От съблекалните на „Брадли Сентър“ по възможно най-бързия начин до паркинга за играчи. Дано никой не го забележи, защото времето точно в момента му е повече от ценно. Важна е всяка следващата секунда.
Оставя багажа на задната седалка в джипа си – Форд Експлорер. Току-що е приключил работа. Не! Тепърва започва работа, въпреки че е полунощ… почти полунощ, какво значение въобще има часът в този момент?
Надясно по Улица №4 на север, а после до „Хоун бридж“. Шест мили на юг до католическата семинария „Св. Франсис“, където духовниците се молят, а съвсем наблизо Гръцкото чудо тренира. Самотен е – точно каквито са родителите му преди 26 години.
Нигерия, 1991 г.
Чарлз и Вероника напускат родината си и заминават за Гърция в търсене на по-добри условия за живот. Ситуацията е безизходна, а мерките – отчайващи.
Мечтата им обаче е далеч от това да се реализира, а животът в Европа въобще не толкова лесен и изпълнен с перспектива, колкото двамата мислят.
Вместо да ходят на училище и да се забавляват, четирите им трябва сами да намират начин да се прехранват.
Обратно в тренировъчната зала
Едва преди няколко часа Милуоки Бъкс е изгубил домакинството си, а голямата тежест, разбира се, пада върху плещите на голямата звезда в отбора. Журналистите чакат търпеливо за обяснение, но 211-сантиметровият 22-годишен тийнейджър не може да бъде намерен в цял Уисконсин. Дано само не се е хвърлил в езерото Мичиган.
Не е. Просто веднага след поражението се е оправил набързо в съблекалнята в „Брадли Сентър“, измъкнал се е през задния изход, където се е качил в джипа си Форд Експлорер и е потеглил към тренировъчната база на „Елените“.
Тук той не е Гръцкото чудо. Не е феномен и не струва 100 млн. долара. Не го сравняват с легендата Меджик Джонсън, не трябва да спира яростните атаки на Ръсел Уестбруук, нито да се надиграва с Леброн Джеймс. Трябва само да се упражнява, скрит от всички.
Невидим и изгубен е – точно като преди повече от десетилетия, когато е по улиците на гръцката столица с по-големия си брат.
Атина, Гърция
Две гладни и отчаяни момчета обикалят из улиците в търсене на потенциален купувач на евтините часовници и играчи, които продават, за да имат пари да си купят нещо за вечеря.
Янис и Танаси оглеждат всеки минувач и търсят сигнали в езика на тялото, издаващи, че е склонен да плати за пълен боклук. Овладели са умението да предугаждат ситуацията до степен на съвършенство.
Качество, което години по-късно ще отличава Янис Андетокумбо от всичките му съотборници във Филатлитикос, където и без това играе с мъже, два пъти по-възрастни от него и имащи други професии, освен баскетбола.
В съчетание с дългите му крака обаче, атлетизма, мощта, огромните длани, скриващи топката, и вродената дарба да играе баскетбол – аргументите на агентите му към генералния мениджър на Милуоки Бъкс са достатъчно убедителни.
28 март, 2013 г.
Джон Хамънд седи в трапезарията на „Брадли Сентър“ преди мача с Лос Анджелис Лейкърс и мисли за натрупаните провали в последните 5 години, в кито е генерален мениджър на „елените“.
181 победи, 206 загуби и нито една доведена голяма звезда. Като до статута на такава се доближават само Брандън Дженингс, Монта Елис, Карлос Делфино и Джон Салмънс.
Нещата не само не вървят в правилната посока, направо са извън контрол и е необходима моментална промяна на стратегията, каквато се и случва.
„Утре заминавам за Гърция“, заявява Хамънд и съвсем не се шегува, взимайки едно от най-съдбоносните решения в кариерата си.
Уисконсин, 2013 г.
Янис Андетокумбо е в стаята си, където прекарва времето си в играене на PlayStation 4. Милуоки Бъкс вече е поел риска и избира родения през 1994 г. грък от нигерийски произход под №15 в драфра на НБА.
Привличането на Гръцкото чудо обаче не изглежда оправдано. Янис е далеч от семейството си и не след дълго продава даже и PlayStation-а си – най-скъпото нещо, което някога си е купувал.
Гузно му е, че може да си позволи всичко, но роднините му още имат неприятности в Гърция и не могат да са при него. Иска да види Танаси и да му каже: „Излез с мен, ще ти купя каквото пожелаеш.“
Тренировъчната зала на Бъкс, 2017 г.
Янис Андетокумбо вече е по-спокоен, но загубата му тежи. Знае колко много „елените“ са направили за него в първата му година – хората от отбора му помагат да научи английски и да изкара шофьорска книжка. Довеждат семейството му в САЩ – майка му, баща му, по-малките му братя Костас и Алес и по-големия, Танаси.
Затова се чувства длъжен да се отплати за доверието и да реализира целия потенциал, който всички вярват, че има.
След няколко часа си тръгва и знае, че може в момента да не е най-добрият, но е дал всичко от себе си. Прибира се у дома, за да поспи и да е отпочинал и готов за новите предизвикателства. Обещава си да е по-силен за следващия мач.
Очакванията са особено големи за баскетболист, станал Новобранец на годината, който подобрява показателите си непрекъснато.
Април, 2017г.
Янис Андетокумбо вече е взел участие за първи път в Мача на звездите. Сега е избран и за най-добрия играч на месец март в Източната конференция напълно заслужено. Гръцкото чудо изведе Бъкс до баланс 14-4 през месеца. 22-годишният играч има средно по 22.4 точки, 8.4 борби, 4.8 асистенции, 1.78 чадъра и 1.33 отнети топки средно на мач. Стрелбата му от игра е 51.4% и записва пет пъти дабъл-дабъл.
„Много работа, много пот. Много дни на разочарование“, обяснява успеха си Андетокумбо, който има договор за 100 млн. долара с Милуоки Бъкс и цялото бъдеще пред себе си.
И много безнадеждни дни, прекарани в лутане на гладен стомах из Атина. Нали, Янис?
