнах“, каза американката през 2018-а, когато, може би, вече знаеше, че трудно ще спечели 87-а победа.

Най-голямата пречка пред подобряването на рекорда на Стенмарк за Вон бяха контузиите – от порязания палец при отваряне на бутилка шампанско през 2009-а, през ужасяващото й падане на Супер-Г на Световното първенство през 2013-а, та чак до този сезон.

При контузията през 2013-а Вон бе транспортирана с хеликоптер след бруталното разкъсване на мускули в десния й крак. Американката се опита да избърза с възстановяването си, но отново се контузи, което й попречи да вземе участие на Олимпиадата в Сочи през 2014-а и да вземе поне още един медал от Зимни игри.

Но след всяка травма се връщаше, в повечето случаи – по-силна. Така бе и преди последното й състезание, когато се озова в мрежите, а след това показа последиците от падането.

Последното й състезание бе емоционално за феновете й и за целия свят на алпийските ски. За нея, също. Но по лицето й не видяхме сълзи. Изплака ги по време на многобройните си контузии.

„Пресъхнала съм. Буквално. Не мога да плача повече. Искам да заплача, но нямам повече сълзи. Не е лесно да продължиш да се бориш след толкова удари по кокалите ти.

Разбира се, че ме боли. Всичко ме боли. Дори преди падането (последното – б.а.). Така че, сега ме боли дори повече, отколкото ме боли по принцип. Вратът ме убива. Но, в края на краищата, никой не се интересува какво те боли. От теб се иска да побеждаваш. Знаех, че мога да преодолея болката за последен път, и го направих. Всеки спортист се изправя пред различни трудности. Аз се изправих срещу моите с високо вдигната глава и излязох победител“, каза Вон чиято голяма мечта сега е болките да не бъдат толкова силни, когато годините започнат да се трупат и в бъдеще да има възможност да кара ски с децата си.

За децата ще трябва да поработи с приятеля си – звездата от НХЛ Пи Кей Събан, като засега семейството й наброява няколко кучета и три крави. Кучето, което винаги е с нея по абсолютно всички състезания е кавалер шпаниолът Луси, докато другите две я очакват у дома.

Вон често спасява кучета в беда, но обича всякакви животни. Веднъж дори си радели морков по „романтичен“ начин с един кон. А кравите – те, наистина, са три.

По време на Световната купа през 2005-а във Вал д'Изе организаторите предлагаха като награда крава. Повечето победители биха избрали чека за 5000 долара, който трябваше да върши работата на „утешителна награда“ за отказалите кравата, но не и Вон.

„Избрах нея, а не петте хиляди долара, защото беше много сладка. Преди състезанието ми казаха, че има крава за награда и аз доста се развълнувах. Спомних си как, изведнъж, поисках крава за домашен любимец. По време на церемонията по награждаването ми казаха да върна кравата, а те ще ми дадат чека. Но аз се сопнах: „Не! Не може да ми я вземете. Казахте, че това е моята крава!“

Това, което Вон не е знаела, е, че, всъщност, кравата е струвала доста повече, а и е била бременна. Е, второто, със сигурност, го е разбрала. Името на кравата-майка е Олимпе, а девет години по-късно Вон спечели още една – Уини, и изглеждаше също толкова щастлива.

Отношенията с колегите

Вон не е просто рекордьорка, тя искаше да остави наследство в спорта. Американката доказа, че можеш да бъдеш феноменална скиорка и в същото време, да бъдеш изключително женствена. Преди това, се смяташе, че жените трябва да трупат повече мускулна маса и да бъдат по-едри, за да постигат по-добри резултати. Но не и Вон. Тя искаше всичко.

Превърна се в секссимвол и изгря само по боди пейнт на страниците на Sports Illustrated. Издаде книга „Strong is the new beautiful“, в която разказва, че й е отнело цели 31 години, за да се почувства комфортно в тялото си. Превърна се в, може би, най-голямата звезда и най-разпознаваемото име в историята на алпийските ски, а мултимилионните договори с компании като Under Armour, Red Bull и Rolex доказват величината й.

Дори изяви претенции да се състезава с мъже през 2018-а. „Знам, че няма да победя, но бих искала да имам възможността да се пробвам. Мисля, че съм спечелила достатъчно състезания от Световната купа (76 тогава – б.а.). Би трябвало да съм си спечелила и уважението, за да ми дадат тази възможност.“

За последното си състезание покани легендата Ингермарк Стенмарк, от чийто рекорд от 86 победи остана на само четири. Пет, и можеше да изпревари шведа.

„На практика, трябваше да му се моля, за да дойде тук. Използвах главни букви и много удивителни, когато си писахме. Той е икона и легенда в нашия спорт, но бяга от светлините на прожекторите, въпреки че заслужава да е под тях. Много съм му благодарна, че бе тук. Честно, това беше перфектният край на кариерата ми“, каза Вон след последното си състезание.

Скиорката, върху която има най-голямо влияние, е София Годжа. 26-годишната родена в Бергамо италианка стана олимпийска шампионка в спускането през 2018-а, когато Вон взе бронза. Двете са и приятелки, а Линдзи е модел за подражание за София.

