От въвеждането на полутежката категория през 1979 г. с ограничение в тежестта на боксьорите от 86.2 кг до увеличаването на горната граница на 90.7 кг (доста години по-късно) спорът кой е най-великият в историята почти винаги е бил ясен.
Въпреки някои отлични състезатели като Василий Жиров, Джеймс Тони, Марко Хук, Джони Нелсън, Жан-Марк Мормек, О'Нийл Бел, Хуан Карлос Гомес и Дейвид Хей, някой да се съмнява, че Ивендър Холифийлд бе над тях, е безсмислено.
Бронзов медалист от олимпиадата през 1984-та, той нахлува в света на полутежките с гръм и трясък, печелейки титлата в 12-ия си професионален мач след успех в 15-рундова битка срещу Дуайт Мохамед Кави две години по-късно. Тогава американецът става световен шампион на WBA, а през 1987-а защитава своята титла в бой с Хенри Тилман.
Същата година побеждава и Рики Парки и става нов световен шампион на IBF. През август защитава титлите си срещу Оси Окасио. През декември 1987 година отново се справя с Дуайт Мохамед Кави, но този път убедително - с нокаут в четвърти рунд.
Завършва обединението на титлите в различните организации (WBA, WBC и IBF) през 1988 година, когато побеждава Карлос Де Леон. Холифийлд става първият абсолютен шампион в полутежка категория, а малко след това решава да премине и в тежка категория. Абсолютна легенда и хегемон!
Но днес спорът кой е най-великият при полутежките вече е по-различен и няма да е пресилено, ако твърдим, че това е Олександър Усик.
В събота срещу неделя украинската звезда защити статута си на неоспорим шампион в полутежка категория след успех в осем рунда над ветерана Тони Белю в Манчестър.
По този начин Усик сложи край на кариерата на своя противник, който сам обяви оттеглянето си след края на срещата. Това бе 16-ата поредна победа на украинеца – и 12-а с нокаут – като все още никой не го е побеждавал. Той остава световен шампион във версиите WBA (Super), WBC, IBF, WBO, както и носител на титлата на списание "The Ring" в дивизията.
За 5 години при професионалистите Усик успя да задмине постиженията на Холифийлд.
Той се появи на голямата сцена след олимпийската си титла в Лондон през 2012-а и в едва десетия си мач успя да вземе първата си световна титла, надделявайки над Кшиштоф Гловацки в Полша през 2016-а. По този начин украинецът подобри 30-годишния рекорд на Ивендър, който през 1986-а взе първия си пояс след 12 успеха.
Също така украинецът вече има 6 успешни защити - всички пред чужда публика. С Табисо Мчуну и Майкъл Хънтър се би в Щатите, а в Световните боксови супер серии в четвъртфинала с Марко Хук, в който бе заложен поясът на WBO, Усик защити колана си с технически нокаут в десетия рунд в Берлин. След това Олександър отиде до Рига, за да обедини титлите от WBC и WBO след победа над Майрис Бриедис след 12 рунда на полуфиналите.
На финала пък Усик се изправи срещу Мурат Гасиев в Москва и доминираше напълно, печелейки мача със 120:108, 119:109 и 119:109 в картите на съдиите. Така се стигна до зрелището с Белю през уикенда в Манчестър, в което украинецът пенсионира опонента си и за пореден път потвърди репутацията си на номер 1 в полутежката категория.
Очаква се през следващата година украинецът да се качи в тежка.
След мача с Белю промотърът на Усик Александър Красюк заяви, че голямата цел е мач с Антъни Джошуа, който държи четири от петте световни титли при най-тежките.
"Разбира се, че целта ми е да стана абсолютен шампион в тежката категория. Имам нужда от цел. Ако не си поставяме цели и не се движим, просто оставаме на едно място и умираме. Имаме нужда от цели, които да преследваме", каза Усик.
"Това беше най-тежката година в живота ми. Сега искам да си отпочина заедно със семейството, да се възстановя и след това ще говорим за бъдещето", заяви още световният шампион.
А по всичко личи, че украинецът няма да спре да преследва постиженията на Ивендър Холифийлд - единственият боксьор, който става абсолютен световен шампион едновременно в полутежка и тежка категория.