„За мен, тя е перфектната жена – казва Годжа. – Недосегаема на хълма, легенда, икона на нашия спорт, идолът, който вдъхнови поколения скиори, и човек, който винаги е бил до мен в най-трудните ми моменти, вдъхвал ми е кураж и сили и ми е помагал да продължавам да мечтая.“


Разбира се, Вон има влияние и върху развитието на кариерата на Микаела Шифрин, но отношенията между двете се развиват като история за огън и лед.

23-годишната Шифрин има вече 54 победи за Световната купа зад гърба си, а пред себе си – цялото време до края на кариерата си, за да счупи рекордите не само на Вон, но и да погледне към този на Стенмарк и да направи това, което Вон не успя.

„Не знам дали ще мога да вляза в обувките на Линдзи и да ги нося по начина, по който тя го правеше“, каза Шифрин през 2018-а, когато вече бе ясно, че отказването на Вон се задава и тя ще бъде безспорната голяма фигура на женските алпийски ски.

Вон обаче е пленена от таланта на Микаела, за която мнозина предричат, че ще бъде по-успешна от по-възрастната си сънародничка: „Невероятно е да наблюдаваш какво прави. Сигурна съм, че ще подобри рекордите ми в бъдеще. Надявам се само да бъде здрава и да продължава в същия дух. Нямам търпение да я гледам от дивана. Много важно е за спорта да имаме подобна фигура като нея. Страхотно е и за САЩ.“

Точно преди последното й състезание Вон предизвика леко хаплив отговор от Шифрин. Линдзи и легендата Боде Милър поставиха под въпрос решението на Микаела да не участва в комбинацията и спускането на Световното първенство.

„Тя може да спечели всичко. Като състезател, аз бих искала да печеля всичко. Но уважавам решението й. Но, със сигурност, има потенциала да спечели медал и в петте дисциплини. Затова аз, лично, не я разбирам. Надявам се, не, сигурна съм, че ще спечели злато в гигантския слалом и в слалома.“

Шифрин отговори с дълъг пост в Instagram, в който каза, че няма за цел да подобрява рекорди, а просто да бъде претендентка за златото във всяко състезание, в което участва.

Вижте тази публикация в Instagram.

I have to say, I’m flattered by some recent comments by Bode and Lindsey saying that they think I would have been a contender in 5 events this World Champs. However, as the one who has been trying to race in every discipline this season, and who has won in 5 disciplines this season alone, I can tell you that not a single one of those wins was “easy”. There is no such thing as an easy win. From the outside, people see the records and stats. As I have said, those numbers dehumanize the sport and what every athlete is trying to achieve. What I see is an enormous mixture of work, training, joy, heartache, motivation, laughs, stress, sleepless nights, triumph, pain, doubt, certainty, more doubt, more work, more training, surprises, delayed flights, canceled flights, lost luggage, long drives through the night, expense, more work, adventure, and some races mixed in there. I don’t have the Slalom and GS season titles in the bag, and I don’t have the Slalom or GS World Champs medals in the bag either. The girls are competitive and it’s a fight, every single race. Everyone has their sights set on gold, so to think that I could come in and waltz away with 4 or 5 medals would be a wild miscalculation and honestly disrespectful to the talent and ability of the other athletes, and how much work they have also put into their skiing. At 23, I’m still understanding my full potential as well as my limitations. But I have definitely learned not to let hubris dictate my expectations and goals. My goal has never been to break records for most WC wins, points or most medals at World Champs. My goal is to be a true contender every time I step into the start, and to have the kind of longevity in my career that will allow me to look back when all is said and done and say that – for a vast majority of the duration of my career – I was able to compete and fight for that top step rather than being sidelined by getting burnt out or injured from pushing beyond my capacity. It is clear to me that many believe I am approaching my career in a way that nobody has before, and people don’t really understand it. But you know what?! That is completely fine by me, because I am ME, and no one else.

Публикация, споделена от Mikaela Shiffrin ⛷💨 (@mikaelashiffrin) на Фев 9, 2019 в 7:07 PST

А сега накъде?

Според Скалата, вече бившата скиорка има сериозен шанс за пробив в Холивуд. Дуейн Джонсън направи подобен скок от спорта в киното и се превърна в истинска звезда на големия екран.

„Според него, съм много подходяща за екшъни. Аз не съм много сигурна. Никога не съм пробвала подобно нещо в живота си, но, все пак, той е експертът и знае за какво говори. А и обичам да карам бързо“, сподели през януари Вон пред CNN.

Глобалното затопляне и краят

Американката обаче е загрижена и за глобалното затопляне, което продължава да създава проблеми в провеждането на състезания в зимните спортове.

„Ледниците, на които ходех като малка, нямат нищо общо с това, което са сега. Топят се с изумителна бързина. Това е тъжно не само за спорта, но и за планетата. Наистина се дразня, когато хората отказват да признаят, че глобалното затопляне съществува.“

След като сложи край на кариерата си, Вон ще има достатъчно време да мисли за това и да работи по спасяването на планетата. Поне когато не гледа Микаела Шифрин от дивана. Но дотогава ще се отдаде на заслужена почивка.

„НАПРАВИХ ГО!!!!! Един последен медал в последното ми състезание… Нямаше какво повече да искам! Благодаря на всички за подкрепата, тя значи всичко за мен! Скоро ще пиша пак, но първо, да се върна вкъщи!“, написа Вон в Instagram.

Не, ние благодарим. За всичко досега, а и за в бъдеще. Защото отлично знаем, че фигура като Линдзи Вон няма как да остане в сянка за дълго.

Новините

Най-четените